За дупките в държавния бюджет и тяхното запълване
Почти непрестанно в българското публично пространство се чуват вопли за заплахата от „ продупчване на дупки “ в държавния бюджет. И това са воплите на жълтопаветната буржоазия на София, на олигархическите кръгове на ГЕРБ и Движение за права и свободи, на стипендиантите на Сорос, на хранениците на „ Америка за България “, на одъртелите юпита на Царот, на новопръкналите се „ харвардци “, на учени-специлизанти в западни университети, на знайни и незнайни почитатели на неолибералната икономическа и политическа идея, дясно-бесни политически коментатори, антрополози, публицисти и така нататък И всичко това в името на „ бъдещите генерации “, които били ограбвани от сегашните.
„ Пробиваните дупки “ в бюджета станаха фешън и през декември 2022 година, в навечерието на следващите изключителни парламентарни избори и то във връзка на удължаването на остарелия бюджет. Повод за настоящото внимание към дупките станаха изказванията на служебния финансов министър госпожа Велкова на 9 декември 2022 година, че следващата година бюджетът ще бъде на недостиг с 16 милиарда лв., че в Народното събрание има вкарани оферти за 6 милиарда нови разноски, а единствено за покриване на новата минимална работна заплата от 850 лв. са нужни към 1 милиарда лв.. В един от уеб страниците това бе несъмнено като „ дупка в бюджета “. Апокалиптичната картина бе засилена идващия ден от служебния Министър-Председател господин Гълъб Донев, че „ увеличението на минималната работна заплата по този метод е популизъм, както и че, с 1 млрд лв. се „ заплашва финансовата непоклатимост на страната “. Брей, то било страшна тази работа да се усилват приходите на бедните работещи, да се усилват пенсиите! Ама те пенсионерите и бедните работещи „ изяждат бъдещето на нацията “. Виж, богатите, олигарсите, измамниците и далавераджийте, народните представители единствено подкрепят страната и наливат държавния бюджет и „ обезпечават бъдещето на нацията?!?!
Това не е нова политика на служебното държавно управление, това е остарялата ария на десните-бесни неолиберали в България от времето на Ванчо Костов, Орешарски, Ахмед Доган, Румен Овчаров, царистките някогашни юпита, Горанов, Дончев, Ананиев, комунистическите рожби Христо Иванов и Бойко Борисов. Това е непрекъсната двадесет и пет годишна обща антинационална политика, оставила българите в редовете на най-умиращата нация в света, на най-бедната нация освен в Европа. Това е оня неуместен фундаменталистки неолиберален метод, водещ да убиването на България.
И Донев и Велкова, както и всички грамотни хора, очевидно доста добре схващат същността на антинародната неолиберална политика, само че нямат сили и храброст да кажат на българския народ нещата ясно и в прав текст. На тази история с „ дупките в бюджета “ може и е извънредно време да се постави край. За това си би трябвало нова икономическа и обществена политика, банален и активен държавен и общински уред.
Пробойните, огромните дупки в държавния бюджет, не са в разходната част, а в приходната част, дефицит в приходите от директните корпоративни налози. В Европейски Съюз най-бедни са България и Румъния, в които има въведен комичен корпоративен налог, надлежно от 10 и 13%, т.е. към три пъти по-малък от сходния налог във Англия и Германия и единствено за България към два пъти по-нисък от този в Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Литва, Латвия, Естония (в тях е сред 19 и 21%). България е и с най-ниското ниво на трудовите хонорари. Има логичност при високи трудови хонорари да има по-ниски корпоративни налози. Обратното, това, което е в България е обществено закононарушение против народа. В България е въведена данъчна алогичност. При най-ниските в Европа корпоративни налози, българското произвеждане е най-енергоемкото, с най-вече разноски за сила (електричество, природен газ, петрол и горива) и с най-ниски трудови хонорари. А цените ни са към този момент европейски. Следователно голямата облага на българския бизнес отива за други цели, не за заплати, не за сила, не за реорганизация и рационализация, а за покои, самолети, вертолети, яхти, мерцедеси, предмети на лукса, вили у нас и в чужбина и така нататък
В изискванията на рецесия (пандемия и енергийна) българският бизнес получи милиарди левове директни и косвени помощи от страната. А от къде идват тези пари? Разбира се, от държавния бюджет. А в този момент той се цялостни на към 75% от косвените налози, най-вече от Данък добавена стойност и акцизи. И какво вършат българските държавни управления? Всички в хоро издигат лозунга: „ Никакво увеличение на налозите “, само че виж понижение – може. И те целево безсмислено и популистки понижават непрестанно приходите в бюджета посредством намаление на ставките от Данък добавена стойност. Борисов подари на ресторантьорите на Дългокоско Алибегов Данък добавена стойност от 20 на 9% и ресторантьорите лапнаха стотици милиони лв., без да понижат цените в заведенията и без да покачат заплатите на личния състав. По образеца на Борисов и Нинова, благодарение на „ харвардците “, подари на хората на Кукушева стотици милиони лв.. Вместо цената на хляба да са намали, тя се усили, само че хлебари и брашнари глътнаха стотици милиони лв. и надлежно държавния бюджет обедня с тези пари. А някой да е установил, че цените на книгите и печатните произведения, даже учебниците са се намалили с понижаване на Данък добавена стойност? Няма такова нещо. Българският бизнес няма ограничавания в лапачката. То изобщо за демократичният бизнес далаверата и спекулата са преди всичко, само че при българския бизнес това е в най-едър международен рекорден мащаб. Следователно, в случай че се отстранен данъчните облекчения от Данък добавена стойност за ресторантьори, хотелиери, хлебари, брашнари, издатели и така нататък в хазната ще се появят над 1 милиарда лв., които в този момент отиват в бездънния джоб на фамилните благосъстояния на редица предприемачи, най-вече на най-крупните.
По сходен метод стоят и въпросите с акциза. Растат цените на всичко, в това число и на тютюневите произведения и спиртните питиета. И надлежно производители и продавачи осъществят облаги с и над 30% по-високи от преди пандемията и енергийната рецесия. Но акцизът у нас е заледен на нивото на от дълго време предишното безкризисно време. Ако той се усили в рационални граници, най-малко с 15%, малко по-малко от формалната инфлация, в държавния бюджет ще се влеят по груби сметки не по-малко от триста-четиристотин милиона лв..
В България има голяма неправда, настойчиво невиждана от бизнес организациите, синдикатите и българските държавни управления. Тя е в размера на налога върху приходите на физическите лица и едноличните търговци. Едноличният търговец заплаща 15% налог върху приходите си от облагата на компанията. Толкова, колкото предлага Групата на 20 –те най-мощни стопански системи в света през 2021 година В същото време елементарният служащ заплаща налог 10%, колкото и е налога върху облагата на банките, изнасящи 75% от облагата си в чужбина. А крупните акционери и притежатели на дялови участия заплащат най-смешният, най-ниският в Европейски Съюз налог дял от единствено 5%. В България годишно като дивиденти се раздават към 7-8 милиарда лв.. При 7 милиарда лв. това са 350 млн. От данъчните заявления на някои богаташи се вижда да вземем за пример, че някогашният министър от партия „ Продължаваме подмяната “ Събев е платил 1 млн. лв. корпоративен налог. Ако неговият налог дял, сходно и на налога на Делян Пеевски, П. Кънев и други богаташи е 15%, колкото е налога на едноличния търговец и колкото е сходен налог в редица други европейски страни, тогава той би платил в държавната хазна 3 млн. лв., а общо за страната ще се влеят още към 700 млн. лв.. Но богатите не желаят да заплащат по-високи налози. Поради това в България нито една политическа партия не предлага въвеждане на налог разкош, подобен какъвто има в множеството страни от Европейски Съюз. Таково предложение най-подхожда на Българска социалистическа партия, само че Нинова настойчиво мълчи и отбягва този въпрос
От налога, акциза и таксите на бедните страната образува помощите за богатите, т.е. безпаричен богат храни. И храни наред, без избор, без нужда и на напред. Например, прословутите 25 стотинки на литър заредено гориво в автомобила. Това е хабене на пари от държавния бюджет за некрайно нуждаещи се консуматори, а за изгода (по думите на министър Стоянов) на Лукойл. И то е незаслужено. Когато сякаш даваш на водача 25 стотинки на литър, в това число на водачите на първокласни джипове, охранители на олигарси, на високоплатени народни представители, в това време се усилват цените на пенсионерските карти за пътувания в градския превоз в София с 20%. Нинова и компания от политици от всички партии се сети за богатите превозвачи, само че не помни за бедните софийски пенсионери, голямата част от които нямат коли, а някои от тях имат единствено инвалидни колички и проходилки. Разбираемо е герберастката Фандъкова да е срещу възрастните пасажери в градския превоз, само че това е неприемливо неравноправие, подминавано от социалистката Нинова.
Подпомага се бизнесът безсистемно. От потребност или без потребност. Правителството в случай че желае да вкара ред и порядък в помощта за бизнеса, би трябвало да слага ясни условия. Например, за енергийна успеваемост. Вече три години на хиляди български компании се наливат милиарди левове пари без те да са мръднали на йота в понижаването на енергоемкостта на тяхното произвеждане и обслужване. Те безпределно пилеят сила и за това получават пари от бедните посредством държавния бюджет. Могат да се понижат разноските и посредством възбрана за помощи на български и задгранични компании, работещи в България, само че регистрирани в офшорки или плащащи налози в други страни (Лукойл, Български морски флот и др.) или изнасящи облагата си в други страни (75% от банките и застрахователните компании).
В същото време се реализира антинародна активност с изземването на облагата на държавните сдружения и компании. Това ги слага в неравностойно състояние по отношение на частния бизнес, тъй като от общонародната благосъстоятелност парите се трансферират в касите и джобовете на олигархически и крупни бизнес структури. В същото време държавните компании остават без бъдеще – без средства за рационализация, реорганизация и развиване. И то евентуално е направено целево с цел да бъдат с лекост и на безценица приватизирани от верните купувачи.
Важното е в държавния бюджет да се усилват приходите, по този начин, че те посредством развиване на стопанската система и най-много справедливите налози на средноевропейско ниво да обезпечат задоволително доходи в бюджета с цел да се подкрепят дейностите в обществената сфера и се усилят приходите на работещите и на пенсионерите. Крайно време е да се увеличи размера на осигуровките за пенсия и здраве най-малко с 2%. Сегашният размер е безпределно невисок и в новите финансови и стопански спешни условия обезпечавана безпределно ниска парична маса за финансиране на пенсиите. Освен това следва да се увеличи осигурителния таван от 3400 лв. на най-малко 10 000 лв., колкото са възнагражденията на богатите депутати в Народното събрание и управителните дейци в централните ведомства. Това би било изцяло заслужено, освен на всеки три месеца да си самоувеличават заплатите, а в министерствата и ведомства да получават несъразмерни парични бонуси.
Трябва да има и понижаване на държавните разноски в някои сфери и пера. Крайно време е най-мощният административен уред (след Брюкселската администрация) в Европейски Съюз с над 20 министерства и над 120 централни ведомства и с към 240-250 хиляди служители в България да бъде скъсен с най-малко 40 000 души, значима част от които са високоплатени със заплати, а част от тях и с доста високи пенсии възрастни хора. ГЕРБ посредством раздутия централен, регионален и общински чиновнически уред (а и Движение за права и свободи в някои области и общини) си обезпечава постоянно изборните победи. Разумното редуциране на този бюрократичен уред, усложняващ живота на хората и на бизнеса, би довело до понижаване и на ведомствено обезпечения парламентарен избор за обвързваните с олигархията ГЕРБ и Движение за права и свободи. Но в това направление Директива за птиците, Политическа партия „ Продължаваме подмяната “, Българска социалистическа партия, Политическа партия „ Български напредък “ и „ Възраждане “ посредством техните парламентарни групи ужасно мълчат. Намаляването на държавния и общински чиновнически уред би довело до спестовност над 1 милиарда лв. единствено от заплати, само че има и понижаване на административните разноски.
Някой отново ще ни каже, че това не е работа на служебно държавно управление. Може би е прав. Но никой не пречи тези въпроси служебното държавно управление в прав текст да уточни на българското общество и да предложи в Народното събрание съответни частични промени в обособени закони. Иначе диалозите за „ дупките в държавния бюджет “ стават празноговорене и баламосване на несведущата българска общност.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
„ Пробиваните дупки “ в бюджета станаха фешън и през декември 2022 година, в навечерието на следващите изключителни парламентарни избори и то във връзка на удължаването на остарелия бюджет. Повод за настоящото внимание към дупките станаха изказванията на служебния финансов министър госпожа Велкова на 9 декември 2022 година, че следващата година бюджетът ще бъде на недостиг с 16 милиарда лв., че в Народното събрание има вкарани оферти за 6 милиарда нови разноски, а единствено за покриване на новата минимална работна заплата от 850 лв. са нужни към 1 милиарда лв.. В един от уеб страниците това бе несъмнено като „ дупка в бюджета “. Апокалиптичната картина бе засилена идващия ден от служебния Министър-Председател господин Гълъб Донев, че „ увеличението на минималната работна заплата по този метод е популизъм, както и че, с 1 млрд лв. се „ заплашва финансовата непоклатимост на страната “. Брей, то било страшна тази работа да се усилват приходите на бедните работещи, да се усилват пенсиите! Ама те пенсионерите и бедните работещи „ изяждат бъдещето на нацията “. Виж, богатите, олигарсите, измамниците и далавераджийте, народните представители единствено подкрепят страната и наливат държавния бюджет и „ обезпечават бъдещето на нацията?!?!
Това не е нова политика на служебното държавно управление, това е остарялата ария на десните-бесни неолиберали в България от времето на Ванчо Костов, Орешарски, Ахмед Доган, Румен Овчаров, царистките някогашни юпита, Горанов, Дончев, Ананиев, комунистическите рожби Христо Иванов и Бойко Борисов. Това е непрекъсната двадесет и пет годишна обща антинационална политика, оставила българите в редовете на най-умиращата нация в света, на най-бедната нация освен в Европа. Това е оня неуместен фундаменталистки неолиберален метод, водещ да убиването на България.
И Донев и Велкова, както и всички грамотни хора, очевидно доста добре схващат същността на антинародната неолиберална политика, само че нямат сили и храброст да кажат на българския народ нещата ясно и в прав текст. На тази история с „ дупките в бюджета “ може и е извънредно време да се постави край. За това си би трябвало нова икономическа и обществена политика, банален и активен държавен и общински уред.
Пробойните, огромните дупки в държавния бюджет, не са в разходната част, а в приходната част, дефицит в приходите от директните корпоративни налози. В Европейски Съюз най-бедни са България и Румъния, в които има въведен комичен корпоративен налог, надлежно от 10 и 13%, т.е. към три пъти по-малък от сходния налог във Англия и Германия и единствено за България към два пъти по-нисък от този в Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Литва, Латвия, Естония (в тях е сред 19 и 21%). България е и с най-ниското ниво на трудовите хонорари. Има логичност при високи трудови хонорари да има по-ниски корпоративни налози. Обратното, това, което е в България е обществено закононарушение против народа. В България е въведена данъчна алогичност. При най-ниските в Европа корпоративни налози, българското произвеждане е най-енергоемкото, с най-вече разноски за сила (електричество, природен газ, петрол и горива) и с най-ниски трудови хонорари. А цените ни са към този момент европейски. Следователно голямата облага на българския бизнес отива за други цели, не за заплати, не за сила, не за реорганизация и рационализация, а за покои, самолети, вертолети, яхти, мерцедеси, предмети на лукса, вили у нас и в чужбина и така нататък
В изискванията на рецесия (пандемия и енергийна) българският бизнес получи милиарди левове директни и косвени помощи от страната. А от къде идват тези пари? Разбира се, от държавния бюджет. А в този момент той се цялостни на към 75% от косвените налози, най-вече от Данък добавена стойност и акцизи. И какво вършат българските държавни управления? Всички в хоро издигат лозунга: „ Никакво увеличение на налозите “, само че виж понижение – може. И те целево безсмислено и популистки понижават непрестанно приходите в бюджета посредством намаление на ставките от Данък добавена стойност. Борисов подари на ресторантьорите на Дългокоско Алибегов Данък добавена стойност от 20 на 9% и ресторантьорите лапнаха стотици милиони лв., без да понижат цените в заведенията и без да покачат заплатите на личния състав. По образеца на Борисов и Нинова, благодарение на „ харвардците “, подари на хората на Кукушева стотици милиони лв.. Вместо цената на хляба да са намали, тя се усили, само че хлебари и брашнари глътнаха стотици милиони лв. и надлежно държавния бюджет обедня с тези пари. А някой да е установил, че цените на книгите и печатните произведения, даже учебниците са се намалили с понижаване на Данък добавена стойност? Няма такова нещо. Българският бизнес няма ограничавания в лапачката. То изобщо за демократичният бизнес далаверата и спекулата са преди всичко, само че при българския бизнес това е в най-едър международен рекорден мащаб. Следователно, в случай че се отстранен данъчните облекчения от Данък добавена стойност за ресторантьори, хотелиери, хлебари, брашнари, издатели и така нататък в хазната ще се появят над 1 милиарда лв., които в този момент отиват в бездънния джоб на фамилните благосъстояния на редица предприемачи, най-вече на най-крупните.
По сходен метод стоят и въпросите с акциза. Растат цените на всичко, в това число и на тютюневите произведения и спиртните питиета. И надлежно производители и продавачи осъществят облаги с и над 30% по-високи от преди пандемията и енергийната рецесия. Но акцизът у нас е заледен на нивото на от дълго време предишното безкризисно време. Ако той се усили в рационални граници, най-малко с 15%, малко по-малко от формалната инфлация, в държавния бюджет ще се влеят по груби сметки не по-малко от триста-четиристотин милиона лв..
В България има голяма неправда, настойчиво невиждана от бизнес организациите, синдикатите и българските държавни управления. Тя е в размера на налога върху приходите на физическите лица и едноличните търговци. Едноличният търговец заплаща 15% налог върху приходите си от облагата на компанията. Толкова, колкото предлага Групата на 20 –те най-мощни стопански системи в света през 2021 година В същото време елементарният служащ заплаща налог 10%, колкото и е налога върху облагата на банките, изнасящи 75% от облагата си в чужбина. А крупните акционери и притежатели на дялови участия заплащат най-смешният, най-ниският в Европейски Съюз налог дял от единствено 5%. В България годишно като дивиденти се раздават към 7-8 милиарда лв.. При 7 милиарда лв. това са 350 млн. От данъчните заявления на някои богаташи се вижда да вземем за пример, че някогашният министър от партия „ Продължаваме подмяната “ Събев е платил 1 млн. лв. корпоративен налог. Ако неговият налог дял, сходно и на налога на Делян Пеевски, П. Кънев и други богаташи е 15%, колкото е налога на едноличния търговец и колкото е сходен налог в редица други европейски страни, тогава той би платил в държавната хазна 3 млн. лв., а общо за страната ще се влеят още към 700 млн. лв.. Но богатите не желаят да заплащат по-високи налози. Поради това в България нито една политическа партия не предлага въвеждане на налог разкош, подобен какъвто има в множеството страни от Европейски Съюз. Таково предложение най-подхожда на Българска социалистическа партия, само че Нинова настойчиво мълчи и отбягва този въпрос
От налога, акциза и таксите на бедните страната образува помощите за богатите, т.е. безпаричен богат храни. И храни наред, без избор, без нужда и на напред. Например, прословутите 25 стотинки на литър заредено гориво в автомобила. Това е хабене на пари от държавния бюджет за некрайно нуждаещи се консуматори, а за изгода (по думите на министър Стоянов) на Лукойл. И то е незаслужено. Когато сякаш даваш на водача 25 стотинки на литър, в това число на водачите на първокласни джипове, охранители на олигарси, на високоплатени народни представители, в това време се усилват цените на пенсионерските карти за пътувания в градския превоз в София с 20%. Нинова и компания от политици от всички партии се сети за богатите превозвачи, само че не помни за бедните софийски пенсионери, голямата част от които нямат коли, а някои от тях имат единствено инвалидни колички и проходилки. Разбираемо е герберастката Фандъкова да е срещу възрастните пасажери в градския превоз, само че това е неприемливо неравноправие, подминавано от социалистката Нинова.
Подпомага се бизнесът безсистемно. От потребност или без потребност. Правителството в случай че желае да вкара ред и порядък в помощта за бизнеса, би трябвало да слага ясни условия. Например, за енергийна успеваемост. Вече три години на хиляди български компании се наливат милиарди левове пари без те да са мръднали на йота в понижаването на енергоемкостта на тяхното произвеждане и обслужване. Те безпределно пилеят сила и за това получават пари от бедните посредством държавния бюджет. Могат да се понижат разноските и посредством възбрана за помощи на български и задгранични компании, работещи в България, само че регистрирани в офшорки или плащащи налози в други страни (Лукойл, Български морски флот и др.) или изнасящи облагата си в други страни (75% от банките и застрахователните компании).
В същото време се реализира антинародна активност с изземването на облагата на държавните сдружения и компании. Това ги слага в неравностойно състояние по отношение на частния бизнес, тъй като от общонародната благосъстоятелност парите се трансферират в касите и джобовете на олигархически и крупни бизнес структури. В същото време държавните компании остават без бъдеще – без средства за рационализация, реорганизация и развиване. И то евентуално е направено целево с цел да бъдат с лекост и на безценица приватизирани от верните купувачи.
Важното е в държавния бюджет да се усилват приходите, по този начин, че те посредством развиване на стопанската система и най-много справедливите налози на средноевропейско ниво да обезпечат задоволително доходи в бюджета с цел да се подкрепят дейностите в обществената сфера и се усилят приходите на работещите и на пенсионерите. Крайно време е да се увеличи размера на осигуровките за пенсия и здраве най-малко с 2%. Сегашният размер е безпределно невисок и в новите финансови и стопански спешни условия обезпечавана безпределно ниска парична маса за финансиране на пенсиите. Освен това следва да се увеличи осигурителния таван от 3400 лв. на най-малко 10 000 лв., колкото са възнагражденията на богатите депутати в Народното събрание и управителните дейци в централните ведомства. Това би било изцяло заслужено, освен на всеки три месеца да си самоувеличават заплатите, а в министерствата и ведомства да получават несъразмерни парични бонуси.
Трябва да има и понижаване на държавните разноски в някои сфери и пера. Крайно време е най-мощният административен уред (след Брюкселската администрация) в Европейски Съюз с над 20 министерства и над 120 централни ведомства и с към 240-250 хиляди служители в България да бъде скъсен с най-малко 40 000 души, значима част от които са високоплатени със заплати, а част от тях и с доста високи пенсии възрастни хора. ГЕРБ посредством раздутия централен, регионален и общински чиновнически уред (а и Движение за права и свободи в някои области и общини) си обезпечава постоянно изборните победи. Разумното редуциране на този бюрократичен уред, усложняващ живота на хората и на бизнеса, би довело до понижаване и на ведомствено обезпечения парламентарен избор за обвързваните с олигархията ГЕРБ и Движение за права и свободи. Но в това направление Директива за птиците, Политическа партия „ Продължаваме подмяната “, Българска социалистическа партия, Политическа партия „ Български напредък “ и „ Възраждане “ посредством техните парламентарни групи ужасно мълчат. Намаляването на държавния и общински чиновнически уред би довело до спестовност над 1 милиарда лв. единствено от заплати, само че има и понижаване на административните разноски.
Някой отново ще ни каже, че това не е работа на служебно държавно управление. Може би е прав. Но никой не пречи тези въпроси служебното държавно управление в прав текст да уточни на българското общество и да предложи в Народното събрание съответни частични промени в обособени закони. Иначе диалозите за „ дупките в държавния бюджет “ стават празноговорене и баламосване на несведущата българска общност.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ