От мотивация до технологии: Хотелиерите търсят изход от кадровия глад
Почти единомислещо - 97 на 100 от хотелиерите в България, показват, че в една или друга степен изпитват усложнения при привличането на фрагменти за хотелите си.
За към половината от тях тези усложнения получават темперамент на рецесия. Това са част от резултатите от национално допитване за пазара на труда в хотелския бизнес в България, направено през октомври от Хотелския конгрес (HTIF). Очакванията на 90 на 100 от участниците в допитването са през 2026 година обстановката с фрагментите да продължи да се усложнява.
В изследването на Хотелския конгрес се включиха притежатели и мениджъри на хотели и хотелски групи, които ръководят леглова база от към 23 000 стаи, разпределена в места за настаняване с над 15 стаи (за да се изключат къщите за посетители и жилищата за кратковременен наем) и категоризация две, три, четири и пет звезди.
Кадрова рецесия в България: Липсват 250 000 служащи
В две трети от хотелите делът на задграничните чиновници е под 10 на 100, а една четвърт от тях изобщо нямат такива и разчитат единствено на български екипи. Над половината от хотелиерите, които наемат чужденци на работа, показват, че като цяло са удовлетворени от тяхната активност.
През актуалната година най-търсени като попълнения в екипите на хотелите са готвачите (70 на сто), следвани от камериерки (66 на сто), сервитьори (55 на сто), рецепционисти (45 на сто), механически личен състав (24 на сто), бармани (18 на сто) и други Малко под 15 на 100 от хотелите търсят попълнения за мениджърски позиции (общият общ брой от процентите надвишава 100, тъй като са позволени повече от един отговори), показват от Хотелския конгрес.
istock
Липсата на мотивация за работа в бранша (60 на сто) е водеща причина за кадровия недостиг, а след нея се подреждат демографските фактори (42 на сто), високото текучество (40 на сто), сезонността на работата (40 на то) и незадоволително атрактивното възнаграждение (33 на сто), показват от бизнеса.
За половината от хотелиерите е задоволително претендентите за работа да имат приблизително обучение, при една четвърт от тях образованието няма значение, а 20 на 100 заявяват, че търсят чиновници със приблизително професионално обучение. Веднъж назначили чиновници, за половината от работодателите е задоволителен един месец, с цел да ги обучат, тъй че да дават отговор на условията на съответните хотели. При една четвърт от хотелиерите, образованията на новоназначените чиновници лишават три месеца.
Хотелиери бият паника: Българските посолства блокират служащи за сезона
Над две трети от попълнилите анкетата обезпечават стажове и други форми на краткотрайна претовареност на студенти и възпитаници в горните класове.
Повече от половината от интервюираните, с изключение на съответното заплащане, обезпечават на чиновниците си спомагателни обществени придобивки (карти за отстъпки, фирмени образования, отбор билдинги и пр.). Около една пета обезпечават такива, само че единствено за избрани длъжности в хотела, а със същия дял са тези, които не обезпечават обществени придобивки.
Материалните бонуси, според от постигнатите резултати, са главният инструмент, с който хотелиерите биха могли да понижат текучеството и да стимулират екипа, считат 90 на 100 от тях. Следват безплатното изхранване в хотела (50 на сто), ваучерите за храна, спорт и културни събития (35 на сто), отбор билдингите (30 на сто), стратегиите за кариерно развиване (20 на сто) и др.
Генерално решение на рецесията с личния състав може да се търси с ангажирането на студенти и възпитаници от горните класове със стажове и други стратегии за претовареност (65 на 100 от анкетираните) и повишението на заплатите, тъй че да станат конкурентни на други браншове (50 на 100 от анкетираните). Едва на трето място като решение попада вносът на фрагменти от чужбина (47 на сто), а след него е автоматизацията и дигитализацията на процесите, тъй че да се усъвършенства човешкият фактор (37 на сто).
Според 70 на 100 от хотелиерите технологиите биха облекчили дефицита на фрагменти, като автоматизират онлайн резервациите и ръководството на стаите. Близо половината от работодателите са на мнение, че все по-често ще срещаме цифрови решения при настаняването на гостите, а също по този начин електронни менюта и поръчки през таблет и телефон в ресторанта и румсървиза (46 на сто). Динамичното ценообразуване и маркетинг автоматизацията (40 на сто), а също автоматизираната връзка с посетители посредством чатботове и AI консиержи (35 на сто) са други области от интервенциите на хотела, в които се чака все по-масово нахлуване на технологиите.
За към половината от тях тези усложнения получават темперамент на рецесия. Това са част от резултатите от национално допитване за пазара на труда в хотелския бизнес в България, направено през октомври от Хотелския конгрес (HTIF). Очакванията на 90 на 100 от участниците в допитването са през 2026 година обстановката с фрагментите да продължи да се усложнява.
В изследването на Хотелския конгрес се включиха притежатели и мениджъри на хотели и хотелски групи, които ръководят леглова база от към 23 000 стаи, разпределена в места за настаняване с над 15 стаи (за да се изключат къщите за посетители и жилищата за кратковременен наем) и категоризация две, три, четири и пет звезди.
Кадрова рецесия в България: Липсват 250 000 служащи
В две трети от хотелите делът на задграничните чиновници е под 10 на 100, а една четвърт от тях изобщо нямат такива и разчитат единствено на български екипи. Над половината от хотелиерите, които наемат чужденци на работа, показват, че като цяло са удовлетворени от тяхната активност.
През актуалната година най-търсени като попълнения в екипите на хотелите са готвачите (70 на сто), следвани от камериерки (66 на сто), сервитьори (55 на сто), рецепционисти (45 на сто), механически личен състав (24 на сто), бармани (18 на сто) и други Малко под 15 на 100 от хотелите търсят попълнения за мениджърски позиции (общият общ брой от процентите надвишава 100, тъй като са позволени повече от един отговори), показват от Хотелския конгрес.
istock Липсата на мотивация за работа в бранша (60 на сто) е водеща причина за кадровия недостиг, а след нея се подреждат демографските фактори (42 на сто), високото текучество (40 на сто), сезонността на работата (40 на то) и незадоволително атрактивното възнаграждение (33 на сто), показват от бизнеса.
За половината от хотелиерите е задоволително претендентите за работа да имат приблизително обучение, при една четвърт от тях образованието няма значение, а 20 на 100 заявяват, че търсят чиновници със приблизително професионално обучение. Веднъж назначили чиновници, за половината от работодателите е задоволителен един месец, с цел да ги обучат, тъй че да дават отговор на условията на съответните хотели. При една четвърт от хотелиерите, образованията на новоназначените чиновници лишават три месеца.
Хотелиери бият паника: Българските посолства блокират служащи за сезона
Над две трети от попълнилите анкетата обезпечават стажове и други форми на краткотрайна претовареност на студенти и възпитаници в горните класове.
Повече от половината от интервюираните, с изключение на съответното заплащане, обезпечават на чиновниците си спомагателни обществени придобивки (карти за отстъпки, фирмени образования, отбор билдинги и пр.). Около една пета обезпечават такива, само че единствено за избрани длъжности в хотела, а със същия дял са тези, които не обезпечават обществени придобивки.
Материалните бонуси, според от постигнатите резултати, са главният инструмент, с който хотелиерите биха могли да понижат текучеството и да стимулират екипа, считат 90 на 100 от тях. Следват безплатното изхранване в хотела (50 на сто), ваучерите за храна, спорт и културни събития (35 на сто), отбор билдингите (30 на сто), стратегиите за кариерно развиване (20 на сто) и др.
Генерално решение на рецесията с личния състав може да се търси с ангажирането на студенти и възпитаници от горните класове със стажове и други стратегии за претовареност (65 на 100 от анкетираните) и повишението на заплатите, тъй че да станат конкурентни на други браншове (50 на 100 от анкетираните). Едва на трето място като решение попада вносът на фрагменти от чужбина (47 на сто), а след него е автоматизацията и дигитализацията на процесите, тъй че да се усъвършенства човешкият фактор (37 на сто).
Според 70 на 100 от хотелиерите технологиите биха облекчили дефицита на фрагменти, като автоматизират онлайн резервациите и ръководството на стаите. Близо половината от работодателите са на мнение, че все по-често ще срещаме цифрови решения при настаняването на гостите, а също по този начин електронни менюта и поръчки през таблет и телефон в ресторанта и румсървиза (46 на сто). Динамичното ценообразуване и маркетинг автоматизацията (40 на сто), а също автоматизираната връзка с посетители посредством чатботове и AI консиержи (35 на сто) са други области от интервенциите на хотела, в които се чака все по-масово нахлуване на технологиите.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ