Украинка избягала от войната и създала семейство в Гърмен
Почти четири години вървене по тъгите. Така може да се дефинира последният стадий от живота на младата украинка Татяна Кондратюк и 15-годишната й щерка Ана. На 2 ноември 2014 година те идват в България, бягайки от размирната Луганска област. По това време там стартират военните дейности, които принуждават доста хора да избягат от родината си.
Заселват се в Гърмен. За това им оказва помощ съветският жител Алексей Науменко, който също е родом от Донбас. От там е и Татяна, написа struma.bg.
“Запознахме се в обществените мрежи. Тя пишеше мнения, които ми харесваха, и подкрепях мнението й. Така взех решение да й предложа да дойдат в България. Пратих им пари за виза и призоваване и те дойдоха”, описа Науменко и добави, че няколко месеца след идването в Гърмен той и Татяна сключили брак.
След три месеца престояване в страната ни с виза двамата вземат решение да подадат молба за даване на леговище и статут до Държавната организация за бежанците /ДАБ/ за нея и щерка й Ана. И по този начин стартира ходенето им по тъгите.
След многочислени изявленията и пътувания през три месеца до София от ДАБ двете получават многочислени отводи за даване на статут. Чрез добър юрист съумяват да апелират отхвърли в Софийския градски съд и го печелят. Но насладата им е за малко. ДАБ апелира решението във Върховния съд и той анулира постановлението на арбитър Славина Владова от Софийски градски съд. Решението на Върховен административен съд е дефинитивно, което значи, че в случай че не намерят метод да си извадят виза, Татяна и щерка й би трябвало да се върнат в Донбас, където към момента текат военни дейности.
“Ако се върнат там, те няма да са в сигурност. Те са “персона нон грата” вече”, споделя брачният партньор на 40-годишната жена Алексей Науменко. Той позволява даже налагането на смъртна присъда за брачната половинка му, в случай че тя се върне в Украйна. “Самият факт, че е омъжена за съветски жител, е задоволително съображение да я разгласят за нежелана там. Преди време Петро Порошенко разгласи Русия за агресор”, изясни още Науменко.
Като причина за отхвърли на филантропичен статут за Татяна и ученичката Ана от ДАБ изтъкнали, че тя не е бягала от войната, а е пристигнала в България да се омъжи. От институцията по-късно даже отрекли в миналото младата майка да е желала подобен статут. “По това време в Украйна живееха 42 милиона души. Няма ли хора, няма ли мъже там, та да дойда в България да подписвам брак? Да взема детето и да избягам в непозната страна?”, пита риторично Кондратюк.
Пред правосъдните институции разказала, че тя е съветско говоряща и не поддържа формалните управляващи, които съгласно нея са фашисти и окупатори. Обяснила им, че не може да иде в Украйна, защото има заплаха да не може повече да се върне в България. А единственият метод да извади виза е да се върне в родния й град и да подаде молба от там до дирекция “Миграция”. Такова пътешестване обаче е прекомерно рисковано за нея. Другият вид е такава молба да се подаде от Македония или Сърбия, само че за това се изисква позволение от Министерството на външните работи.
“Съдът споделя, че за мен няма заплаха в Украйна. Според тях мога да се върна да пребивавам в друга част на Украйна, само че в другите елементи още веднъж няма да сме желани”, споделя още Татяна Кондратюк. “Стреля се непрестанно. Летят самолети. Стените се тресат. Малката Ана се криеше в мазето и питаше: “Мамо, ще живеем ли?”, показа още тя.
Сега единствената вяра на фамилията на Алексей Науменко и Татяна Кодратюк е вицепрезидентът на страната Илияна Йотова да спомага за даването на статут и те със седмокласничката Ана да останат в Гърмен, където живеят в остаряла къща, непретенциозно, само че почтено. В тяхна отбрана в Гърмен е стартирала подписка. Хората там желаят те да останат. Подкрепа за тях има и от София, село Железница и Сливен. Алексей Науменко е съветски жител със статут на непрекъснато пребиваващ в България, само че съгласно Агенцията за бежанците и това не е задоволително съображение Татяна да получи подобен.
Той живее от близо 40 години в България. Първо е работил в бившето КЦК в Разлог, по-късно отишъл в село Гюлюница, Горнооряховско, след това се връща в Марчево, където живее 10 години, от 10 години е в Гърмен. В момента той е пенсионер по болест, само че съумява да работи почасово, а Татяна работи в прочут хотел в региона. Двамата споделят, че седмокласничката Ана е толкоз уплашена и уплашена от това, което е видяла в Украйна, че когато стартират гръмотевици, тя се крие и си мисли, че пада бомба.
Заселват се в Гърмен. За това им оказва помощ съветският жител Алексей Науменко, който също е родом от Донбас. От там е и Татяна, написа struma.bg.
“Запознахме се в обществените мрежи. Тя пишеше мнения, които ми харесваха, и подкрепях мнението й. Така взех решение да й предложа да дойдат в България. Пратих им пари за виза и призоваване и те дойдоха”, описа Науменко и добави, че няколко месеца след идването в Гърмен той и Татяна сключили брак.
След три месеца престояване в страната ни с виза двамата вземат решение да подадат молба за даване на леговище и статут до Държавната организация за бежанците /ДАБ/ за нея и щерка й Ана. И по този начин стартира ходенето им по тъгите.
След многочислени изявленията и пътувания през три месеца до София от ДАБ двете получават многочислени отводи за даване на статут. Чрез добър юрист съумяват да апелират отхвърли в Софийския градски съд и го печелят. Но насладата им е за малко. ДАБ апелира решението във Върховния съд и той анулира постановлението на арбитър Славина Владова от Софийски градски съд. Решението на Върховен административен съд е дефинитивно, което значи, че в случай че не намерят метод да си извадят виза, Татяна и щерка й би трябвало да се върнат в Донбас, където към момента текат военни дейности.
“Ако се върнат там, те няма да са в сигурност. Те са “персона нон грата” вече”, споделя брачният партньор на 40-годишната жена Алексей Науменко. Той позволява даже налагането на смъртна присъда за брачната половинка му, в случай че тя се върне в Украйна. “Самият факт, че е омъжена за съветски жител, е задоволително съображение да я разгласят за нежелана там. Преди време Петро Порошенко разгласи Русия за агресор”, изясни още Науменко.
Като причина за отхвърли на филантропичен статут за Татяна и ученичката Ана от ДАБ изтъкнали, че тя не е бягала от войната, а е пристигнала в България да се омъжи. От институцията по-късно даже отрекли в миналото младата майка да е желала подобен статут. “По това време в Украйна живееха 42 милиона души. Няма ли хора, няма ли мъже там, та да дойда в България да подписвам брак? Да взема детето и да избягам в непозната страна?”, пита риторично Кондратюк.
Пред правосъдните институции разказала, че тя е съветско говоряща и не поддържа формалните управляващи, които съгласно нея са фашисти и окупатори. Обяснила им, че не може да иде в Украйна, защото има заплаха да не може повече да се върне в България. А единственият метод да извади виза е да се върне в родния й град и да подаде молба от там до дирекция “Миграция”. Такова пътешестване обаче е прекомерно рисковано за нея. Другият вид е такава молба да се подаде от Македония или Сърбия, само че за това се изисква позволение от Министерството на външните работи.
“Съдът споделя, че за мен няма заплаха в Украйна. Според тях мога да се върна да пребивавам в друга част на Украйна, само че в другите елементи още веднъж няма да сме желани”, споделя още Татяна Кондратюк. “Стреля се непрестанно. Летят самолети. Стените се тресат. Малката Ана се криеше в мазето и питаше: “Мамо, ще живеем ли?”, показа още тя.
Сега единствената вяра на фамилията на Алексей Науменко и Татяна Кодратюк е вицепрезидентът на страната Илияна Йотова да спомага за даването на статут и те със седмокласничката Ана да останат в Гърмен, където живеят в остаряла къща, непретенциозно, само че почтено. В тяхна отбрана в Гърмен е стартирала подписка. Хората там желаят те да останат. Подкрепа за тях има и от София, село Железница и Сливен. Алексей Науменко е съветски жител със статут на непрекъснато пребиваващ в България, само че съгласно Агенцията за бежанците и това не е задоволително съображение Татяна да получи подобен.
Той живее от близо 40 години в България. Първо е работил в бившето КЦК в Разлог, по-късно отишъл в село Гюлюница, Горнооряховско, след това се връща в Марчево, където живее 10 години, от 10 години е в Гърмен. В момента той е пенсионер по болест, само че съумява да работи почасово, а Татяна работи в прочут хотел в региона. Двамата споделят, че седмокласничката Ана е толкоз уплашена и уплашена от това, което е видяла в Украйна, че когато стартират гръмотевици, тя се крие и си мисли, че пада бомба.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ