Тайнственият Араму Муру
Почти всички сме чували за по този начин наречените енергийни места на нашата планета. Върху тези територии са възниквали религиозни и паметни центрове, издигани са храмове, пирамиди, по-късно – църкви. Някои от тези места се употребявали за излекуване на заболели. Не инцидентно те са наричани “звездните порти ” в нашия свят. Една от тези звездни врати се намира точно в Перу и се назовава Араму Муру.
Животът ти след срещата с това място надали ще може да бъде същият, в случай че нещо не е наред със личните ти сетива. Араму Муру е място на силата, свързва се с една от най-високите трептения в света, с бъдещите промени, които чакат цялото човечество.
Близостта с езерото Титикака, необятността на платото, в което се намира и височината от 4000 метра, няма по какъв начин да не ти влияят. Тук оставаш уединено с простора, с неопетнеността на природата и с големите скални формирания. Именно те вършат тази територия толкоз забавна, красива, причудлива и извънредно тайнствена.
Легендите за това място са доста. Една от тях споделя следното.
Много от дълго време тук живеела раса от великански хора и животни. Те обаче не били като нас. Техните тела се състояли само от гигантска сила. Когато пристигнал моментът великаните да си тръгнат, тъй като идвал ред на индивидите от твърдо тяло, те се вкаменили. Всъщност Араму Муру е портата, през която трябвало да преминат оттатък, само че те отказали. Затова тук измежду тези причудливи камъни може да видите силуети на хора и животни. Местните отхвърлят изрично да се приближат до тази “врата ”, защото имат вяра, че хора изчезват от там.
Но какво съставлява тя?
Няма по какъв начин да не се ококорите при типа й. Срещу вас се издигат два, високи по към пет метра улея, от двете страни на издълбано като врата място в голяма канара. Тези улеи не водят във вътрешността в скалата, само че всички, докоснали се до това място настояват, че магията е в друго. Тази врата не ти разрешава да влезеш единствено физически. Заставайки под нея, отключваш подсъзнанието си и като че ли откриваш същинската си същина. Падат маските и отбраните, пренасяш се в различен свят, в друго пространство. Откриваш смисъла на живота, даже съвършенството на личното си Аз.
Един от щастливците, посетил Араму Муру споделя следното: “Ако Мачу Пикчу е грандиозно човешко създание, тук всичко се случва на вътрешно равнище. Портата излъчва особена осцилация, а тя работи като пренебрегнат в персоналното ти езеро камък. Първо разклаща повърхността и поваля стената за отбрана, която всеки гради с годините, след това потъва надолу, размествайки пластовете вода в теб, пада на дъното и провокира пренареждане в основата на съществото ти. Размътва водата, с цел да видиш в танца на калта знаците на израстването и посоката, в която да вървиш. ”
Дали това място ни разкрива нови неподозирани кътчета от личните ни души или всичко е въпрос на въображението ни? Дали някои от нас са с по-висока сетивност или просто си самовнушават, че изпитват разнообразни паранормални сетивни усещания?
Така или другояче, без значение от правилния отговор, всеки от нас има потребност от такова местенце, където да се почувства самичък със себе си и да се разрови в личните си възгледи, разбирания и усеща. И даже да не усетите могъщата сила, която някой някъде ви е описал, сигурно към този момент ще сте други, застинали следващ път пред величието на природата. Какво по-хубаво от това да пътуваш и даже да не преминаваш през велики врати, да знаеш, че си бил и там. Защото животът е прекомерно къс, с цел да го изживеем без да посетим най-малко едно велико знамение, измежду всички, с които ни е дарила природата.
Досещате се за българския еквивалент на Араму Муру, нали? Белоградчишките скали също не са забележителност, която може да пропуснете в търсене на енергийните врати. А и са ви напълно наоколо.
използвани са фотоси от:
flickr.com/photos/54857282@N05/
и
fortunadrago.it
Животът ти след срещата с това място надали ще може да бъде същият, в случай че нещо не е наред със личните ти сетива. Араму Муру е място на силата, свързва се с една от най-високите трептения в света, с бъдещите промени, които чакат цялото човечество.
Близостта с езерото Титикака, необятността на платото, в което се намира и височината от 4000 метра, няма по какъв начин да не ти влияят. Тук оставаш уединено с простора, с неопетнеността на природата и с големите скални формирания. Именно те вършат тази територия толкоз забавна, красива, причудлива и извънредно тайнствена.
Легендите за това място са доста. Една от тях споделя следното.
Много от дълго време тук живеела раса от великански хора и животни. Те обаче не били като нас. Техните тела се състояли само от гигантска сила. Когато пристигнал моментът великаните да си тръгнат, тъй като идвал ред на индивидите от твърдо тяло, те се вкаменили. Всъщност Араму Муру е портата, през която трябвало да преминат оттатък, само че те отказали. Затова тук измежду тези причудливи камъни може да видите силуети на хора и животни. Местните отхвърлят изрично да се приближат до тази “врата ”, защото имат вяра, че хора изчезват от там.
Но какво съставлява тя?
Няма по какъв начин да не се ококорите при типа й. Срещу вас се издигат два, високи по към пет метра улея, от двете страни на издълбано като врата място в голяма канара. Тези улеи не водят във вътрешността в скалата, само че всички, докоснали се до това място настояват, че магията е в друго. Тази врата не ти разрешава да влезеш единствено физически. Заставайки под нея, отключваш подсъзнанието си и като че ли откриваш същинската си същина. Падат маските и отбраните, пренасяш се в различен свят, в друго пространство. Откриваш смисъла на живота, даже съвършенството на личното си Аз.
Един от щастливците, посетил Араму Муру споделя следното: “Ако Мачу Пикчу е грандиозно човешко създание, тук всичко се случва на вътрешно равнище. Портата излъчва особена осцилация, а тя работи като пренебрегнат в персоналното ти езеро камък. Първо разклаща повърхността и поваля стената за отбрана, която всеки гради с годините, след това потъва надолу, размествайки пластовете вода в теб, пада на дъното и провокира пренареждане в основата на съществото ти. Размътва водата, с цел да видиш в танца на калта знаците на израстването и посоката, в която да вървиш. ”
Дали това място ни разкрива нови неподозирани кътчета от личните ни души или всичко е въпрос на въображението ни? Дали някои от нас са с по-висока сетивност или просто си самовнушават, че изпитват разнообразни паранормални сетивни усещания?
Така или другояче, без значение от правилния отговор, всеки от нас има потребност от такова местенце, където да се почувства самичък със себе си и да се разрови в личните си възгледи, разбирания и усеща. И даже да не усетите могъщата сила, която някой някъде ви е описал, сигурно към този момент ще сте други, застинали следващ път пред величието на природата. Какво по-хубаво от това да пътуваш и даже да не преминаваш през велики врати, да знаеш, че си бил и там. Защото животът е прекомерно къс, с цел да го изживеем без да посетим най-малко едно велико знамение, измежду всички, с които ни е дарила природата.
Досещате се за българския еквивалент на Араму Муру, нали? Белоградчишките скали също не са забележителност, която може да пропуснете в търсене на енергийните врати. А и са ви напълно наоколо.
използвани са фотоси от:
flickr.com/photos/54857282@N05/
и
fortunadrago.it
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ