Под 1% от хората прехвърлят парите си от втора пенсия

Под 1% от хората трансферират парите си от втора пенсия в Национален осигурителен институт, а над 250 млн. евро са изплатени на наследници
Нека стартираме с елементарен факт – пенсионната тематика не е счетоводство. Това е въпрос на достолепие, сигурност и доверие.
Днес обсъждаме надграждане на спомагателното пенсионно обезпечаване,
което визира съвсем 5 милиона българи и техните наследници. Активите на пенсионните фондове към 30 септември 2025 година са 15 милиарда евро, като близо 2,5 милиарда евро са рентабилност от последните три години. Имаме запас. Въпросът е дали го управляваме по този начин,
че да носи действителна изгода за хората и за стопанската система.
Контекстът е тежък. България се намира в сериозен демографски преход. За интервала 2022–2070 година популацията се чака да намалее с 23,1% – един от най-резките спадове в Европейски Съюз. И още по-конкретно – до 2030 година в пенсия ще излизат 100–110 хиляди души годишно, а на пазара на труда ще влизат 50–55 хиляди.
Това слага голям напън върху първия дирек – солидарния модел. И върху бюджета.
И тук е главният смисъл на законопроекта – да смекчи разликата сред приемания и нужния пенсионен приход и да даде принадлежности за по-висок заместващ приход от втория и третия дирек.
Работата по този законопроект не е от през вчерашния ден.
Тя тече от няколко години. Още през 2024 година имаше изследване на публичните настройки от Националния център за парламентарни проучвания.
Изводите са обезпокоително ясни. Запознатостта с пенсионната система е ниска.
Гражданите желаят пенсия, учредена на принос, и виждат сигурност в най-малко два източника на приход. Желанието за непринудено обезпечаване е високо, в случай че има финансови благоприятни условия и доверие. Доверието се гради с правила, които дават предвидимост, правдивост и съвременна отбрана.
И още – прегледът на частното пенсионно обезпечаване от Организацията за икономическо сътрудничество и раз през 2024 година
дава позитивна оценка, само че и съответни рекомендации. Включително за подфондове с друг рисков профил, преосмисляне на минималната обезпечена рентабилност, по-адекватни таблици за смъртност и по-реалистични допускания за дълготрайност на живота. Този законопроект се отнася тъкмо до това: рационализация, конкурентност, по-добър дизайн на системата.
Законопроектът има три ясни посоки:
Първо: рационализация на продуктите и услугите – струпване и погашение.
Въвежда се многофондова система – динамичен, уравновесен и закостенял подфонд. Защо? Защото рискът и хоризонтът на човек на 25 не са същите като на човек на 58. Дава се опция за капиталов избор с оценка на рисковия профил посредством въпросник и с информиране и консултиране.
Това не прави хората „ заложници “ на една тактика, а ги прави участници.
Паралелно се развива етапа на погашение. По-добро ръководство на риска от прекарване, предвидимост и правдивост. Предлагат се общи фондове за пожизнени пенсии и разсрочени заплащания, опция за сливане на средства от разнообразни фондове за по-висока пенсия и по-малко такси. Въвеждат се и по-реалистични параметри при пресмятане. Включително отпадане на техническия лихвен % и
по-добри таблици за смъртност, с което се цели по-справедлива система за установяване и актуализация.
Второ: повече средства за обезпечените лица – посредством рентабилност и по-ниски такси.
Разширяват се капиталовите благоприятни условия – ETF-и, пазари за напредък, различни фондове, принадлежности за инфраструктурни планове. Това значи по-добра диверсификация и капацитет за по-добра рентабилност.
Същевременно се отстранява механизма за „ минимална рентабилност “,
който води до стадно държание и прекомерно консервативни тактики. Вместо това се вкарва пазарен бенчмарк, който разрешава ясна съпоставимост и подтиква действителна конкуренция. Дружествата, които редовно не са конкурентни, ще бъдат изключвани от служебното систематизиране. А то и в този момент държи трайно доста висок дял.
Тук посланието е: служебният избор не е „ на произвола “, а би трябвало да е в интерес на хората.
И не на последно място – таксите. Предвижда се доста понижаване на оптималните удръжки и въвеждане на двукомпонентна капиталова такса – част върху активите и част съгласно резултата. Тоест, заплащане за ръководство, само че бонус единствено при действителна рентабилност. Това е почтено.
Трето: непоклатимост на системата – по-високи финансови условия.
При многофондов модел и по-активно вложение е рационално да се вдигнат финансовите условия към сдруженията, с цел да се подсигурява непоклатимост при неподходящи пазарни условия и отбрана на натрупванията и гаранциите във етапа на погашение.
Има и още един значим стратегически детайл: вложения в България.
Към момента към 67% от портфейлите се влагат в чужбина. Международната диверсификация е естествена, само че когато мащабът е подобен, въпросът е: за какво българските пенсионни спестявания да развиват главно непознати стопански системи, а ние да се чудим от кое място да финансираме железопътна, енергийна, цифрова, водна и обществена инфраструктура? Пенсионните фондове могат да са мотор
на дълготраен капитал за стратегически планове – при ясни правила, бистрота и гаранции.
Накрая – за доверието. Под 1% от хората трансферират партидите си към първия дирек. И над 250 млн. евро са изплатени на наследници – доказателство, че тези средства са персонални и работят.

Това е законопроект за по-високи бъдещи пенсии, по-добра отбрана, по-справедливи правила и по-зрял финансов пазар.

Защо тъкмо в този момент? Защото демографията няма да чака по-удобен парламент. А времето на обезпечените лица тече в този момент.

Истинската обществена политика е тази, която овластява хората, а не ги прави подвластни. Която обезпечава независимост с мрежа за сигурност.