Проклятие убило отец Боян Саръев
Почти 25 години след излизането на скандалният разказ на писателя Христо Стоянов " Рязаният поп ”, прототипът на основния воин от Родопите – отец Боян Саръев, напусна белия свят след тежко чернодробно боледуване. Той си отиде в последните дни на декември 2023 година, малко след Коледа.
Приживе свещеникът бе възприеман надали не като светец, който знае за всяка болежка билка, милее за българщината, покръства българските мохамедани с нашенски имена и самоуверено ги вкарва в лоното на християнската религия, написа " Уикенд ".
Не на същото мнение е писателят Христо Стоянов, който още през 90-те се прочува със скандалните си романи " Скритият живот на една помакиня ” и продълженията на помашка тематика - " Рязаният поп ” и " Братът ”.
Той е безапелационен, че зад черното расо на Боян Саръев се крие " едно обрязано ченге на Държавна сигурност ”, което под формата на християнизация гледа да се окъпе в славата на подправен воин с подправени подвизи, тъй като българските мохамедани постоянно били българи, а това, че не изповядвали христовата религия, не било причина да сменят имената си.
" Този човек не християнизира помаците, той просто ги преименува, тъй като 90% от тези, които сякаш е кръстил, са приели български имена, само че на ислямския принцип на именуването. Те са Карамфил, Бисер, Седеф... За да може да гъделичка българското национално мислене, Саръев споделя: " Аз българизирам помаците ”.
Освен това Саръев трансформира една църква в хотел – " Свети Йоан Предтеча ” има хотелска част. Манастирът може да има хотелска част, само че не и черквата. Нека някой да го попита за какво е уволнен дисциплинарно от милицията и не е ли лежал по-късно в психиатрия, с цел да избегне правосъдно гонене. Помолил ли се на Господ да му елементарни греховете?!
Попитах Боян Саръев: " Отче, какъв брой телохранители е имал Христос, откакто ти вървиш със седем ”, а той ми отговори: " Ами, дванадесет ” и се наведе да си пие ракията. Заради такива като Боян Саръев съм безбожник. Неговото християнизиране си е чист бизнес ”, разказваше в свои изявленията Христо Стоянов.
Той беше на мнение, че истината би трябвало да се знае от идните генерации. В тези времена било мъчно да бъде показана в чиста форма. За това избрал литературните похвати, като икономисал същинските имена на героите.
Саръев избягвал словесните дуели с писателя. В последна сметка прокуратурата в Смолян образувала дело против писателя за трите му романа, които били квалифицирани като нецензурен. Причината за това била използването на думата " сперма ”. Последвала тройна експертиза от Българска академия на науките, която удостоверила порнографията в книгите.
За възмездие помаците причакали Христо в Стоянов центъра на Смолян и му теглили крепък бой – избили му всичките 32 зъба. В това време той работел като кореспондент и сътрудник на вестник " Новинар ”. Делото завършило заради съществуването на незадоволително доказателства за полова възбуденост, само че на писателя му било неразрешено да напуща града. Така локалните поданици го " мачкали ”, както им хрумне, без да има късмет да избяга и да се избави.
След серията романи, отдадени на жителите на Родопите, създателят им се насочил към писане на по-съвременни тематики. Оженил се и заживял в морската ни столица Варна. Боян Саръв не бил измежду целите му, нито греховете, които тежели на божия наместник.
Сред най-ярките покровители на отеца беше разстреляният през август 2023 година Алексей Петров. Двамата с Боян били нещо като братя и имали сходна орис – били родени в мохамедански фамилии, носели мюсюлмански имена, само че в избран миг от живота си като по знамение решили, че би трябвало да са българи. Така Асан Ибримов Омеров се прекръстил на Алексей Петров, въпреки че съгласно слуховете до последно да имал разнообразни документи за идентичност и с двете си имена. За помашкото име на отеца не се знае и не се приказва нищо.
Преди няколко години Боян Саръев бе на път да изпадне в недружелюбност от своите сътрудници в Хасково и Кърджалии, които го набедиха, че е турски разузнавач, който играе по свирката на Лютви Местан. Двамата се срещали в заведение в двора на църквата на отеца в кърджалийския квартал " Гледка ” и намирали общ език за благи приказки, свързани с бъдещето на района. На всички правело усещане, че попът, конфигуриран от службите по комунистическо време в Кърджалии, внезапно се замогнал в годините на демокрацията. Той подпомагал градежа и възобновяване на храмове, оформил личен хотелски комплекс, което нямало по какъв начин да не се набие в очите на локалните поданици. Стигнало се до там, че отчетата желали да го анатемосат, само че въпреки всичко Боян извадил постоянни връзки и се оказал вечно " циментиран ” на свещеническото си място.
Припомняме, че Боян Саръев е роден на през 1956 година в село Жълти чал, Кърджалийско, в фамилията на мюсюлмани, само че приема християнството по своя воля и предпочитание. Завършва милиционерското учебно заведение в Стрелча, а по-късно дълги години работи като сержант от милицията в Крумовград и София. През 1985 година се дипломира в школата на Министерство на вътрешните работи в столичния квартал " Симеоново ”. Започва работа в цех " Електрон ”. Същевременно се увлича по християнската вяра и през май 1990 година е ръкоположен за дякон, а след това за духовник в Пловдивската епархия. Църквата " Успение Богородично ” в Кърджали става непрекъснатото му работа място.
Отец Боян Саръев беше женен. Дъщеря му приключва генно инженерство, а синът му върви по неговите стъпки и следва в Духовна семинария. Автор е на книгата " Гласът на викащия в пустинята ”.
Свещенослужителят умря на връх Стефановден – 27 декември в кърджалийска болница, където бе признат за лекуване дни по-рано. За цяла България той ще остане в историята като Кръстителя, чиито проповеди до последно пълнеха църковните храмове.
Приживе свещеникът бе възприеман надали не като светец, който знае за всяка болежка билка, милее за българщината, покръства българските мохамедани с нашенски имена и самоуверено ги вкарва в лоното на християнската религия, написа " Уикенд ".
Не на същото мнение е писателят Христо Стоянов, който още през 90-те се прочува със скандалните си романи " Скритият живот на една помакиня ” и продълженията на помашка тематика - " Рязаният поп ” и " Братът ”.
Той е безапелационен, че зад черното расо на Боян Саръев се крие " едно обрязано ченге на Държавна сигурност ”, което под формата на християнизация гледа да се окъпе в славата на подправен воин с подправени подвизи, тъй като българските мохамедани постоянно били българи, а това, че не изповядвали христовата религия, не било причина да сменят имената си.
" Този човек не християнизира помаците, той просто ги преименува, тъй като 90% от тези, които сякаш е кръстил, са приели български имена, само че на ислямския принцип на именуването. Те са Карамфил, Бисер, Седеф... За да може да гъделичка българското национално мислене, Саръев споделя: " Аз българизирам помаците ”.
Освен това Саръев трансформира една църква в хотел – " Свети Йоан Предтеча ” има хотелска част. Манастирът може да има хотелска част, само че не и черквата. Нека някой да го попита за какво е уволнен дисциплинарно от милицията и не е ли лежал по-късно в психиатрия, с цел да избегне правосъдно гонене. Помолил ли се на Господ да му елементарни греховете?!
Попитах Боян Саръев: " Отче, какъв брой телохранители е имал Христос, откакто ти вървиш със седем ”, а той ми отговори: " Ами, дванадесет ” и се наведе да си пие ракията. Заради такива като Боян Саръев съм безбожник. Неговото християнизиране си е чист бизнес ”, разказваше в свои изявленията Христо Стоянов.
Той беше на мнение, че истината би трябвало да се знае от идните генерации. В тези времена било мъчно да бъде показана в чиста форма. За това избрал литературните похвати, като икономисал същинските имена на героите.
Саръев избягвал словесните дуели с писателя. В последна сметка прокуратурата в Смолян образувала дело против писателя за трите му романа, които били квалифицирани като нецензурен. Причината за това била използването на думата " сперма ”. Последвала тройна експертиза от Българска академия на науките, която удостоверила порнографията в книгите.
За възмездие помаците причакали Христо в Стоянов центъра на Смолян и му теглили крепък бой – избили му всичките 32 зъба. В това време той работел като кореспондент и сътрудник на вестник " Новинар ”. Делото завършило заради съществуването на незадоволително доказателства за полова възбуденост, само че на писателя му било неразрешено да напуща града. Така локалните поданици го " мачкали ”, както им хрумне, без да има късмет да избяга и да се избави.
След серията романи, отдадени на жителите на Родопите, създателят им се насочил към писане на по-съвременни тематики. Оженил се и заживял в морската ни столица Варна. Боян Саръв не бил измежду целите му, нито греховете, които тежели на божия наместник.
Сред най-ярките покровители на отеца беше разстреляният през август 2023 година Алексей Петров. Двамата с Боян били нещо като братя и имали сходна орис – били родени в мохамедански фамилии, носели мюсюлмански имена, само че в избран миг от живота си като по знамение решили, че би трябвало да са българи. Така Асан Ибримов Омеров се прекръстил на Алексей Петров, въпреки че съгласно слуховете до последно да имал разнообразни документи за идентичност и с двете си имена. За помашкото име на отеца не се знае и не се приказва нищо.
Преди няколко години Боян Саръев бе на път да изпадне в недружелюбност от своите сътрудници в Хасково и Кърджалии, които го набедиха, че е турски разузнавач, който играе по свирката на Лютви Местан. Двамата се срещали в заведение в двора на църквата на отеца в кърджалийския квартал " Гледка ” и намирали общ език за благи приказки, свързани с бъдещето на района. На всички правело усещане, че попът, конфигуриран от службите по комунистическо време в Кърджалии, внезапно се замогнал в годините на демокрацията. Той подпомагал градежа и възобновяване на храмове, оформил личен хотелски комплекс, което нямало по какъв начин да не се набие в очите на локалните поданици. Стигнало се до там, че отчетата желали да го анатемосат, само че въпреки всичко Боян извадил постоянни връзки и се оказал вечно " циментиран ” на свещеническото си място.
Припомняме, че Боян Саръев е роден на през 1956 година в село Жълти чал, Кърджалийско, в фамилията на мюсюлмани, само че приема християнството по своя воля и предпочитание. Завършва милиционерското учебно заведение в Стрелча, а по-късно дълги години работи като сержант от милицията в Крумовград и София. През 1985 година се дипломира в школата на Министерство на вътрешните работи в столичния квартал " Симеоново ”. Започва работа в цех " Електрон ”. Същевременно се увлича по християнската вяра и през май 1990 година е ръкоположен за дякон, а след това за духовник в Пловдивската епархия. Църквата " Успение Богородично ” в Кърджали става непрекъснатото му работа място.
Отец Боян Саръев беше женен. Дъщеря му приключва генно инженерство, а синът му върви по неговите стъпки и следва в Духовна семинария. Автор е на книгата " Гласът на викащия в пустинята ”.
Свещенослужителят умря на връх Стефановден – 27 декември в кърджалийска болница, където бе признат за лекуване дни по-рано. За цяла България той ще остане в историята като Кръстителя, чиито проповеди до последно пълнеха църковните храмове.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ