Почти всеки от нас има в живота си близък или

Почти всеки от нас има в живота си непосредствен или не толкоз непосредствен човек, който има форма на взаимозависимост – било към опиати, игри, тютюнопушене, алкохол. Малцина обаче са виждали писмо от 15-годишно момиче до родителите му, написано тъкмо преди да постави завършек на живота си. За да не виждаме в никакъв случай ние такива писма, с голям хъс и сила работи Владимир Стойков.

Той е на 37 година и сега живее в Стражица. Като дребен е мощно изплашен от обстановка, в която пияч заплашва да посегне на сестра му. Това по този начин трайно се помества в съзнанието му, че години по-късно прераства във Фейсбук групата „ Един за всички, всичко против дрогата “.

Не е нужно човек самичък да е минал през взаимозависимост, с цел да разбере какъв брой тежки следи оставя тя. Понякога е задоволително да видиш болката в очите на други хора. Именно по този начин стартира историята на Владимир Стойков – не като персонална драма, а като умишлено решение да бъде потребен там, където мнозина се отхвърлят.

Самият той дефинира самодейността като общественост за консултиране и поддръжка, ориентирана главно към околните на подвластни хора – тези, които постоянно страдат безмълвно и остават настрана от вниманието. Защото зависимостта рядко визира единствено един човек. Тя минава през цели фамилии, разрушава връзки, основава боязън, виновност и изтощение. Именно по тази причина Стойков слага акцент и върху тематиката за съзависимостта – грижата за хората към подвластния.

Преди няколко години той провежда първа онлайн среща с гост-лектор от лечебна общественост. Интересът се оказва голям. Оттам стартира да се оформя дейна мрежа за взаимопомощ, която през днешния ден събира хора от разнообразни градове и специалности.

Почти всяка седмица Владимир Стойков провежда безвъзмездни онлайн срещи посредством платформата Zoom. Достъпът е елементарен, а форматът – удобен и човешки. По тяхно време гост-говорители с най-разнообразен профил изнасят лекции. След техния край околните на подвластните получават опцията да опишат персонални истории и да зададат въпроси към лекторите под формата на полемика. Организаторът на срещите управлява процеса.

Сред участниците има психолози, психотерапевти, лекари, адвокати, ръководители на лечебни центрове, публицисти, някогашни подвластни и хора, които просто желаят да бъдат осведомени и потребни. “

Стойков споделя, че се пробва да бъде мост сред две страни – от едната са фамилиите, които търсят помощ, а от другата експертите, които могат да я дадат. И тъкмо в това евентуално е силата на идеята му – че свързва хора, които другояче мъчно биха се срещнали. Част от задачата на Владимир Стойков е (с разрешението на лекторите) да споделя техни данни за по-нататъшен контакт. По тази линия хора от аудиторията и техни близки, които са подвластни, са започвали самостоятелна терапия, което е оказало мощно въздействие за тяхното възобновяване и завръщане към пълноценния живот.

Темите от дълго време надвишават рамката на наркотичната взаимозависимост. В срещите се приказва за алкохолизъм, тютюнопушене, софтуерни зависимости, хранителни разстройства, несъразмерна приложимост на енергийни питиета, психологично здраве, фамилна динамичност, ресоциализация и предварителна защита при младежите. Разглеждат се и съответни въпроси като ранните сигнали за проблем, по какъв начин да реагира фамилията, по какъв начин се стимулира човек за лекуване, какви са законовите благоприятни условия в България и какво следва след лечението.

Сред гост-лекторите през годините са хора с друг опит и престиж, като Веселина Братоева – съветник от персонален опит в областта на зависимостите. Иво Андреев – бизнесмен и състезател, минал през взаимозависимост към хероин и трансформирал историята си в помощ за други. Яна Алексиева от „ Асоциация Родители “, която работи по тематиките за цифровата сигурност, детското развиване и връзките сред семейство и учебно заведение и доста други. 

Особено скъпо в този план е, че не предлага сензации и празни обещания. Не твърди, че има едно решение за всички. Вместо това дава нещо доста по-реално – информация, достъп до експерти, непознат опит, вяра и чувство за общественост.

В общество, в което постоянно приказваме за зависимостите едвам когато стане късно, сходни начинания имат голямо значение. Те работят преди нещастието, преди загубата, преди окончателното обезсърчение.

Защо ви описваме за Владимир Стойков? Защото ваш непосредствен сега може да има потребност от тъкмо тази подадена ръка, от тъкмо тази Фейсбук група и тъкмо тези Zoom срещи, с цел да види, че не е самичък в бедата и в битката си.