Почти половината българи са останали без увеличение на заплата в разгара на кризата
Почти 45 на 100 от българите не са получили нарастване на заплатата си макар растежа на цените у нас. Това демонстрира изследването " Заплатите по време на инфлация през 2022 г.” на кариерна платформа, профилирана в даването на информация за пазара на труда в България. На въпроса " Какво нарастване на заплатата получихте тази година?”, максимален дял от интервюираните (44,88%) дават отговор, че заплатата им не се е трансформирала през последните месеци.
Всеки пети е получил нарастване сред 5 и 10%, а 16 на 100 от чиновниците са взели покачване с до 5 на 100. Едва 2% от работещите у нас могат да се похвалят със сериозен растеж в заплащането си с над 25%.
Разбира се, по тази причина и 85% от българските чиновници не са удовлетворени от нарастването, което са получили през 2022 година. Едва 6,31% от участниците в допитването дефинират покачването на заплатата си като приемливо, а останалите 8,62% не могат да преценяват.
В проучването са взели участие 1 172 чиновници от разнообразни професионални сфери, като най-вече са представителите на бранш търговия и продажби на дребно, следвани от произвеждане, опазване на здравето, банки, финанси, обезпечаване, обучение, счетоводство, осведомителни технологии и други Най-голям е делът на чиновниците в огромни компании (с сред 500 и 1000 души или с над 1 000 души персонал).
Резултатите демонстрират още, че малко компании оферират обществени придобивки на служащите си, които са значим тласък за огромна част от чиновниците. Работодателите на 11,43% от интервюираните не им дават никакви обществени придобивки. А измежду предлаганите такива максимален е делът на спомагателната здравна осигуровка (15,61%), следвана от гъвкавото работно време или работата от у дома (11,86%), абонамента за медицински услуги (11,26%), спомагателните дни отпуск (10,41%), фитнес абонамент, карта за спорт или други тренировки (9,04%), както и възобновяване на транспортните разноски (8,19%).
Относно заплатите у нас, изследването демонстрира още, че близо една четвърт от интервюираните получават брутно трудово заплащане под 1 000 лв.. Най-голям брой интервюирани – близо 40 на 100 споделят, че месечната им заплата е в диапазона 1 000 - 1 500 лева бруто, а едвам 7,34% показват, че работодателят им изплаща брутно месечно заплащане над 3 000 лв..
Според данни на Националния застрахователен институт през първото тримесечие на 2022 година междинната месечна работна заплата у нас e 1593 лева и понижава по отношение на четвъртото тримесечие на 2021 година с 1,2 на 100. Икономическите действия, в които е записано най-голямо понижение, са " Образование " - с 16,6 на 100, " Селско, горско и рибно стопанство " - с 10,4 на 100, и " Държавно ръководство " - с 8,1 на 100. Най-голямо нарастване на заплатите е записано в дейностите " Финансови и застрахователни действия " - с 6,9 на 100, и " Административни и спомагателни действия " - с 6,6 на 100.
Графика: Национален статистически институт
Сериозни разлики има и в заплатите, които получават хората в другите градове у нас. Традиционно, най-високи са заплатите в София и те надвишават съществено междинните за страната. В София-град междинната заплата е 2218 лв., като е с близо 750 лв. по-висока по отношение на тази в София-област, която се подрежда на второ място по хонорари, и с близо 1200 лв. по-голяма от тази в Кърджали, където са регистрирани най-ниските заплати. На трето място е Варна, а междинната заплата за първото тримесечие на тази година там е 1428 лв.. Следват Враца – с 1402 лв. и Стара Загора – с 1385 лв.. Данните на Национален статистически институт демонстрират още, че междинната заплата във всички области към този момент надвишава 1000 лв.. Най-ниски са възнагражденията в Кърджали – 1022 лв., Благоевград – 1040 лв. и Кюстендил – 1058 лв..
Според последната макроикономическа прогноза на Българска народна банка неналичието на фрагменти и високата инфлация ще принудят работодателите у нас да се съревновават за чиновници, като покачват заплатите.
Компенсацията на един нает се чака да нарасне с 14,3 на 100 през тази година, с което ще изпревари средногодишното покачване на потребителските цени и ще поддържа растежа на действителния наличен приход на семействата, предвиждат от Българска народна банка. Това към този момент си пролича и през първото тримесечие на годината, като компенсацията на един нает общо за стопанската система набъбна с 15% на годишна база и изпревари темпа на напредък на потребителските цени. Прогнозираното последователно закъснение на инфлацията през идващите години ще се отрази в по-слабо повишаване на номиналната отплата на един нает, показват от Българска народна банка.
В същото време лимитираното предложение на работна мощ в страната ще продължава да оказва напън за повишение на заплатите в действително изражение с по-бърз ритъм от този на повишаването на продуктивността на труда. В резултат от Българска народна банка чакат номиналният ритъм на напредък на компенсацията на един нает да остане висок през прогнозния интервал и да възлезе на 6,5 на 100 през 2023 година и на 7,5% през 2024 година високият напредък на приходите през тази година, който не подхожда на продуктивността на труда, ще се отрази посредством покачване с 13,2% на номиналните разноски за труд на единица продукция.
Всеки пети е получил нарастване сред 5 и 10%, а 16 на 100 от чиновниците са взели покачване с до 5 на 100. Едва 2% от работещите у нас могат да се похвалят със сериозен растеж в заплащането си с над 25%.
Разбира се, по тази причина и 85% от българските чиновници не са удовлетворени от нарастването, което са получили през 2022 година. Едва 6,31% от участниците в допитването дефинират покачването на заплатата си като приемливо, а останалите 8,62% не могат да преценяват.
В проучването са взели участие 1 172 чиновници от разнообразни професионални сфери, като най-вече са представителите на бранш търговия и продажби на дребно, следвани от произвеждане, опазване на здравето, банки, финанси, обезпечаване, обучение, счетоводство, осведомителни технологии и други Най-голям е делът на чиновниците в огромни компании (с сред 500 и 1000 души или с над 1 000 души персонал).
Резултатите демонстрират още, че малко компании оферират обществени придобивки на служащите си, които са значим тласък за огромна част от чиновниците. Работодателите на 11,43% от интервюираните не им дават никакви обществени придобивки. А измежду предлаганите такива максимален е делът на спомагателната здравна осигуровка (15,61%), следвана от гъвкавото работно време или работата от у дома (11,86%), абонамента за медицински услуги (11,26%), спомагателните дни отпуск (10,41%), фитнес абонамент, карта за спорт или други тренировки (9,04%), както и възобновяване на транспортните разноски (8,19%).
Относно заплатите у нас, изследването демонстрира още, че близо една четвърт от интервюираните получават брутно трудово заплащане под 1 000 лв.. Най-голям брой интервюирани – близо 40 на 100 споделят, че месечната им заплата е в диапазона 1 000 - 1 500 лева бруто, а едвам 7,34% показват, че работодателят им изплаща брутно месечно заплащане над 3 000 лв..
Според данни на Националния застрахователен институт през първото тримесечие на 2022 година междинната месечна работна заплата у нас e 1593 лева и понижава по отношение на четвъртото тримесечие на 2021 година с 1,2 на 100. Икономическите действия, в които е записано най-голямо понижение, са " Образование " - с 16,6 на 100, " Селско, горско и рибно стопанство " - с 10,4 на 100, и " Държавно ръководство " - с 8,1 на 100. Най-голямо нарастване на заплатите е записано в дейностите " Финансови и застрахователни действия " - с 6,9 на 100, и " Административни и спомагателни действия " - с 6,6 на 100.
Графика: Национален статистически институт
Сериозни разлики има и в заплатите, които получават хората в другите градове у нас. Традиционно, най-високи са заплатите в София и те надвишават съществено междинните за страната. В София-град междинната заплата е 2218 лв., като е с близо 750 лв. по-висока по отношение на тази в София-област, която се подрежда на второ място по хонорари, и с близо 1200 лв. по-голяма от тази в Кърджали, където са регистрирани най-ниските заплати. На трето място е Варна, а междинната заплата за първото тримесечие на тази година там е 1428 лв.. Следват Враца – с 1402 лв. и Стара Загора – с 1385 лв.. Данните на Национален статистически институт демонстрират още, че междинната заплата във всички области към този момент надвишава 1000 лв.. Най-ниски са възнагражденията в Кърджали – 1022 лв., Благоевград – 1040 лв. и Кюстендил – 1058 лв..
Според последната макроикономическа прогноза на Българска народна банка неналичието на фрагменти и високата инфлация ще принудят работодателите у нас да се съревновават за чиновници, като покачват заплатите.
Компенсацията на един нает се чака да нарасне с 14,3 на 100 през тази година, с което ще изпревари средногодишното покачване на потребителските цени и ще поддържа растежа на действителния наличен приход на семействата, предвиждат от Българска народна банка. Това към този момент си пролича и през първото тримесечие на годината, като компенсацията на един нает общо за стопанската система набъбна с 15% на годишна база и изпревари темпа на напредък на потребителските цени. Прогнозираното последователно закъснение на инфлацията през идващите години ще се отрази в по-слабо повишаване на номиналната отплата на един нает, показват от Българска народна банка.
В същото време лимитираното предложение на работна мощ в страната ще продължава да оказва напън за повишение на заплатите в действително изражение с по-бърз ритъм от този на повишаването на продуктивността на труда. В резултат от Българска народна банка чакат номиналният ритъм на напредък на компенсацията на един нает да остане висок през прогнозния интервал и да възлезе на 6,5 на 100 през 2023 година и на 7,5% през 2024 година високият напредък на приходите през тази година, който не подхожда на продуктивността на труда, ще се отрази посредством покачване с 13,2% на номиналните разноски за труд на единица продукция.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ