Почти всеки от вас е чел или поне чувал приказката

Почти всеки от вас е чел или най-малко чувал приказката за Пепеляшка. А с нея и за оня мистериозен, добросърдечен персонаж, който се появява в най-мрачния час, когато всичко наподобява изгубено: Феята Кръстница. С едно замахване на вълшебната пръчка, щипка искра и непоколебима религия в невъзможното, тя трансформира тиквата в колесница, мишките в коне, а парцалите в бална рокля. Не желае компенсация, единствено дава опция и си потегля тъкмо тогава, когато чудото към този момент се е случило. И най-вероятно към този момент сте почнали да се чудите дали няма някакво комплициране тук. Но бързам да ви кажа: напълно не. Защото когато през днешния ден чета публикации за това какъв би трябвало да бъде положителният водач, чувството е, че в действителност чета... длъжностната характерност на Феята Кръстница.

Не ви ли прави усещане? Почти всяка втора обява или образование през днешния ден приказва за водачеството като за магическа формула: бъдете съчувствени, налични, вдъхновяващи, обичащи, великодушни, дипломатични, ненатрапчиви, обективни. Превръщайте рецесии в победи, спорове в естетика, и неодобрение в ангажираност. Желателно е да сте постоянно на линия и постоянно усмихнати. И по този начин стигаме до явлението, което ще нарека „ феизация на водачеството “, това сантиментално очакване водачът да бъде по едно и също време избавител, подстрекател и воин зад кулисите. Но аз желая да предизвикам вашите най-дълбоки убеждения за ефикасното ръководство, черпейки прозрения от едно от най-мащабните изследвания направено в миналото от Gallup, основано на над 80 000 изявленията с мениджъри в над 400 компании и изследвания с над един милион чиновници, оповестено през далечната 1999 година.
Защо " положителните " мениджъри в действителност не са такива
Изводите от това изследване може би ще ви шокират: най-хубавите мениджъри в света са революционери. Те не имат вяра, че човек може да реализира всичко, което си сложи за цел. Те не се пробват да оказват помощ на хората да преодоляват слабостите си и даже демонстрират користолюбие. Това ви звучи скандално, нали? Да, тъй като днешната действителност ни кара да мислим, че да сме разнообразни е нещо неприятно и надлежно би трябвало да се държим с всички по този начин, като че ли са идентични, като че ли имат едни и същи качества, познания и умения. Но това няма по какъв начин да стане. Затова да си добър управител значи да индивидуализираш метода си, разбирайки, че хората са разнообразни, и да се фокусираш върху тези разлики, с цел да ги превърнеш в преимущество. Освен това през днешния ден ни карат да имаме вяра и че всеки има безграничен капацитет. Изследването на Gallup обаче изрично опровергава това. Добрите мениджъри не имат вяра, че човек може да реализира всичко, което си науми. Те знаят, че в действителност основен е геният и е доста по-голям от опита, интелигентността или волята. Затова задачата им не е да трансформират хората в нещо, което не са, а да намерят вярното място, където техният неповторим гений ще блесне. Колко пъти сте вложили време и запас, с цел да " работите " над слабостите на чиновниците ви? Скъпи образования, семинари, тийм билдинги? Само че истината е, че положителните водачи не го вършат. Техният метод е доста друг. Те се концентрират върху мощните страни на служителя и ги употребяват. Защо? Защото е по-лесно да подобрят човек в нещо, което към този момент прави добре, в сравнение с да се пробват да го създадат способен в нещо, в което не е добър. Тоест, тяхната цел е да оказват помощ на чиновниците да станат " повече от това, което към този момент са ".