Светослав Иванов: Под купола
Под купола
Не е лагер, нито е затвор, само че признавам – малко наподобява. Изведнъж към нас падна тънка и невидима пелена.
Не я виждаме, само че оттатък нея не можем да преминем. Не можем да я прескочим. Нямаме стълба или въже, с цел да се изкачим.
Пелена като стена, само че не като Берлинската, издигната от разделения на два лагера свят, а нова наша си разграничителна бариера, която сами издигнахме сред нас и света.
Нещо като невидимия купол от оня разказ на Стивън Кинг,
в който внезапно в слънчев ден през октомври, над американско градче Честър Милс се спусна незабележим капак, откъсвайки го от света.
Попаднали в клопката на купола, хората от дребното общество потъват в първоначални пристрастености – на яд, отчаяние, възторг. Други виждат купола като средство за определяне на надзор над болшинството, трети – късмет за печелене на доста пари.
„ Под купола “ на Стивън Кинг е една от най-великите трактовки за борбата сред морала и алчността, корупцията и фундаментализма.
Но да се върнем към „ българския купол “.
Да има Шенген по въздух е въздух. Удобство за българина-турист. Излиташ и кацаш, само че все си под българския купол. В него се усещаме обградени, самоизолиращи се, с нищо неотличаващи се, периферни.
Земя с доста разум и гений, само че кой ти мисли за разум и гений, в случай, че това е последното, с което можем да характеризираме сигналите, които идват по от върха на купола – власт и знаци на властта надолу към обществото?
Хиляди младежи се завръщат у нас с дипломи от огромните европейски университети.
И множеството от тях скоро усещат купола – за какво тук не се приказва по тематиките, които вълнуват света?
Защо тук не се приказва за стопански решения? Какви са тези цени по магазини и заведения за хранене? Ами изкуственият разсъдък? А потребността от по-модерно обучение? Какво стана с огромните задгранични компании, които желаеха да влагат у нас?
Защо ни заобикалят, насочвайки се към Гърция, Румъния, Полша? Защо даже ИТ-компаниите, с които толкоз се гордеехме редуцират от ден на ден служащи?
Защо парцелите стават все по-скъпи и кой ги купува въобще на тези цени?
Какво става с парите от Европа, с които да вземем за пример цяла Италия сега възвръща здания, църкви, обновява инфраструктура?
Защо тук никой няма пояснение? И за какво на целия този декор депутати тропат хоро в Народното събрание?
Защото, дами и господа, всички тези процеси се случват оттатък купола на самоизолирането.
Защото разбирането и обяснението на тези процеси е рисково за тарторите под купола, които при смяна на дневния ред и взор оттатък ще наподобяват дребни и неподготвени за осмислянето на огромните събития в света.
Да знаеш значи да сравняваш – и тогава усещаш купола най-силно.
Погледът оттатък българския купол и скоростта на света през днешния ден носи горест за България и това, което се случва вътре. Най-много погледът оттатък купола да стигне до разхвърляния двор на съседа от Северна Македония.
След като поради купола гласа ни не стига до Европа или Организация на обединените нации, ще си приказваме и ще спорим с македонците. Толкова познато. Но вие знаете и усещате, че това е чисто и просто все същата стихия в чаша… боза.
Но по този начин е под купола – движим се по инерция и вършим едно и също.
И си живеем, давайки си сметка, че там – оттатък невидимата пелена има и нещо друго. Най-лошото е, че за разлика от героите в романа на Кинг, нашият купол не е физическа бариера, а духовна. Състояние на духа, в което първо се отвращаваш, по-късно почваш да приемаш и най-после – да се примиряваш.
Така седем от 10 на последните избори под купола към този момент демонстрираха, че са се примирили. Но под купола това не е изненада. Ще излезем ли най-сетне оттатък или просто ни чака нов сезон?
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на
Източник: бТВ
Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News