НСИ: Половината българи пазаруват онлайн
Почти всички нефинансови предприятия в България с над 10 заети имат интернет достъп, а електронната търговия и потреблението на изкуствен интелект бележат резистентен растеж. Това демонстрират резултатите от изследванията на НСИ за потреблението на осведомителни и информационни технологии в предприятията и семействата през 2025 година
По данни на Национален статистически институт 96,3% от предприятията с най-малко 10 заети имат достъп до интернет, като 88% разполагат с закрепена връзка. Повече от половината компании - 54,7% - имат скорост за събаряне на данни над 100 Mbps, а при огромните предприятия с над 250 заети този дял доближава 81,9%. При една пета от тях скоростта надвишава 1 Gbps. Най-висока съгласуваност със свръхвисоки скорости има в секторите " Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ", професионалните действия и научните проучвания и при компаниите, занимаващи се с интервенции с недвижими парцели.
В същото време близо половината предприятия - 49,7% - поддържат личен уеб страница,
а при огромните този дял е 85,7%. Най-често уеб страниците се употребяват за показване на артикули и услуги и ценови условия, а една четвърт от компаниите поддържат наличие най-малко на два езика. Над 41% от предприятията участват и в обществените мрежи, като делът при най-големите доближава близо 70%.
Електронната търговия също се уголемява:
през 2024 година 16,2% от предприятията са продавали артикули и услуги онлайн,
а осъщественият оборот от електронна търговия съставлява 7,6% от общия им оборот. Предприятията най-често продават посредством лични уеб страници и приложения, само че употребяват и огромни електронни платформи и автоматизиран продан на данни. За последните пет години делът на компаниите с онлайн продажби се е нараснал с 4,4 процентни пункта.
Използването на изкуствен интелект (AI) в бизнеса към момента е относително лимитирано,
само че пораства: през 2025 година 8,5% от предприятията ползват AI технологии, при растеж от 2 пункта за година. При огромните компании с над 250 заети делът доближава 26,2%. Най-активни са фирмите от бранш " Информация, творчество и далекосъобщения " и тези, заети с професионални действия и научни проучвания. Най-често се употребяват AI решения за разбор на писмен текст, генериране на изображения, видео и тон, автоматизация на процеси и подкрепяне на вземането на решения. Основни цели са маркетингът, продажбите и усъвършенстването на вътрешните административни процеси. Сред компаниите, които единствено обмислят въвеждане на AI, най-често посочваните спънки са липса на експертни познания, високи разноски и опасения, свързани с правната рамка и съвместимостта със съществуващите системи.
По отношение на ръководството на данни и бизнес процеси 26,6% от предприятията употребяват ERP системи, 11,9% - CRM програмен продукт, а 6,8% - решения за бизнес разузнаване. Тук още веднъж огромните компании водят - близо три четвърти от тях имат ERP, а над една трета употребяват BI платформи. Анализ на данни правят 27,1% от предприятията, главно върху транзакционни данни, информация за клиенти и обществено налични набори от данни.
Платените облачни услуги се употребяват от 17,8% от компаниите, като при най-големите делът доближава близо 50%. Най-често това са облачни услуги за е-поща, предпазване на файлове, офис програмен продукт и хостинг на бази данни. Фирмите в ИКТ бранша са най-активни и тук, до момента в който строителството изостава.
Данните демонстрират и първи стъпки към " зелени " ИКТ: 10% от предприятията употребяват цифрови системи за понижаване на енергийното ползване, а 7,6% - за усъвършенстване на употребяваните материали и увеличение на рециклираните.
Паралелно с бизнеса пораства и дигитализацията на семействата.
През 2025 година 92,8% от българските семейства имат интернет вкъщи.
В градовете свързаността доближава 94,9%, а в селата - 86,2%, като разликата сред град и село последователно понижава. Интернет постоянно употребяват 86,5% от хората на възраст 16-74 години, а делът на тези, които в никакъв случай не са влизали в мрежата, спада до 7%.
Най-активни консуматори са младите и учащите: съвсем всички на възраст 16-24 и 25-34 години са онлайн най-малко един път седмично. Все повече възрастни хора употребяват интернет - 59,7% от хората сред 65 и 74 години влизат постоянно в мрежата. Най-популярното устройство за достъп остава смарт телефонът, употребен от 85,5% от потребителите.
Електронната търговия в семействата също се утвърждава - 51,2% от българите пазарят онлайн за персонални цели. Жените пазарят по-често от мъжете, а най-активни са хората сред 25 и 34 години и тези сред 16 и 24 години. Най-много се купуват материални артикули, следвани от резервации за настаняване, транспортни услуги и билети за събития. Регионално максимален дял онлайн купувачи има в Югозападна България, а най-нисък - в Югоизточния регион, като се резервира и разлика сред град и село.
Над една трета от популацията - 35,9% - употребява интернет, с цел да взаимодейства с администрацията:
за достъп до персонални данни, евакуиране на формуляри, приемане на информация и подаване на данъчни заявления онлайн. Електронните услуги се употребяват най-често от хората с висше обучение и от дейните възрастови групи сред 35 и 44 години.
Все по-значимо става и потреблението на генеративен изкуствен интелект от жителите: 22,5% от хората употребяват приложения като ChatGPT, Copilot, Gemini или локални модели за основаване на текст, изображения, код или видео. Половината младежи сред 16 и 24 години са дейни консуматори на такива принадлежности, а при хората с висше обучение делът е над 40%.
Въпреки напредъка,
единствено 38,3% от българите имат съществени или над главните цифрови умения.
Почти една трета от хората са се сблъсквали с враждебни и унизителни известия онлайн, а близо половината оповестяват, че са попадали на съмнителна или погрешна информация. Над половината от потребителите подхващат дейности за отбрана на персоналните си данни - срещат се с заявления за дискретност, лимитират следенето и управляват достъпа до профилите си.
По данни на Национален статистически институт 96,3% от предприятията с най-малко 10 заети имат достъп до интернет, като 88% разполагат с закрепена връзка. Повече от половината компании - 54,7% - имат скорост за събаряне на данни над 100 Mbps, а при огромните предприятия с над 250 заети този дял доближава 81,9%. При една пета от тях скоростта надвишава 1 Gbps. Най-висока съгласуваност със свръхвисоки скорости има в секторите " Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ", професионалните действия и научните проучвания и при компаниите, занимаващи се с интервенции с недвижими парцели.
В същото време близо половината предприятия - 49,7% - поддържат личен уеб страница,
а при огромните този дял е 85,7%. Най-често уеб страниците се употребяват за показване на артикули и услуги и ценови условия, а една четвърт от компаниите поддържат наличие най-малко на два езика. Над 41% от предприятията участват и в обществените мрежи, като делът при най-големите доближава близо 70%.
Електронната търговия също се уголемява:
през 2024 година 16,2% от предприятията са продавали артикули и услуги онлайн,
а осъщественият оборот от електронна търговия съставлява 7,6% от общия им оборот. Предприятията най-често продават посредством лични уеб страници и приложения, само че употребяват и огромни електронни платформи и автоматизиран продан на данни. За последните пет години делът на компаниите с онлайн продажби се е нараснал с 4,4 процентни пункта.
Използването на изкуствен интелект (AI) в бизнеса към момента е относително лимитирано,
само че пораства: през 2025 година 8,5% от предприятията ползват AI технологии, при растеж от 2 пункта за година. При огромните компании с над 250 заети делът доближава 26,2%. Най-активни са фирмите от бранш " Информация, творчество и далекосъобщения " и тези, заети с професионални действия и научни проучвания. Най-често се употребяват AI решения за разбор на писмен текст, генериране на изображения, видео и тон, автоматизация на процеси и подкрепяне на вземането на решения. Основни цели са маркетингът, продажбите и усъвършенстването на вътрешните административни процеси. Сред компаниите, които единствено обмислят въвеждане на AI, най-често посочваните спънки са липса на експертни познания, високи разноски и опасения, свързани с правната рамка и съвместимостта със съществуващите системи.
По отношение на ръководството на данни и бизнес процеси 26,6% от предприятията употребяват ERP системи, 11,9% - CRM програмен продукт, а 6,8% - решения за бизнес разузнаване. Тук още веднъж огромните компании водят - близо три четвърти от тях имат ERP, а над една трета употребяват BI платформи. Анализ на данни правят 27,1% от предприятията, главно върху транзакционни данни, информация за клиенти и обществено налични набори от данни.
Платените облачни услуги се употребяват от 17,8% от компаниите, като при най-големите делът доближава близо 50%. Най-често това са облачни услуги за е-поща, предпазване на файлове, офис програмен продукт и хостинг на бази данни. Фирмите в ИКТ бранша са най-активни и тук, до момента в който строителството изостава.
Данните демонстрират и първи стъпки към " зелени " ИКТ: 10% от предприятията употребяват цифрови системи за понижаване на енергийното ползване, а 7,6% - за усъвършенстване на употребяваните материали и увеличение на рециклираните.
Паралелно с бизнеса пораства и дигитализацията на семействата.
През 2025 година 92,8% от българските семейства имат интернет вкъщи.
В градовете свързаността доближава 94,9%, а в селата - 86,2%, като разликата сред град и село последователно понижава. Интернет постоянно употребяват 86,5% от хората на възраст 16-74 години, а делът на тези, които в никакъв случай не са влизали в мрежата, спада до 7%.
Най-активни консуматори са младите и учащите: съвсем всички на възраст 16-24 и 25-34 години са онлайн най-малко един път седмично. Все повече възрастни хора употребяват интернет - 59,7% от хората сред 65 и 74 години влизат постоянно в мрежата. Най-популярното устройство за достъп остава смарт телефонът, употребен от 85,5% от потребителите.
Електронната търговия в семействата също се утвърждава - 51,2% от българите пазарят онлайн за персонални цели. Жените пазарят по-често от мъжете, а най-активни са хората сред 25 и 34 години и тези сред 16 и 24 години. Най-много се купуват материални артикули, следвани от резервации за настаняване, транспортни услуги и билети за събития. Регионално максимален дял онлайн купувачи има в Югозападна България, а най-нисък - в Югоизточния регион, като се резервира и разлика сред град и село.
Над една трета от популацията - 35,9% - употребява интернет, с цел да взаимодейства с администрацията:
за достъп до персонални данни, евакуиране на формуляри, приемане на информация и подаване на данъчни заявления онлайн. Електронните услуги се употребяват най-често от хората с висше обучение и от дейните възрастови групи сред 35 и 44 години.
Все по-значимо става и потреблението на генеративен изкуствен интелект от жителите: 22,5% от хората употребяват приложения като ChatGPT, Copilot, Gemini или локални модели за основаване на текст, изображения, код или видео. Половината младежи сред 16 и 24 години са дейни консуматори на такива принадлежности, а при хората с висше обучение делът е над 40%.
Въпреки напредъка,
единствено 38,3% от българите имат съществени или над главните цифрови умения.
Почти една трета от хората са се сблъсквали с враждебни и унизителни известия онлайн, а близо половината оповестяват, че са попадали на съмнителна или погрешна информация. Над половината от потребителите подхващат дейности за отбрана на персоналните си данни - срещат се с заявления за дискретност, лимитират следенето и управляват достъпа до профилите си.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ