Български болногледачки на Запад: Почти няма пенсионер, който да не разполага поне със 100 000 евро в банка
Почти няма пенсионер, който да не разполага най-малко със 100 000 евро в банка, описват нашенки на Запад. Родопчанки се грижат за старци в Италия, някои от които даже милионери. Въпреки това, възнагражденията за баданте или така наречен „ домашни помощници “ приблизително е към 1000 евро.
Част от заплатите на гледачките на възрастни хора нормално се изплащат от страната, като в допълнение се дава и от работодателя. В други случаи възнагражденията са напълно от лицето, за което се поставят грижи или от фамилията му, прецизира 24rodopi.com.
„ Работих при възрастен италианец, който разполагаше с 3 милиона евро в банковата сметка. Живееше в къща на село, напълно непретенциозно. Заплатата ми бе 900 евро, която ми плащаха негови родственици.
Успял е да спести всички тези пари с работа, само че и с разнообразни измами до момента в който е бил шеф на огромно стопанство, което е включвало доста фермери от района. Поне по този начин твърдяха околните му.
Този човек в никакъв случай не е ходил на отмора, не е виждал и морето. След като умря всичките му спестявания отидоха при родственици, които най-вероятно също няма да ги харчат поради метода на живот, който водят “, споделя баданте от Родопите.
„ Почти няма пенсионер, който да не разполага най-малко със 100 000 евро в банка. Грижих се за старец, който бе икономисал близо половин милион.
Стар ерген, който даже на млади години се е хранил при фамилията на сестра си, с цел да икономисва средства. Никакви искания към храната. Винаги искаше в менюто си чорба с паста, което всъщност си е просто една гола супа.
Нямаше даже тв приемник в дома си “, споделя усещанията си друга гледачка от района.
Те са на работа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и рядко могат да се връщат в родината си: българките, които се грижат за възрастни хора в Австрия. За тях споделя „ Винер цайтунг “.
Журналистите от „ Винер цайтунг “ Петра Темпфер и Симон Планк са пропътували с рейс дистанцията от Виена до София дружно с работещи в Австрия българки болногледачки. 16-часовото пътешестване те са употребявали, с цел да схванат повече за естеството на работа на тези дами.
Една от тях е 57-годишната Рая. Тя се грижи за 87-годишен дементен мъж от Залцбург. „ Работата е толкоз тежка, че към този момент никой не желае да се занимава с нея. Ние сме последните, които са останали “, споделя Рая.
Това удостоверява и друга жена, грижеща се за дементна пациентка в Австрия, която не знаела дали е ден или нощ, непрекъснато обикаляла с инвалидната си количка жилището и всяка нощ по няколко пъти идвала да буди болногледачката си.
Трета тяхна колежка споделя, че са я били и карали да работи като чистачка.
„ Системата обаче действа единствено по този начин – с работна ръка от чужбина “, твърди Рая.
Причината за какво се наемат с тежката работа, бързо се обяснява. „ В Австрия получаваш чисти 2 500 евро месечно “, споделя Рая. Така тя може да си разреши добър живот в родината – с къща с огромна градина и още едно жилище. „ Когато се върна, първо ще се заема с градината “, добавя тя.
Гледачките, които са на 24-часов режим, се наемат от австрийски организации посредством медиатори за работа в двете страни. Преди започването на работа в Австрия е належащо прекосяването тримесечно образование.
Ангажиментите кардинално са ясно избрани – оказване на помощ в ежедневни дейности като миенето, обличането или извършването на покупки, само че не и слагането на инжекции, да вземем за пример (официално те се назовават придружителки). Освен това организациите заплащат пътуванията с рейс и се грижат за заплащането. Има и организации, които единствено посредничат – при тях пациентите заплащат непосредствено на гледачките си, написа „ Винер цайтунг “.
Австрийското издание изяснява, че има и посреднически такси, които са разнообразни – някои организации взимат по няколкостотин евро месечно, до момента в който други начисляват еднократна такса. Има и такива, които се популяризират с това, че не взимат такси.




