Почти два месеца след началото на пандемията с COVID-19, през

Почти два месеца след началото на пандемията с COVID-19, през които Народното събрание вкара изключително състояние и беше прекратена активността на редица бизнеси, а други бяха директно или индиректно наранени от рецесията в страната и Европа, настъпиха редица промени в стопанската интензивност, организацията на работа, заетостта, приходите и икономическите модели на жители и бизнес. Редица държавни управления, включително и българското лансираха проекти и ограничения за подкрепяне на бизнеса и жителите за превъзмогване на следствията от икономическата и обществена рецесия, произлизащи от пандемията. Същевременно все още липсва цялостна картина какво се случва на микро и макро ниво, какъв е обсегът и мащабът на резултатите от рецесията и респективно, на подхванатите антикризисни ограничения.

В интервала 13-23 април Алфа Рисърч организира първото сложно редом изследване на жители и бизнес, чиято цел е да събере справедлива, надеждна и политематична информация за икономическото положение на жителите и стопанските субекти в България, за работния статус, приходи, настройки и характерни проблеми пред обособените обществени групи, да наблюдава до каква степен съответни са подхванатите от държавното управление и съответните министерства обществени и стопански ограничения, какви са бъдещите упования към тях и  вероятните социално-икономически промени в идващите месеци.

Настоящият разбор показва главните резултати от изследването измежду жителите. В обособен разбор Алфа Рисърч ще показа резултатите от проучването измежду бизнеса. Проучването измежду жителите е представително за пълнолетното население на страната. Реализирано е в интервала 13 – 23 април 2020г. измежду извадка от 1000 пълнолетни жители посредством телефонни изявленията. Извадката е стратифицирана по вид обитаемо място, възраст, пол и обучение на интервюираните.

Доходите на българските жители: сред задържането и спада

Доходите на 45% от пълнолетните поданици на страната са останали непроменени от началото на рецесията, при 26% те са намалели, само че без да заплашват съществено издръжката на семействата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад. Очаквано най-значим спад на приходите още в първите седмици от рецесията търпят заетите в браншовете, които директно бяха наранени от карантинните ограничения. Въпреки това анализът сочи, че отрицателните резултати последователно обгръщат и нови групи.

В риск от загуба на приходи са към една четвърт от българите.

Три съществени социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на приходи през интервала на рецесията: безработните (6% изгубили работата си с началото на рецесията и 7% - отпреди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни специалности (7%). Сумарно видяно, те образуват онази една четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в приходите си.

Доходите на наетите, които не престават трудовата си активност по същия метод както преди рецесията, или с известно преструктуриране, се резервират на предходните им нива.

Както предвид на актуалната обстановка, по този начин и на неизвестностите пред стопанската система в близко бъдеще, е извънредно значимо следенето на това по какъв начин се трансформира характерът на трудовата активност в изискванията на карантина и обществена отдалеченост.

За 48% обстановката е непроменена и те не престават да работят на цялостен работен ден на работното си място. В работните места на всеки пети се е наложила метаморфоза, само че при опазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от у дома и на работното място, други 8 на 100 са минали напълно към така наречен хоум офис. Като процентни съотношения тези дялове не са високи, само че като безспорен брой става въпрос за към половин милион работещи, които последователно минават към изнесени работни места. Този развой, с всички свои плюсове и минуси, може да окаже въздействие върху преструктуриране на нормални действия през идващите години. Сумарно към две трети са хората, чиято цялостна претовареност продължава непроменена, или с известна трансформация. Те образуват групата с релативно най-стабилен стопански статус в досегашната рецесия.

Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени – понижаване на работното време или изпращане в отпуск. Съкращаване на работно време и стартиране на чиновниците в отпуск са първа стъпка в опита за опазване на чиновници. При задълбочаване на обстановката обаче работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях. Съкратено работно време на работното си място заявяват 10% от пълнолетните българи, други 3% - понижен работен режим, само че от у дома. Близо 20% са наетите, които към момента не са официално освободени, само че са разпуснати в заплатен или неплатен отпуск.