Почти всеки втори пенсионер в България живее в риск от бедност
Почти всеки втори пенсионер в България живее в риск от беднотия и обществено изключване. Това сочи отчетът за адекватността на пенсиите на Европейската комисия.
Последните данни са за 2022 година Те демонстрират, че в риск от беднотия са 45,5% от хората на 65 години и повече у нас. Показателят се усъвършенства малко по отношение на миналата 2021 година, когато този дял на възрастните на ръба на мизерията е бил 45,7%.
По-тежко е ситуацията на дамите. Над половината дами на възраст 65+, или по-точно 52,8%, са в риск от беднотия. Докато пенсионерите мъже на ръба на мизерията са 34,5%.
Причините за по-незавидното състояние на дамите са няколко. Като цяло дамите получават по-ниски заплати от мъжете, което е реалност и в България. Дамите също така постоянно имат по-малък стаж или спирания на трудовия си живот поради уговорките по развъждане на деца. Всичко това в последна сметка се отразява и на размера на пенсиите им.
От друга страна, дамите живеят по-дълго от мъжете. А по-възрастните хора като цяло вземат по-ниски пенсии, също така с придвижване на възрастта се усилват някои разноски, да вземем за пример за лекуване и медикаменти.
Естония извънредно доста е влошила този индикатор за една година. За съпоставяне, през 2021 година делът на естонските пенсионери на ръба на мизерията е бил 41,6%.
Освен България и Естония единствено в още две страни процентът на възрастните хора в риск от беднотия е над 40 на сто - това са Латвия (42,6%) и Литва (41,4%).
На другия полюс са страни като Норвегия, където едвам 8,2% от хората 65+ живеят на ръба на мизерията. Щастливци са и пенсионерите в Люксембург, където единствено 11,35 са застрашени от беднотия, както и възрастните в Словакия (11,9%).
Средното равнище за целия Европейски съюз на този индикатор за 2022 година е 20,25%. Разликата по полове е фрапантна. В риск от беднотия са 22,9% от европейските дами на възраст 65+, до момента в който такава заплаха съществува единствено за 16,7% от мъжете.
Българските пенсионери взимат за най-кратък интервал пенсия в целия Европейски Съюз. На едно равнище с нас са възрастните хора в Латвия. И в двете страни хората 65+ могат да се радват на пенсията си приблизително единствено 17,5 година Средното равнище за Европейски Съюз е 21 г.
Най-дълго получават пенсия възрастните в Люксембург – 25,3 година На второ място са пенсионерите във Франция, които са обезпечили финансово старините си приблизително за 23,7 година В дъното на класацията, с изключение на България и Латвия, са и страни като Литва (17,9 г.) и Унгария (18 г.).
Оказва се обаче, че българинът освен получава пенсия за най-кратък интервал, само че и трудовият му живот е един от най-късите. Нашенецът съумява да натрупа приблизително едвам 38,8 година стаж, при междинна стойност на този индикатор в Европейски Съюз от 41,3 г.
Най-кратко работят обаче хората в Люксембург – единствено 38,5 година Най-дълъг стаж пък навъртат нидерландците – 44,7 г.
Последните данни са за 2022 година Те демонстрират, че в риск от беднотия са 45,5% от хората на 65 години и повече у нас. Показателят се усъвършенства малко по отношение на миналата 2021 година, когато този дял на възрастните на ръба на мизерията е бил 45,7%.
По-тежко е ситуацията на дамите. Над половината дами на възраст 65+, или по-точно 52,8%, са в риск от беднотия. Докато пенсионерите мъже на ръба на мизерията са 34,5%.
Причините за по-незавидното състояние на дамите са няколко. Като цяло дамите получават по-ниски заплати от мъжете, което е реалност и в България. Дамите също така постоянно имат по-малък стаж или спирания на трудовия си живот поради уговорките по развъждане на деца. Всичко това в последна сметка се отразява и на размера на пенсиите им.
От друга страна, дамите живеят по-дълго от мъжете. А по-възрастните хора като цяло вземат по-ниски пенсии, също така с придвижване на възрастта се усилват някои разноски, да вземем за пример за лекуване и медикаменти.
Естония извънредно доста е влошила този индикатор за една година. За съпоставяне, през 2021 година делът на естонските пенсионери на ръба на мизерията е бил 41,6%.
Освен България и Естония единствено в още две страни процентът на възрастните хора в риск от беднотия е над 40 на сто - това са Латвия (42,6%) и Литва (41,4%).
На другия полюс са страни като Норвегия, където едвам 8,2% от хората 65+ живеят на ръба на мизерията. Щастливци са и пенсионерите в Люксембург, където единствено 11,35 са застрашени от беднотия, както и възрастните в Словакия (11,9%).
Средното равнище за целия Европейски съюз на този индикатор за 2022 година е 20,25%. Разликата по полове е фрапантна. В риск от беднотия са 22,9% от европейските дами на възраст 65+, до момента в който такава заплаха съществува единствено за 16,7% от мъжете.
Българските пенсионери взимат за най-кратък интервал пенсия в целия Европейски Съюз. На едно равнище с нас са възрастните хора в Латвия. И в двете страни хората 65+ могат да се радват на пенсията си приблизително единствено 17,5 година Средното равнище за Европейски Съюз е 21 г.
Най-дълго получават пенсия възрастните в Люксембург – 25,3 година На второ място са пенсионерите във Франция, които са обезпечили финансово старините си приблизително за 23,7 година В дъното на класацията, с изключение на България и Латвия, са и страни като Литва (17,9 г.) и Унгария (18 г.).
Оказва се обаче, че българинът освен получава пенсия за най-кратък интервал, само че и трудовият му живот е един от най-късите. Нашенецът съумява да натрупа приблизително едвам 38,8 година стаж, при междинна стойност на този индикатор в Европейски Съюз от 41,3 г.
Най-кратко работят обаче хората в Люксембург – единствено 38,5 година Най-дълъг стаж пък навъртат нидерландците – 44,7 г.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ