Дуранкулак привлича с 90 века история и дива природа
Почивните дни и топлото слънце ни теглят на открито - да обуем туристическите обувки и да вземем раницата или да се качим на колата и да запрашим нанякъде. По-дългата почивка към Великден ни дава опция да стигнем даже до другия завършек на България. Например...
Дуранкулак. Малкото селце е крайната североизточна обитаема точка в България, последното село на българското Черноморие преди северната граница. Центърът му се намира едвам на 6 км южно от границата с Румъния и на 3 км по права линия във вътрешността в сушата от Черно море. Като най-източно ситуирано населено място на България (489 км на изток по въздушна линия от София), Слънцето изгрява (съответно - залязва) почти 18 минути по-рано, отколкото в София, Благоевград, Враца или Видин.
Дуранкулак е най-голямото село в община Шабла по брой на жителите (331) и по землището си от съвсем 30 km².
Едно мочурище, паралелно на морския бряг, попречва директния достъп от Дуранкулак до морето по права линия или от юг. Затова достигането до морето е допустимо само посредством заобикаляне на въпросната мочурлива бариера северно от блатото. По този метод най-кратък е пътят малко след северния завършек на селото до къмпинга на Дуранкулак - " Космос " (на 4 км от центъра на селото). Изграден е през 60-те години на ХХ век и е бил посещаван извънредно от почиващи от тогавашната Чехословашка република. Чехословашки са и едностайните бунгала със хигиеничен възел, които още се намират на територията на къмпинга.
От тази точка са налични два плажа, единият на север, а другият на юг. Освен към къмпинга има и други подходи към морето, всички те още по̀ на север.
Дуранкулак е на крайбрежния интернационален път Е-87. Разстоянието Дуранкулак - Варна е тъкмо 100 км, а Дуранкулак - Констанца е към 60 километра. Разстоянието от София по автомагирстрала " Хемус " е 560 километра.
Землището на Дуранкулак е населявано 90 века без спиране. Този факт отличава мястото като едно от редките в България, изравнявайки го по археологическо значение с Варна, София, Караново (Сливенско), Градешница (Врачанско) с. Телиш и тези най-стари селища в България, които съществуват непрестанно от толкоз отдалечена ера, като ранния неолит.
Дуранкулак е най-значимият зърнопроизводителен център сред Шабла и границата с Румъния, тук е и граничният пункт със северната ни съседка със характерните търговски и други действия, нужни за първо/последно населено място на българска територия на съществена европейска автомагистрала.
В землището на Дуранкулак са най-големите плажове на север от Шабла и свързани с тях известни природозащитни и научни обекти.
Езерото, блатото и заблатената котловина до с. Ваклино, както и двата плажа от границата с Румъния до с. Крапец са оповестени за защитена територия. Дуранкулашкото езеро дружно с Шабленско-Езерецкото езеро е единствения крайбрежен лиман (плитък залив (езеро или естуар), формиран при устието на река) по българското Черноморие със непокътнат натурален темперамент. Около южните крайбрежия на езерото се намират остатъци от тогавашни първоначални степи, един от най-редките типове екосистеми в България. В региона на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 27 типа с значима интернационална и национална консервационна значителност.
Тази територия – влажна зона (територия по Рамсарската конвенция), е в оста на пътя на сезонна миграция на птиците " Виа Понтика ", с което тя е от национално, общоевропейско и международно значение.
Дуранкулашко езеро и околните Шабленски езера образуват дружно най-многочисленото модерно зимовище на застрашената от изгубване в международен мащаб червеногуша гъска. Най-голямо е смисъла на мястото за запазване на птичата фауна като зимуващите популации на четири вида водолюбиви птици (малък корморан – Halietor pygmeus, огромна белочела гъска – Anser albifrons, сива гъска – Anser anser и червеногуша гъска – Branta ruficollis). Тези птици имат основна заслуга за интернационалното самопризнание на влажната зона като Рамсарски обект.
Природният комплекс обезпечава удобни условия за хранене и отмора на редица прелетни типове птици. Мястото е необятно известно в страната и изключително в чужбина, включително на голям брой интернационалните организации, занимаващи се с наблюдаване и проучване на птиците и/или запазване на дивата природа.
Езерото е и единственото в България потвърдено находище на див шаран.
Големият остров - Дуранкулак, прочут измежду експертите като " Европейската Троя " и " Езерният град ", е първият палеоисторически музей навън в България. На това знаково за международната и европейската история място са открити:
- находки от палеолита (над 100 века прочие Хр.),
- селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век прочие Хр.),
- първите каменни градежи в Европа (51 век прочие Хр.),
- най-старото обработено злато в света (50 век прочие Хр.),
- първи първи проблясъци на йероглифи в човешката история (50 – 48 век прочие Хр.) предвестител на праисторическата Дунавска протописменост,
- най-ранните форми на парично-разменни полезности (50 – 48 век прочие Хр.),
- тук е разпозната е най-стара фаза (начало 55 – 54 век прочие Хр.), наречена Блатница, по античното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна просвета Хаманджия.
Кухня
Дуранкулак е прочут със своя вид Рибена чорба по локална рецепта, в която главните артикули са няколко типа риба и вода от Дуранкулашкото езеро, а подправките за нея и „ саламуриката “ – редки за Добруджа билки от дерето в селото и специфичен вид локален „ пипер “ (чушки). Тя не е бистра като на множеството други места – „ Гръцка “, „ Дунавска “ и прочие рибена супа, а по-гъста и с по-наситен усет.
Дуранкулак е фамозен и със своя самун.
Дуранкулак. Малкото селце е крайната североизточна обитаема точка в България, последното село на българското Черноморие преди северната граница. Центърът му се намира едвам на 6 км южно от границата с Румъния и на 3 км по права линия във вътрешността в сушата от Черно море. Като най-източно ситуирано населено място на България (489 км на изток по въздушна линия от София), Слънцето изгрява (съответно - залязва) почти 18 минути по-рано, отколкото в София, Благоевград, Враца или Видин.
Дуранкулак е най-голямото село в община Шабла по брой на жителите (331) и по землището си от съвсем 30 km².
Едно мочурище, паралелно на морския бряг, попречва директния достъп от Дуранкулак до морето по права линия или от юг. Затова достигането до морето е допустимо само посредством заобикаляне на въпросната мочурлива бариера северно от блатото. По този метод най-кратък е пътят малко след северния завършек на селото до къмпинга на Дуранкулак - " Космос " (на 4 км от центъра на селото). Изграден е през 60-те години на ХХ век и е бил посещаван извънредно от почиващи от тогавашната Чехословашка република. Чехословашки са и едностайните бунгала със хигиеничен възел, които още се намират на територията на къмпинга.
От тази точка са налични два плажа, единият на север, а другият на юг. Освен към къмпинга има и други подходи към морето, всички те още по̀ на север.
Дуранкулак е на крайбрежния интернационален път Е-87. Разстоянието Дуранкулак - Варна е тъкмо 100 км, а Дуранкулак - Констанца е към 60 километра. Разстоянието от София по автомагирстрала " Хемус " е 560 километра.
Землището на Дуранкулак е населявано 90 века без спиране. Този факт отличава мястото като едно от редките в България, изравнявайки го по археологическо значение с Варна, София, Караново (Сливенско), Градешница (Врачанско) с. Телиш и тези най-стари селища в България, които съществуват непрестанно от толкоз отдалечена ера, като ранния неолит.
Дуранкулак е най-значимият зърнопроизводителен център сред Шабла и границата с Румъния, тук е и граничният пункт със северната ни съседка със характерните търговски и други действия, нужни за първо/последно населено място на българска територия на съществена европейска автомагистрала.
В землището на Дуранкулак са най-големите плажове на север от Шабла и свързани с тях известни природозащитни и научни обекти.
Езерото, блатото и заблатената котловина до с. Ваклино, както и двата плажа от границата с Румъния до с. Крапец са оповестени за защитена територия. Дуранкулашкото езеро дружно с Шабленско-Езерецкото езеро е единствения крайбрежен лиман (плитък залив (езеро или естуар), формиран при устието на река) по българското Черноморие със непокътнат натурален темперамент. Около южните крайбрежия на езерото се намират остатъци от тогавашни първоначални степи, един от най-редките типове екосистеми в България. В региона на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 27 типа с значима интернационална и национална консервационна значителност.
Тази територия – влажна зона (територия по Рамсарската конвенция), е в оста на пътя на сезонна миграция на птиците " Виа Понтика ", с което тя е от национално, общоевропейско и международно значение.
Дуранкулашко езеро и околните Шабленски езера образуват дружно най-многочисленото модерно зимовище на застрашената от изгубване в международен мащаб червеногуша гъска. Най-голямо е смисъла на мястото за запазване на птичата фауна като зимуващите популации на четири вида водолюбиви птици (малък корморан – Halietor pygmeus, огромна белочела гъска – Anser albifrons, сива гъска – Anser anser и червеногуша гъска – Branta ruficollis). Тези птици имат основна заслуга за интернационалното самопризнание на влажната зона като Рамсарски обект.
Природният комплекс обезпечава удобни условия за хранене и отмора на редица прелетни типове птици. Мястото е необятно известно в страната и изключително в чужбина, включително на голям брой интернационалните организации, занимаващи се с наблюдаване и проучване на птиците и/или запазване на дивата природа.
Езерото е и единственото в България потвърдено находище на див шаран.
Големият остров - Дуранкулак, прочут измежду експертите като " Европейската Троя " и " Езерният град ", е първият палеоисторически музей навън в България. На това знаково за международната и европейската история място са открити:
- находки от палеолита (над 100 века прочие Хр.),
- селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век прочие Хр.),
- първите каменни градежи в Европа (51 век прочие Хр.),
- най-старото обработено злато в света (50 век прочие Хр.),
- първи първи проблясъци на йероглифи в човешката история (50 – 48 век прочие Хр.) предвестител на праисторическата Дунавска протописменост,
- най-ранните форми на парично-разменни полезности (50 – 48 век прочие Хр.),
- тук е разпозната е най-стара фаза (начало 55 – 54 век прочие Хр.), наречена Блатница, по античното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна просвета Хаманджия.
Кухня
Дуранкулак е прочут със своя вид Рибена чорба по локална рецепта, в която главните артикули са няколко типа риба и вода от Дуранкулашкото езеро, а подправките за нея и „ саламуриката “ – редки за Добруджа билки от дерето в селото и специфичен вид локален „ пипер “ (чушки). Тя не е бистра като на множеството други места – „ Гръцка “, „ Дунавска “ и прочие рибена супа, а по-гъста и с по-наситен усет.
Дуранкулак е фамозен и със своя самун.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ