Това наше село се прочу като ромския Кеймбридж
Почти 100% от децата в Долни Цибър приключват приблизително обучение, а 80 от жителите на селото към този момент са висшисти. В същото време безработицата бележи пик, а младите се принуждават да бягат в чужбина, предава Bg On Air.
Определят ги като " културен феномен ". От години на брега на Дунава едно малко село потвърждава, че интеграцията на малцинствата е допустима освен на хартия. В Долни Цибър 90 на 100 от популацията е ромско, само че съвсем 100 % образовано.
" Вече имаме към 80 висшисти в селото, имаме лекари, имаме инженери, имаме адвокати, имаме учители. Повече от 90 % приключват приблизително обучение ", сподели кметът Камен Димитров.
Но макар впечатляващата статистика проблем №1 в ромския Кеймбридж е бедността. Работа няма, а образованите младежи поемат зад граница, прогонени от неналичието на най-елементарното - самун.
" Дъщеря ми приключи висшето си обучение и какво да направи тук? Моят наследник напуща две деца и до една седмица отпътува в Англия ", показват част от локалните.
" Около 200 индивида са регистрирани като безработни в бюрото по труда, което е не малко, тъй като съвсем във всяко домакинство има по един, по двама безработни. Имаме някъде към 360 индивида в чужбина, работят там, с цел да влагат в децата си ", добави кметът.
В съвсем всяка къща има бежанец. Хората желаят работа, само че неналичието на вложения ги принуждава да оцеляват ден за ден.
" Регистрирам се в бюрото по труда към този момент 10 години, не ме взеха веднъж на работа ", изясни гражданин на селото.
" Най-честият въпрос е ще има ли стратегии за претовареност, дневно идват по 15-20 индивида, които питат дали ще има някакви стратегии, тъй като желаят да работят ", добави Камен Димитров.
Голяма част от хората тук в никакъв случай не са ходили на отмора и описват, че Дунав е тяхното море. За несгодите си упрекват страната.
В навечерието на изборите огромна част от хората тук не имат вяра в смисъла на вота.
" Всеки се бори за власт, с цел да взима европейските пари, там дето пускат Европа. Крадат, обират и ги няма. За нас остават ето това... овации.
Тези, които поемат това държавно управление, както в другите страни, да се грижат за народа си, а не да се възползват от властта и да си вършат произволи, кой каквото си желае. Мечтая и това, за което приказвам с всички претенденти за депутати, които ни посещават в селото и желаят нашите гласове – това е асфалтирането на всички дребни улички, тъй като е просто покруса ", споделят те.
Няма ги и стотици други фамилии, които избират нелекия емигрантски живот пред глада в ромския Кеймбридж. Останалите, които някак оцеляват тук, ще не престават да основават висшисти. А от идващия парламент желаят едно – не помощи, а работа, с цел да трансфорат образованите си деца в почтени жители на България.
Тук, на брега на Дунава, нямат огромни упования, само че и не желаят да бъдат използвани. Затова са безапелационни - на идните избори вотът в Цибър ще е по съвест и с обезверена вяра, че някой ще ги чуе и разбере.
Определят ги като " културен феномен ". От години на брега на Дунава едно малко село потвърждава, че интеграцията на малцинствата е допустима освен на хартия. В Долни Цибър 90 на 100 от популацията е ромско, само че съвсем 100 % образовано.
" Вече имаме към 80 висшисти в селото, имаме лекари, имаме инженери, имаме адвокати, имаме учители. Повече от 90 % приключват приблизително обучение ", сподели кметът Камен Димитров.
Но макар впечатляващата статистика проблем №1 в ромския Кеймбридж е бедността. Работа няма, а образованите младежи поемат зад граница, прогонени от неналичието на най-елементарното - самун.
" Дъщеря ми приключи висшето си обучение и какво да направи тук? Моят наследник напуща две деца и до една седмица отпътува в Англия ", показват част от локалните.
" Около 200 индивида са регистрирани като безработни в бюрото по труда, което е не малко, тъй като съвсем във всяко домакинство има по един, по двама безработни. Имаме някъде към 360 индивида в чужбина, работят там, с цел да влагат в децата си ", добави кметът.
В съвсем всяка къща има бежанец. Хората желаят работа, само че неналичието на вложения ги принуждава да оцеляват ден за ден.
" Регистрирам се в бюрото по труда към този момент 10 години, не ме взеха веднъж на работа ", изясни гражданин на селото.
" Най-честият въпрос е ще има ли стратегии за претовареност, дневно идват по 15-20 индивида, които питат дали ще има някакви стратегии, тъй като желаят да работят ", добави Камен Димитров.
Голяма част от хората тук в никакъв случай не са ходили на отмора и описват, че Дунав е тяхното море. За несгодите си упрекват страната.
В навечерието на изборите огромна част от хората тук не имат вяра в смисъла на вота.
" Всеки се бори за власт, с цел да взима европейските пари, там дето пускат Европа. Крадат, обират и ги няма. За нас остават ето това... овации.
Тези, които поемат това държавно управление, както в другите страни, да се грижат за народа си, а не да се възползват от властта и да си вършат произволи, кой каквото си желае. Мечтая и това, за което приказвам с всички претенденти за депутати, които ни посещават в селото и желаят нашите гласове – това е асфалтирането на всички дребни улички, тъй като е просто покруса ", споделят те.
Няма ги и стотици други фамилии, които избират нелекия емигрантски живот пред глада в ромския Кеймбридж. Останалите, които някак оцеляват тук, ще не престават да основават висшисти. А от идващия парламент желаят едно – не помощи, а работа, с цел да трансфорат образованите си деца в почтени жители на България.
Тук, на брега на Дунава, нямат огромни упования, само че и не желаят да бъдат използвани. Затова са безапелационни - на идните избори вотът в Цибър ще е по съвест и с обезверена вяра, че някой ще ги чуе и разбере.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ