Почитателите, посетили концерта на Fred Again в Лондон миналия месец,

Почитателите, посетили концерта на Fred Again в Лондон предишния месец, получиха своя сувенир още на входа. Вместо обичаен мърчандайз, чиновниците в зала Alexandra Palace поставяха върху камерите на смарт телефоните им специфични черни стикери с гравирани датата и мястото на събитието. Само седмица по-късно почитателите на Хари Стайлс, участвали на извънредното шоу „ One Night in Manchester “, бяха сюрпризирани с още по-ефектен жест. При влизането си в Co-op Live всеки клиент получи еднократен аналогов фотоапарат с предел от 20 фрагмента – покана за едно по-автентично и споделено прекарване.

Макар тези жестове да бяха безвъзмездни за публиката, те въпреки всичко имаха своята цена. Двамата реализатори приложиха разнообразни тактики, с цел да реализиран една и съща амбициозна цел: да стимулират почитателите да приберат смарт телефоните си и да спрат да документират всяка секунда от шоуто.

Звезди от ранга на Сабрина Карпентър, Били Айлиш, Адел и Чайлдиш Гамбино към този момент намерено, а от време на време и упорито, приканват почитателите си да оставят телефоните настрани. Други обаче са подготвени на по-радикални стъпки, с цел да поемат контрола върху атмосферата в залата.

Методът със стикерите, натрапен от Fred Again, е добре прочут на постоянните гости на лондонски клубове като Fold или Fabric. Тази процедура черпи ентусиазъм от емблематичните куиър пространства в Берлин и именити техно средища като Berghain. Въпросните места имат съвсем митичната известност, построена върху строгите правила за персонална цялост и възбраната за снимане.

Този метод има за цел освен да отбрани прекарването на дансинга, само че и да сътвори безвредна среда за посетителите. Отлепянето на стикера може и да не докара до изпъждане, само че съвсем несъмнено ще провокира неодобрителни погледи.

От Fabric показват, че възбраната за снимане разрешава на посетителите „ да се концентрират върху това, което има значение – музиката “. Стайлс наподобява споделя това мнение. Разказвайки за визитите си в берлински клубове, той разказва еуфорията от това да „ се отпуснеш “ в среда без телефони.

„ Не се оглеждах, с цел да ревизира дали някой ме снима... Просто си припомням по какъв начин бях там, в някакво положение на транс, изцяло обхванат от музиката, и усещах по какъв начин сълзите се стичат по лицето ми “, споделя артистът в изявление за подкаста на CBC „ Q with Tom Power “.

Именно стремежът към тези „ чисти прекарвания “ евентуално е в основата на решението му да наложи политика без смарт телефони по време на концерта си в Манчестър. Събитието, предавано в Netflix във връзка новия му албум „ Kiss All the Time. Disco, Occasionally. “, се трансформира в същински тест за публиката. В зала Co-op Live, с потенциал от 23 500 души, уредниците заложиха на новаторска технология – те раздадоха рециклируеми „ смарт калъфи “, които блокират камерата, само че резервират достъпа до главните функционалности на телефона. Въпреки изолираните опити за заобикаляне на правилото, методът реализира задачата си, отбелязва концертният фотограф и критик Али Ал Хашими.

„ Всички просто живееха сега. Беше в действителност нещо особено “, отбелязва той пред CNN.

Ал Хашими, който е участвал и на концерта на Fred Again в Лондон, е на мнение, че специфичните калъфи оферират доста по-ефективна отбрана против изкушението да се записва. Обичайното му предпочитание да улови момента посредством телефона си този път е било изцяло задоволено от предоставените аналогови фотоапарати, както и от висококачествените професионални фрагменти, оповестени онлайн незабавно след събитието.

„ Направиха ми фотография и доста ми харесва – страховит спомен “, показва той. „ В последна сметка музиката онлайн е обвързвана с връзката с изпълнителя и с хилядите хора към теб. “

Никой в препълнената зала Co-op Live обаче не е имал неповторимата вероятност на Крис Лойд. Докато тълпата танцува, той основава акварелни скици онлайн – едно занимание, което се е развило в сполучлив интернационален бизнес и е изострило сетивата му за това по какъв начин смарт телефоните трансформират метода, по който публиката претърпява музиката.

„ Забелязвам по какъв начин хората прекарват целия концерт, гледайки през екраните си... Макар и аз да следя сцената по друг метод, до момента в който рисувам, чувствам необичайно отчуждение, когато се опитам да протоколирам “, изяснява той. „ Не ми би трябвало размазана фотография, която в никакъв случай няма да погледна още веднъж. “

Лойд е корав последовател на събитията без смарт телефони – наклонност, която съгласно Греъм Дугони, създател на компанията Yondr, набира голяма скорост. „ Едва когато присъстваш на концерт без телефони, осъзнаваш какво ти е липсвало: споделената сила и неповторимото чувство, че си част от сегашния миг “, споделя Дугони.

Въвеждането на събития без смарт телефони обаче крие и своите провокации. От една страна са логистичните компликации – обработката на хиляди устройства изисква доста време и личен състав. От друга страна е въпросът за сигурността, защото в изключителни обстановки телефонът е сериозна връзка с външния свят. Не бива да се подценява и ролята на обществените мрежи – фотосите и клиповете постоянно са главен инструмент за популяризирането на един реализатор.

Едва ли технологиите ще изчезнат изцяло от залите, само че е показателно, че точно младите генерации – тези, които са израснали в цифровата епоха – най-активно упорстват за тяхното ограничение. „ С всяка година зависимостта ни от телефоните пораства, само че редом с нея се ускорява и желанието ни да се откъснем от тях. Двете положения съществуват по едно и също време “, заключава Лойд. „ И може би в действителност нещо се трансформира. “