Секторът, който дава работа на всеки шести у нас, е с най-нисък принос към икономиката
Почти половината от работещите у нас са заети в региона на търговията, превоза, хотелиерството и ресторантьорството или промишлеността.
Тези две групи стопански действия способстват и в най-голяма степен за генерирането на брутния вътрешен артикул (БВП), като брутната добавена стойност, създавана от първата, възлиза на 23,6% от общата за страната, а основаната от втората е с дял от 20,6%.
Това демонстрират настоящи данни на Евростат за продуктивността по обособените стопански действия в Европейския съюз (ЕС) към края на 2019 година.
Според данните България е на второ място в Европа по дял на заетостта в региона на земеделието, горското стопанство и риболовът. Тези стопански действия обезпечават работа на 16,9% от работещите у нас или на всеки шести работещ в страната. По-голям дял на заетите в нея има единствено в прилежаща Румъния, като там близо една четвърт от общо наетите са в тази сфера.
За съпоставяне в страни като Франция и Испания, които обичайно са измежду най-големите експортьори на селскостопански артикули в Европейски Съюз, делът на заетите в тази икономическа активност е осезаемо по-нисък - надлежно 2,6% и 3,8%.
Според изчисленията на Евростат без значение от огромната централизация на заетостта в земеделието и рибарството, тази сфера се оказва най-непродуктивната у нас дружно с изкуството и развлекателната промишленост - едвам 3,7% от брутната добавена стойност към стопанската система.
Същата наклонност се вижда и в Румъния, където вторият по значение за пазара на труда бранш генерира едвам 4,5% от брутната добавена стойност.
Съвсем по друг метод наподобяват нещата в региона на недвижимите парцели. В тази група са едвам 0,7% от общо заетите на пазара на труда.
Там обаче разликата сред броя на заетите и генерираната брутна добавена стойност е позитивна, като тази активност способства за 10,4% от общата и изпреварва основаната стойност от финансовите и застрахователни услуги, от ИКТ бранша, както и от строителството.
Останалите две групи действия, при които делът на добавената стойност надвишава този на заетостта са точно осведомителните и информационните технологии и финансовите услуги, които способстват за надлежно 7,6 и 5,8% от брутната добавена стойност.
Може да се каже, че в България бранша на осведомителните и информационните технологии е един от тези с най-голяма продуктивност в целия Европейски Съюз.
Страната ни е на трето място дружно с Естония до дял на брутната добавена стойност на тази активност към стопанската система. Преди нас са единствено Швеция със 7,7% такава, а водач е Ирландия с 14,9% добавена стойност при едвам 4% от заетостта в ИКТ бранша.
Тези две групи стопански действия способстват и в най-голяма степен за генерирането на брутния вътрешен артикул (БВП), като брутната добавена стойност, създавана от първата, възлиза на 23,6% от общата за страната, а основаната от втората е с дял от 20,6%.
Това демонстрират настоящи данни на Евростат за продуктивността по обособените стопански действия в Европейския съюз (ЕС) към края на 2019 година.
Според данните България е на второ място в Европа по дял на заетостта в региона на земеделието, горското стопанство и риболовът. Тези стопански действия обезпечават работа на 16,9% от работещите у нас или на всеки шести работещ в страната. По-голям дял на заетите в нея има единствено в прилежаща Румъния, като там близо една четвърт от общо наетите са в тази сфера.
За съпоставяне в страни като Франция и Испания, които обичайно са измежду най-големите експортьори на селскостопански артикули в Европейски Съюз, делът на заетите в тази икономическа активност е осезаемо по-нисък - надлежно 2,6% и 3,8%.
Според изчисленията на Евростат без значение от огромната централизация на заетостта в земеделието и рибарството, тази сфера се оказва най-непродуктивната у нас дружно с изкуството и развлекателната промишленост - едвам 3,7% от брутната добавена стойност към стопанската система.
Същата наклонност се вижда и в Румъния, където вторият по значение за пазара на труда бранш генерира едвам 4,5% от брутната добавена стойност.
Съвсем по друг метод наподобяват нещата в региона на недвижимите парцели. В тази група са едвам 0,7% от общо заетите на пазара на труда.
Там обаче разликата сред броя на заетите и генерираната брутна добавена стойност е позитивна, като тази активност способства за 10,4% от общата и изпреварва основаната стойност от финансовите и застрахователни услуги, от ИКТ бранша, както и от строителството.
Останалите две групи действия, при които делът на добавената стойност надвишава този на заетостта са точно осведомителните и информационните технологии и финансовите услуги, които способстват за надлежно 7,6 и 5,8% от брутната добавена стойност.
Може да се каже, че в България бранша на осведомителните и информационните технологии е един от тези с най-голяма продуктивност в целия Европейски Съюз.
Страната ни е на трето място дружно с Естония до дял на брутната добавена стойност на тази активност към стопанската система. Преди нас са единствено Швеция със 7,7% такава, а водач е Ирландия с 14,9% добавена стойност при едвам 4% от заетостта в ИКТ бранша.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ