Почти 16 на сто от българите признават, че им е

Почти 16 на 100 от българите признават, че им е желан подкуп за здраве. Това демонстрират данни на „ Галъп интернешънъл “ за самодейността Здравен барометър.

19,4% пък споделят, че им се е наложило да платят в болница нещо, което намират за ненужно

Доплаща се и в лечебните заведения - всеки пети споделя, че са му желани пари за нещо, което той счита за ненужно. Мнозинството от интервюираните - над 70% настояват, че не са срещали сходна процедура.

Снимка: bTV

В същото време, повече от половината интервюирани не желаят да заплащат по-висока здравна вноска, даже и тя да обезпечи по-добри услуги. 38 на 100 биха давали повече. Останалите не могат да преценяват.

75-годишната Алла Христова е диабетик с редица други забоблявания. Касата ѝ покрива изцяло единствено инсулина.

„ Имам глаукома. Ходих при очен доктор. Имаше направление, само че докторът предлага и скенер. Скенер - 100-150 лева Това е, плащаш. Когато пенсията ми е 540 лв., на мен ми е скъпо. Но нямах избор. Живея сама, да не ослепея “, споделя дамата.

Снимка: bTV

Според персонални лекари доплащането може да се ограничи, в случай че имат право да назначават повече проучвания.

„ Примерно скенер. Много от паицентите избират да не извървят тази пътечка, до момента в който стигнат до заветното направление, и избират да си го платят “, оябсни доктор Мирослава Методиева, общопрактикуващ доктор.

1/3 от разноските за здраве идват непосредствено от джоба на пациента, обяаниха от  Института за пазарна стопанска система. Най-много - за медикаменти.

„ Независимо, че 2 милиарда от бюджета отива за медикаменти, огромна част се доплаща от пациентите - 60-70% са за медикаменти. Останалите са за болнична и доболнична помощ и пациентите доплащат престоя си в болница, достъпа до доктор, до експерт ”, разясни Петя Георгиева, ИПИ.

„ Само 38% от хората организират профилактичния си обзор “, сподели Михаил Околийски, зам.-министъра на опазването на здравето

И до момента в който българите имат вяра на персоналния си доктор - недоверието в Здравната каса е високо, демонстрира проучването.

„ Когато става дума за структури, които се одобряват за част от властта, доверието е ниско, а за персонални връзки - доверието е високо. Във всичко, обвързвано с финансиране на опазването на здравето, има песимизъм ”, сподели Първан Симеонов от „ Галъп интернешънъл “. 

Над 1/3 от хората намират 8-процентната здравна осигуровка за висока - което също демонстрира съмнение в системата,твърдят социолозите.