Колко пенсионери ползват интернет
Почти половината „ клиенти “ на Българския червен кръст (БЧК) над 60-годишна възраст имат компютър и влизат в интернет, всеки трети от тях употребява е-поща. Пенсионерите, обгрижвани от „ Каритас България “, са доста по-назад в потреблението на технологиите.
Това са единствено част от резултатите, до които стигна първият стадий от изследването на отношението на възрастните хора към потреблението на актуалните технологии, както и на техните потребности от помощ в дома. Изследването се организира по едно и също време в Австрия от Европейската федерация на възрастните хора, в България от Българския червен кръст и „ Каритас България “ и в Словения от Университетския институт за рехабилитация. То обхвана извадка от 498 индивида към и най-много над 60-годишна възраст. Проучването е част от интернационален план за създаване на виртуален помощник за интензивно стареене, който ще съставлява интегрирана система от обособени модули и софтуерни приложения, напълно съобразени с потребностите на неговите ползватели.
Смартфоните измежду възрастните хора, за които се грижат БЧК и „ Каритас България “, са необичайност - те избират да употребяват мобилни телефони от остаряло потомство. Сравнително едва публикувани измежду тях са интернет основаните приложения за връзка като WhatsApp, Skype, Viber, Messenger.
Затова пък в България всички възрастни хора към двете обществени организации имат тв приемник, малко повече от половината – радио. Повече от две трети от тях си мерят кръвното налягане или кръвната захар сами.
При интервюираните пенсионери в Словения ситуацията е сходно с това в България. Връстниците им в Австрия обаче са доста по-добре осведомени с технологиите. Почти всички запитани там употребяват компютър, интернет и имейл. Възрастните австрийци с компютър даже са повече от тези с тв приемник. Цели 77% от пенсионерите там имат смарт телефони и поддържат връзка посредством интернет основани приложения. Почти половината употребяват таблет, 36% даже имат профили във Facebook.
Повече от половината възрастни хора, интервюирани в Австрия, България и Словения, имат самочувствието да са на „ ти “ с технологиите. Дванадесет на 100 се плашат от тях. Почти две трети обаче са подготвени да се учат, с цел да са в крайник с времето. Цели 39% от изследваните настояват, че усвояват новостите с лекост.
Очаквано, по-отворени за актуалните технологии са най-младите измежду възрастните хора – тези под 65 година Значителен е делът на пенсионерите сред 66 и 70 година, които употребяват компютър – съвсем 74%. Повече от половината от над 70-годишните също работят с компютър. Почти толкоз хора употребяват интернет и имейл. Почти всеки пети от тях обаче не знае какво е смарт часовник.
За да се подсигурява обективност на информацията, в проучването бяха включени съвсем еднакъв брой поданици на огромни градове или столици, на дребни градове и на села. Преобладаващата част от интервюираните живеят сами (38%) или в домакинство с двама души (49%).
Най-много представители на възрастовата група над 60 години страдат от хипертония – половината мъже и 60% от дамите. Значителен е делът на пенсионерите с диабет. Тези хора постоянно наблюдават равнището на кръвното си налягане или на кръвната захар и пият медикаменти. Ето за какво една от функционалностите на бъдещия виртуален помощник ще бъде да припомня за това.
Над една трета от мъжете и 22% от дамите страдат от сърдечни болести. По 6% от представителите на двата пола са претърпели най-малко един инсулт. Полезно за тези консуматори би било устройство, което се носи на ръката или на дрехата и непрекъснато следи съществени витални индикатори като кръвно налягане и пулс.
Сред евентуалните ползватели на бъдещия виртуален помощник са също хора с двигателни проблеми. Всяка четвърта жена и 12% от мъжете, взели участие в изследването, имат артрит. За тях ще се създаде модул за предизвестие при трудности в околната среда. Мисли се също за система, която ще алармира родственици и съседи, в случай че индивидът падне и не може да стане самичък.
Едва по 6% от интервюираните мъже и дами признават, че страдат от меланхолия. Доказано е обаче, че главният проблем при възрастните хора е самотата, която постоянно води до депресивни положения. Изследването открива, че 3% от пенсионерите нямат никакви контакти с родственици, 4% въобще не се срещат или чуват с другари. Голяма част от възрастните хора постоянно поддържат връзка с родственици и другари по телефона или имейла, само че персоналните срещи са по-редки. Тези данни са мотив да се работи върху модули в интегрираната система на виртуалния помощник, които подтикват интензивността и обществените контакти.
Представените резултати са получени след разбор на количествените данни от попълнените анкети, събрани в границите на изследването. В момента тече вторият – първокласен стадий на проучването, който включва дълбочинни изявленията с най-малко 30 евентуални консуматори на виртуалния помощник. Задачата на тези самостоятелни диалози е да разширят и детайлизират информацията, получена посредством въпросника.
Паралелно с интервютата ще се проведат и срещи с близо 100 представители на обществения кръг на възможни ползватели на системата. На тях близки на възрастни хора, обществени служащи, снабдители на обществени услуги ще могат да споделят своите показа и условия към бъдещия виртуален асистент. Това е извънредно значимо за работата по плана, защото една от неговите задания е да облекчи работата на тези хора и институции.
Проучването включва също срещи с специалисти в разнообразни сфери – законодателство, обществено обезпечаване, телекомуникации и други
За плана
Виртуалният помощник в поддръжка на дейното стареене (SAAM - Supporting Active Ageing through Multimodal Coaching) се създава в границите на европейски план. Той се финансира с близо 4 млн. евро от Рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “. Крайната му цел е да удължи оптимално дейния и независим живот на хората над 60 години в личните им домове, като резервира положителното физическо, прочувствено и умствено положение, както и обществените контакти на своите консуматори за допустимо най-дълго време.
Системата ще спомага на хората да се усещат добре в нормалната си среда, като събира данни за здравословното и прочувственото им положение посредством датчици, интелигентни измервателни уреди, видео и аудио приемници. Тя ще следи виталните функционалности и приемането на лекарства, ще открива и сигнализира за отрицателни промени в настроението и държанието на своите консуматори. След разбор на здравните индикатори и навиците на възрастния човек невидимият асистент ще дава рекомендации за здравословна диета, ще предлага обществени и културни занимания.
Проектът стартира на 1 октомври 2017 година и ще продължи три години. В интернационалния консорциум, който работи по него, влизат 10 организации от пет европейски страни. Сред тях са водещи висши учебни заведения като Единбургския университет (Великобритания) и Залцбургския университет „ Париж Лодрон” (Австрия), словенските проучвателен организации Университетски институт за рехабилитация и Технологичен институт „ Йозеф Стефан”, потвърдени софтуерни компании като българската ScaleFocus и немската Interactive Wear AG. Участват също одобрени неправителствени организации с богат опит в работата с възрастни хора – Българският червен кръст, „ Каритас България “ и Европейската федерация на възрастните хора със седалище в Австрия.
Координатор на плана е Балканският институт по труда и обществената политика в София, който от 2001 година насам ръководи и извършва голям брой обществени планове по разнообразни стратегии на Европейски Съюз и други интернационалните донори.
Това са единствено част от резултатите, до които стигна първият стадий от изследването на отношението на възрастните хора към потреблението на актуалните технологии, както и на техните потребности от помощ в дома. Изследването се организира по едно и също време в Австрия от Европейската федерация на възрастните хора, в България от Българския червен кръст и „ Каритас България “ и в Словения от Университетския институт за рехабилитация. То обхвана извадка от 498 индивида към и най-много над 60-годишна възраст. Проучването е част от интернационален план за създаване на виртуален помощник за интензивно стареене, който ще съставлява интегрирана система от обособени модули и софтуерни приложения, напълно съобразени с потребностите на неговите ползватели.
Смартфоните измежду възрастните хора, за които се грижат БЧК и „ Каритас България “, са необичайност - те избират да употребяват мобилни телефони от остаряло потомство. Сравнително едва публикувани измежду тях са интернет основаните приложения за връзка като WhatsApp, Skype, Viber, Messenger.
Затова пък в България всички възрастни хора към двете обществени организации имат тв приемник, малко повече от половината – радио. Повече от две трети от тях си мерят кръвното налягане или кръвната захар сами.
При интервюираните пенсионери в Словения ситуацията е сходно с това в България. Връстниците им в Австрия обаче са доста по-добре осведомени с технологиите. Почти всички запитани там употребяват компютър, интернет и имейл. Възрастните австрийци с компютър даже са повече от тези с тв приемник. Цели 77% от пенсионерите там имат смарт телефони и поддържат връзка посредством интернет основани приложения. Почти половината употребяват таблет, 36% даже имат профили във Facebook.
Повече от половината възрастни хора, интервюирани в Австрия, България и Словения, имат самочувствието да са на „ ти “ с технологиите. Дванадесет на 100 се плашат от тях. Почти две трети обаче са подготвени да се учат, с цел да са в крайник с времето. Цели 39% от изследваните настояват, че усвояват новостите с лекост.
Очаквано, по-отворени за актуалните технологии са най-младите измежду възрастните хора – тези под 65 година Значителен е делът на пенсионерите сред 66 и 70 година, които употребяват компютър – съвсем 74%. Повече от половината от над 70-годишните също работят с компютър. Почти толкоз хора употребяват интернет и имейл. Почти всеки пети от тях обаче не знае какво е смарт часовник.
За да се подсигурява обективност на информацията, в проучването бяха включени съвсем еднакъв брой поданици на огромни градове или столици, на дребни градове и на села. Преобладаващата част от интервюираните живеят сами (38%) или в домакинство с двама души (49%).
Най-много представители на възрастовата група над 60 години страдат от хипертония – половината мъже и 60% от дамите. Значителен е делът на пенсионерите с диабет. Тези хора постоянно наблюдават равнището на кръвното си налягане или на кръвната захар и пият медикаменти. Ето за какво една от функционалностите на бъдещия виртуален помощник ще бъде да припомня за това.
Над една трета от мъжете и 22% от дамите страдат от сърдечни болести. По 6% от представителите на двата пола са претърпели най-малко един инсулт. Полезно за тези консуматори би било устройство, което се носи на ръката или на дрехата и непрекъснато следи съществени витални индикатори като кръвно налягане и пулс.
Сред евентуалните ползватели на бъдещия виртуален помощник са също хора с двигателни проблеми. Всяка четвърта жена и 12% от мъжете, взели участие в изследването, имат артрит. За тях ще се създаде модул за предизвестие при трудности в околната среда. Мисли се също за система, която ще алармира родственици и съседи, в случай че индивидът падне и не може да стане самичък.
Едва по 6% от интервюираните мъже и дами признават, че страдат от меланхолия. Доказано е обаче, че главният проблем при възрастните хора е самотата, която постоянно води до депресивни положения. Изследването открива, че 3% от пенсионерите нямат никакви контакти с родственици, 4% въобще не се срещат или чуват с другари. Голяма част от възрастните хора постоянно поддържат връзка с родственици и другари по телефона или имейла, само че персоналните срещи са по-редки. Тези данни са мотив да се работи върху модули в интегрираната система на виртуалния помощник, които подтикват интензивността и обществените контакти.
Представените резултати са получени след разбор на количествените данни от попълнените анкети, събрани в границите на изследването. В момента тече вторият – първокласен стадий на проучването, който включва дълбочинни изявленията с най-малко 30 евентуални консуматори на виртуалния помощник. Задачата на тези самостоятелни диалози е да разширят и детайлизират информацията, получена посредством въпросника.
Паралелно с интервютата ще се проведат и срещи с близо 100 представители на обществения кръг на възможни ползватели на системата. На тях близки на възрастни хора, обществени служащи, снабдители на обществени услуги ще могат да споделят своите показа и условия към бъдещия виртуален асистент. Това е извънредно значимо за работата по плана, защото една от неговите задания е да облекчи работата на тези хора и институции.
Проучването включва също срещи с специалисти в разнообразни сфери – законодателство, обществено обезпечаване, телекомуникации и други
За плана
Виртуалният помощник в поддръжка на дейното стареене (SAAM - Supporting Active Ageing through Multimodal Coaching) се създава в границите на европейски план. Той се финансира с близо 4 млн. евро от Рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “. Крайната му цел е да удължи оптимално дейния и независим живот на хората над 60 години в личните им домове, като резервира положителното физическо, прочувствено и умствено положение, както и обществените контакти на своите консуматори за допустимо най-дълго време.
Системата ще спомага на хората да се усещат добре в нормалната си среда, като събира данни за здравословното и прочувственото им положение посредством датчици, интелигентни измервателни уреди, видео и аудио приемници. Тя ще следи виталните функционалности и приемането на лекарства, ще открива и сигнализира за отрицателни промени в настроението и държанието на своите консуматори. След разбор на здравните индикатори и навиците на възрастния човек невидимият асистент ще дава рекомендации за здравословна диета, ще предлага обществени и културни занимания.
Проектът стартира на 1 октомври 2017 година и ще продължи три години. В интернационалния консорциум, който работи по него, влизат 10 организации от пет европейски страни. Сред тях са водещи висши учебни заведения като Единбургския университет (Великобритания) и Залцбургския университет „ Париж Лодрон” (Австрия), словенските проучвателен организации Университетски институт за рехабилитация и Технологичен институт „ Йозеф Стефан”, потвърдени софтуерни компании като българската ScaleFocus и немската Interactive Wear AG. Участват също одобрени неправителствени организации с богат опит в работата с възрастни хора – Българският червен кръст, „ Каритас България “ и Европейската федерация на възрастните хора със седалище в Австрия.
Координатор на плана е Балканският институт по труда и обществената политика в София, който от 2001 година насам ръководи и извършва голям брой обществени планове по разнообразни стратегии на Европейски Съюз и други интернационалните донори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ