България е втора в ЕС по работещи бедни, които не могат да се отопляват през зимата |
Почти три милиона души в Европейски Съюз са работещи небогати, които не могат да си разрешат да отопляват домовете си. България е на второ място в листата, демонстрира разбор на данни от Евростат на Европейския институт на профсъюзите.
Докладът е оповестен от Европейската конфедерация на профсъюзите /ЕКП/ и оповестен на страницата на КНСБ.
В началото на есента и в навечерието на зимата 15 % от работещите небогати в Европа няма да могат да включат отопление. Този % се равнява на 2 713 578 души в цяла Европа, предизвестяват от ЕКП. През последното десетилетие обстановката се е влошила в десетина държави-членки на Европейски Съюз, а в този момент внезапното повишаване на цените на електрическата енергия в Европа рискува да докара до енергийна беднотия още повече работещи, предвиждат от ЕКП.
На първо място е Кипър - 45,6 на 100 (14 398 работещи), следват България - 42,8 на 100 (129 990 работещи), Литва - 34,5 на 100 (35 371 работещи), Португалия - 30,6 на 100 (157 612 работещи), Гърция - 28,7 на 100 (122 323 работещи), Италия - 26,1 на 100 (833 311 работещи). Най-голямо процентно нарастване на работещите небогати, които не могат да си разрешат отопление, от 2009 година насам има в Хърватия с растеж от 16,5 на 100, следват Кипър - 10 на 100, Литва - 7,9 на 100, Словакия - 7,8 на 100, Испания - 6 на 100.
Повишаването на цените на силата прави решителните дейности на Европейски Съюз във връзка с заплатите още по-неотложни, споделят от ЕКП.
Конфедерацията приканва Европейския парламент да защищити служащите от енергийна беднотия, като вкара " предел на достолепие " в плана на инструкция за минималните работни заплати. Той ще подсигурява, че законоустановените минимални заплати обезпечават заслужен стандарт на живот. За задачата те не могат да са по-малко от 60 на 100 от националната медианна брутна заплата и 50 на 100 от националната междинна брутна работна заплата.
Ако този двоен предел бъде въведен, това ще разреши растеж на заплатите на над 24 милиона души в Европейски Съюз.
В сегашния тип на плана за инструкция на Европейски Съюз този двоен предел не попада и по този начин обстановката няма да се промени. Необходими са промени, с цел да бъде въведен и с цел да се усили и броят на служащите, обхванати от групово договаряне в цяла Европа, което е най-хубавият метод за реализиране на фактически заслужено възнаграждение, споделят от ЕКП.
" В Европа има милиони нископлатени служащи, които би трябвало да избират сред това да отопляват дома си, да хранят добре фамилията си или да заплащат наема, макар че работят на цялостен работен ден. Това е недопустимо и отхвърля целия смисъл на минималната работна заплата. За страдание, възходящите цени на силата значат, че тази зима още повече хора са изправени пред нуждата да се върнат от дълъг работен ден или нощ в леден дом, а децата им да пишат домашните си на студено, разяснява заместник-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.
През 2020 година над 1,6 млн. българи, или 23,8 на 100 от популацията, са под прага на беднотия.
Домакинствата, в които има сериозна централизация на небогати и които се чака да понесат най-тежко всеки скок в цените, са едночленните семейства с човек на възраст над 65 години, семействата с три и повече деца, едночленните семейства, както и семействата от вида един родител със подвластни деца.
Концентрацията на бедното население се разграничава в обособените области на страната. Най-тежко ще понесат новите цени хората от областите Бургас, Монтана, Силистра, Сливен, Стара Загора, Смолян.
Данните сочат, че през 2020 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства по отношение на миналата година с 0.7 процентни пункта до 9.7 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е четири пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
В България на този стадий приемането на приход от трудова активност не може да се преглежда като поръчител за изплъзване от клопката на бедността.
Докладът е оповестен от Европейската конфедерация на профсъюзите /ЕКП/ и оповестен на страницата на КНСБ.
В началото на есента и в навечерието на зимата 15 % от работещите небогати в Европа няма да могат да включат отопление. Този % се равнява на 2 713 578 души в цяла Европа, предизвестяват от ЕКП. През последното десетилетие обстановката се е влошила в десетина държави-членки на Европейски Съюз, а в този момент внезапното повишаване на цените на електрическата енергия в Европа рискува да докара до енергийна беднотия още повече работещи, предвиждат от ЕКП.
На първо място е Кипър - 45,6 на 100 (14 398 работещи), следват България - 42,8 на 100 (129 990 работещи), Литва - 34,5 на 100 (35 371 работещи), Португалия - 30,6 на 100 (157 612 работещи), Гърция - 28,7 на 100 (122 323 работещи), Италия - 26,1 на 100 (833 311 работещи). Най-голямо процентно нарастване на работещите небогати, които не могат да си разрешат отопление, от 2009 година насам има в Хърватия с растеж от 16,5 на 100, следват Кипър - 10 на 100, Литва - 7,9 на 100, Словакия - 7,8 на 100, Испания - 6 на 100.
Повишаването на цените на силата прави решителните дейности на Европейски Съюз във връзка с заплатите още по-неотложни, споделят от ЕКП.
Конфедерацията приканва Европейския парламент да защищити служащите от енергийна беднотия, като вкара " предел на достолепие " в плана на инструкция за минималните работни заплати. Той ще подсигурява, че законоустановените минимални заплати обезпечават заслужен стандарт на живот. За задачата те не могат да са по-малко от 60 на 100 от националната медианна брутна заплата и 50 на 100 от националната междинна брутна работна заплата.
Ако този двоен предел бъде въведен, това ще разреши растеж на заплатите на над 24 милиона души в Европейски Съюз.
В сегашния тип на плана за инструкция на Европейски Съюз този двоен предел не попада и по този начин обстановката няма да се промени. Необходими са промени, с цел да бъде въведен и с цел да се усили и броят на служащите, обхванати от групово договаряне в цяла Европа, което е най-хубавият метод за реализиране на фактически заслужено възнаграждение, споделят от ЕКП.
" В Европа има милиони нископлатени служащи, които би трябвало да избират сред това да отопляват дома си, да хранят добре фамилията си или да заплащат наема, макар че работят на цялостен работен ден. Това е недопустимо и отхвърля целия смисъл на минималната работна заплата. За страдание, възходящите цени на силата значат, че тази зима още повече хора са изправени пред нуждата да се върнат от дълъг работен ден или нощ в леден дом, а децата им да пишат домашните си на студено, разяснява заместник-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.
През 2020 година над 1,6 млн. българи, или 23,8 на 100 от популацията, са под прага на беднотия.
Домакинствата, в които има сериозна централизация на небогати и които се чака да понесат най-тежко всеки скок в цените, са едночленните семейства с човек на възраст над 65 години, семействата с три и повече деца, едночленните семейства, както и семействата от вида един родител със подвластни деца.
Концентрацията на бедното население се разграничава в обособените области на страната. Най-тежко ще понесат новите цени хората от областите Бургас, Монтана, Силистра, Сливен, Стара Загора, Смолян.
Данните сочат, че през 2020 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства по отношение на миналата година с 0.7 процентни пункта до 9.7 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е четири пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
В България на този стадий приемането на приход от трудова активност не може да се преглежда като поръчител за изплъзване от клопката на бедността.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ