Почти всяка жена в Индия e била обект на сексуален

Почти всяка жена в Индия e била обект на полов тормоз на препълнени обществени места – мъже са се отърквали в нея или демонстративно са докосвали елементи от тялото ѝ.

“За да противодействат на тези актове, дамите използваха всичко, с което разполагаха към този миг. Преди години като студентки, пътуващи в препълнени рейсове и трамваи в Колката, аз и моите приятелки постоянно се защитавахме с чадъри. Много от нас оставяха ноктите си дълги и остри, с цел да могат да драскат. Други използваха острите токчета на обувките си, с цел да отвърнат на мъжете, които се възползваха от тълпата, с цел да прилепнат към гърбовете им.

" Много други си служеха с доста по-ефективен инструмент – вездесъщата безвредна игла ”, споделя Гита Пандей в своя публикация за Би Би Си.

Преди няколко месеца няколко дами в Индия споделят в Туитър, че постоянно носят игли в чантите или по облеклата си като оръжие и против перверзници в препълнени пространства.



Дипика Шергил споделя за постоянните си пътувания до офиса преди десетилетия, които към момента си спомня до най-малките детайлности. Тогава е към 20-годишна, а мъжът, който постоянно засича - към 40-те. Той постоянно носел сив костюм, известен измежду държавните чиновници, сандали и правоъгълна кожена чанта.

" Всеки път заставаше до мен и се отъркваше, а когато водачът натискаше спирачките, непосредствено падаше върху тялото ми. Тогава бях доста плаха и не желаех да правя впечатление върху себе си, тъй че страдах безмълвно в продължение на месеци ”, споделя Дипика.

„ Чувствах се осквернена. Когато се прибрах у дома, се къпах доста дълго. Дори не споделих на майка си какво се е случило с мен “, добавя още тя за случай, в който мъжът е достигнал своята кулминационна точка върху нея.

„ Тази нощ не можах да заспя и даже си помислих да напусна работата си, само че по-късно започнах да мисля за възмездие. Исках да му причиня телесна щета, да го нараня, да го възпра вечно “, споделя индийката.

На идващия ден тя сменила равните си обувки с високи токове и се качила в рейса, въоръжена с безвредна игла.

„ Веднага щом той пристигна и застана до мен, станах от мястото си и смачках пръстите на краката му с петите си. Изпитах мощна наслада. След това прободох предмишницата му с иглата и бързо излязох от рейса ", споделя Дипика.

Тя траяла да пътува със същата линия, само че в никакъв случай повече не видяла мъжа.

Нейната история не е изключение.



Колежка на Гита Пандей ѝ разказала за свои сходни преживявания. „ Първоначално мислех, че допиранията са инцидентни. Но те продължиха и разбрах, че са изцяло целенасочени “, споделя дамата и добавя, че употребила безвредната игла, която била прикрепена към шала ѝ и точно тя я е избавила.

„ Убодох го и той се дръпна, а по-късно продължи да пробва още веднъж и още веднъж, а аз продължих да го боцвам. Накрая той дефинитивно се отдръпна. Щастлива съм, че имах безвредната игла, само че се усещам неуместно, че не се обърнах и не го зашлевих. Когато бях по-млада, мислех, че хората няма да ме поддържат, в случай че стартира да приказвам “, споделя тя.

Според деятели страхът и срамът, които множеството дами изпитват, окуражават насилниците и вършат казуса необятно публикуван.

Според онлайн изследване в 140 индийски града през 2021 година 56% от дамите оповестяват, че са били полово унизени в публичния превоз, само че единствено 2% от тях са отишли в полицията.

По-голямата част от пострадалите или сами подхванали дейности, или са решили да пренебрегват обстановката. Понякога и просто се отдалечавали.

Повече от 52% споделят, че са се отказали от образованието си и или от работното си мяство поради „ възприятие на неустановеност “.

„ Страхът от полово принуждение влияе върху душeвността и подвижността на дамите повече от самото принуждение “, споделя Калпана Вишванат, съосновател на Safetipin - обществена организация, която работи, с цел да направи публичните пространства безвредни и приобщаващи за дамите.



Според Вишвант тормозът над дами не е единствено индийски, а е световен проблем. А нежният пол губи равнопоставено поданство с мъжете. Проучване на Thomson Reuters Foundation измежду 1000 дами в Лондон, Ню Йорк, Мексико Сити, Токио и Кайро демонстрира, че „ транспортните мрежи са магнит за полови хищници “. Те употребяват пиковите часове, с цел да скрият държанието си и като опрощение, в случай че бъдат хванати.

Калпана Вишванат споделя, че е разговаряла с дами в Латинска Америка и Африка. Те също ѝ споделят, че носят безвредни игли. А списание Smithsonian показва, че в Съединени американски щати дамите са употребявали игли за шапки за самоотбрана още през 1900 година

Въпреки че Индия оглавява няколко световни изследвания по тематиката, страната като че ли не признава съществуването на този проблем.



Според госпожа Вишванат една от аргументите за това е, че тези случаи не се отразяват в статистиката за престъпността, както и заради въздействието на известното кино, което демонстрира, че тормозът е „ просто метод “ за ухажване на дами.

Въпреки това през последните няколко години въпреки всичко най-малко в някои градове има прогрес.

В столицата Делхи рейсовете имат паник бутони и камери за видеонаблюдение, въведени са повече дами водачи. Организирани са и образования, с които да се увеличи чувствителността на водачите и кондукторите да реагират по-адекватно. В рейсовете към този момент има и специфични чиновници. Полицията пуска приложения и телефонни номера, които дамите могат да употребяват, с цел да потърсят помощ.



„ Докато необятната общесвеност не бъде осведомена за половите похищения върху дамите обаче, милиони индийски дами ще би трябвало да държат безвредните си игли на разположение ”, споделя госпожа Вишванат.