Изборите през последните две години са ни стрували половин милиард лева
Почти 520 милиона лв. са излезли на данъкоплатците изборите през последните 2 години, в които следим съвсем непрекъсната политическа рецесия. Това показва разбор на Института за проучване на обществената среда.. От 2021 година насам са били извършени пет избора за парламент и едни за президент и вицепрезидент.
В този половин милиард са включени и разноските, планувани за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласоподаване, както и за обезпечаването на видеонаблюдение в изборните секции, което беше въведено за първи път на вота на 2 април 2023 година
За какво плащаме
Стойността на изборите е сумата от сбора на разноските от държавния бюджет за подготовката и провеждането им, показват от института. Дейностите в изборния развой, които се финансират с обществени средства, са свързани с подготовката и отпечатването на изборните списъци; закупуването и изработването на нужните изборни бумаги и материали; отпечатването на бюлетините; логистичното обезпечаване на администрацията; възнагражденията на членовете на изборните комисии; компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите; провеждането на разяснителна акция за правата и отговорностите на жителите и метода на гласоподаване.
Размерът на направените разноски е открит въз основата на план-сметките за разноските по подготовката и произвеждането на избори; решенията на Централната изборна комисия, Агенцията по публични поръчки, постановления и решения на Министерски съвет и други Сумите включват в себе си единствено разноските на българската страна, оповестени и декларирани по съответния ред.
Колко и по кое време
Данните демонстрират, че най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември 2021 година, които са коствали на бюджета общо 149.6 млн. лева Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108.8 млн. лева
Машините и разноските за тях
От изборите през април 2021 година машинните устройства бяха въведени във всички секции в страната с над 300 гласоподаватели. На последвалите избори с машинни устройства се гласуваше и в доста секции в чужбина. Първоначалното закупуване на 9600 устройства струваше общо 43.2 млн. лева Впоследствие от държавния бюджет бяха заделяни средства за поддръжка, предпазване, превоз и логистика на машините, за софтуера им, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване и прочие Машини бяха закупени в допълнение за изборите през юли 2021 година и за тези през ноември 2021 година Допълнителни разноски, свързани с устройствата, бяха планувани и за поддържане и зареждане на акумулаторните им акумулатори.
Така общата сума за машинния избор в тези две години възлиза на 96.8 млн. лева или към 20% от всички разноски за избори в интервала. Тази инвестиция в огромна степен беше обезсмислена, откакто с последните промени в Изборния кодекс се върна така наречен смесено гласоподаване и се вкара ръчно броене на резултатите от машинното гласоподаване, разясняват от института.
Разходите за изборната администрация
Най-голямото перо в разноските за избори за интервала 2021-2023 година са средствата за хонорари на членовете на районните и секционните изборни комисии - общо 149.1 млн. лева Общият брой на изборната администрация на това равнище варира към 80-90 хиляди души. Някои от изборите се организираха в изискванията на изключителна епидемиологична конюнктура поради COVID-19 и в заплащането на членовете бе включена така наречен " коронавирус добавка ". С последните промени на Изборния кодекс преди изборите от април, 2023 година пък бе планувано нарастване в заплащането на членовете на секционните комисии. То не може да бъде по-малко от една четвърт от минималната работна заплата.
За подготовка на членовете на секционните изборни комисии са отделяни сред 300 и 550 000 лева В каква степен образованията са ефикасни е спомагателен въпрос, още повече имайки поради многочислените неточности в изборните протоколи, изключително на последните парламентарни избори, означават от института.
Могат ли да се понижат разноските
На последните избори на 2 април в 1157 секции изборните описи са включвали до 100 гласоподаватели. В тези секции, според наредбите на Изборния кодекс, комисиите са имали сред 5 и 7 членове. Намаляването им би довело и до по-ниски разноски в план-сметките за изборите.
От института предлагат и да се върне потреблението на протоколите от машинното гласоподаване. Такава мярка би оптимизирала към този момент направените разноски по закупуването на машинните устройства, а и би улеснила работата на секционните комисии.
Освен това на всички избори от последните две години е имало по над 5 милиона поръчани, само че неизползвани хартиени бюлетини. За тяхното печатане страната е харчила приблизително по 1.5 млн. лева на извършени избори.
В този половин милиард са включени и разноските, планувани за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласоподаване, както и за обезпечаването на видеонаблюдение в изборните секции, което беше въведено за първи път на вота на 2 април 2023 година
За какво плащаме
Стойността на изборите е сумата от сбора на разноските от държавния бюджет за подготовката и провеждането им, показват от института. Дейностите в изборния развой, които се финансират с обществени средства, са свързани с подготовката и отпечатването на изборните списъци; закупуването и изработването на нужните изборни бумаги и материали; отпечатването на бюлетините; логистичното обезпечаване на администрацията; възнагражденията на членовете на изборните комисии; компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите; провеждането на разяснителна акция за правата и отговорностите на жителите и метода на гласоподаване.
Размерът на направените разноски е открит въз основата на план-сметките за разноските по подготовката и произвеждането на избори; решенията на Централната изборна комисия, Агенцията по публични поръчки, постановления и решения на Министерски съвет и други Сумите включват в себе си единствено разноските на българската страна, оповестени и декларирани по съответния ред.
Колко и по кое време
Данните демонстрират, че най-скъпи са били изборите 2 в 1 от ноември 2021 година, които са коствали на бюджета общо 149.6 млн. лева Следват ги изборите от април същата година, за които са разходвани 108.8 млн. лева
Машините и разноските за тях
От изборите през април 2021 година машинните устройства бяха въведени във всички секции в страната с над 300 гласоподаватели. На последвалите избори с машинни устройства се гласуваше и в доста секции в чужбина. Първоначалното закупуване на 9600 устройства струваше общо 43.2 млн. лева Впоследствие от държавния бюджет бяха заделяни средства за поддръжка, предпазване, превоз и логистика на машините, за софтуера им, за окомплектоване на машините и тяхното техническо обслужване и прочие Машини бяха закупени в допълнение за изборите през юли 2021 година и за тези през ноември 2021 година Допълнителни разноски, свързани с устройствата, бяха планувани и за поддържане и зареждане на акумулаторните им акумулатори.
Така общата сума за машинния избор в тези две години възлиза на 96.8 млн. лева или към 20% от всички разноски за избори в интервала. Тази инвестиция в огромна степен беше обезсмислена, откакто с последните промени в Изборния кодекс се върна така наречен смесено гласоподаване и се вкара ръчно броене на резултатите от машинното гласоподаване, разясняват от института.
Разходите за изборната администрация
Най-голямото перо в разноските за избори за интервала 2021-2023 година са средствата за хонорари на членовете на районните и секционните изборни комисии - общо 149.1 млн. лева Общият брой на изборната администрация на това равнище варира към 80-90 хиляди души. Някои от изборите се организираха в изискванията на изключителна епидемиологична конюнктура поради COVID-19 и в заплащането на членовете бе включена така наречен " коронавирус добавка ". С последните промени на Изборния кодекс преди изборите от април, 2023 година пък бе планувано нарастване в заплащането на членовете на секционните комисии. То не може да бъде по-малко от една четвърт от минималната работна заплата.
За подготовка на членовете на секционните изборни комисии са отделяни сред 300 и 550 000 лева В каква степен образованията са ефикасни е спомагателен въпрос, още повече имайки поради многочислените неточности в изборните протоколи, изключително на последните парламентарни избори, означават от института.
Могат ли да се понижат разноските
На последните избори на 2 април в 1157 секции изборните описи са включвали до 100 гласоподаватели. В тези секции, според наредбите на Изборния кодекс, комисиите са имали сред 5 и 7 членове. Намаляването им би довело и до по-ниски разноски в план-сметките за изборите.
От института предлагат и да се върне потреблението на протоколите от машинното гласоподаване. Такава мярка би оптимизирала към този момент направените разноски по закупуването на машинните устройства, а и би улеснила работата на секционните комисии.
Освен това на всички избори от последните две години е имало по над 5 милиона поръчани, само че неизползвани хартиени бюлетини. За тяхното печатане страната е харчила приблизително по 1.5 млн. лева на извършени избори.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ