От Европа до Австралия - меломани възхитени от Вагнеровия фестивал в Софийска опера
Почитатели на оперите на Рихард Вагнер от разнообразни краища на света са възхитени от първата част на Вагнеровия фестивал в Софийска опера. В рамките на четири вечери - от 8 до 13 юли бе показана тетралогията „ Пръстенът на нибелунга “ под режисурата на акад. Пламен Карталов.
Вагнерианци от Норвегия, Англия, Люксембург, Германия, Австралия разгорещено разясниха впечатляващата постановка и сценография, интерпретацията на солистите и оркестъра. Особено бяха заинтригувани от обстоятелството, че певческият състав е напълно български.
" Рейнско злато " даде магнетичен старт на Вагнеровия фестивал, последваха мощните спектакли " Валкюра “ и " Зигфрид ", а " Залезът на боговете " бе заслужен край на тетралогията.
За откриването на фестивала особено бяха пристигнали музикалните критици и забележителни познавачи на творчеството на Рихард Вагнер - Тони Купър от Opera Critic - Лондон, Андреа Мерли, Италия, Клаус Биланд от Der Neue Merker - Виена, Алън Нилсон от OperaWire – Лондон, Фил Уард от Opera Now - Лондон, Грегор Таси, Глазгоу, Юрген Кьоних – радио Берлин/Бранденбург, Германия.
Музикални критици и публицисти към този момент разгласяват своите рецензии, в които не скриват възторга си от новия „ Пръстен “ на Софийската опера. Те ласкаво означават отличните български гласове, приветстват оркестъра и диригента Константин Тринкс, и показват големите си възторженостти към режисьора Пламен Карталов за цялостната визия и идея.
" Мисля, че " Пръстенът " на Карталов би доставил наслаждение както на обичайните фенове на Вагнер, по този начин и на тези на отсрещните пейки! ", споделя в своята критика Тони Купър от Opera Critic - Лондон.
" Първата цялостна режисура на " Пръстена " в София, режисирана от Пламен Карталов, е през 2013 година и от тази преломна година той е мощно зает с Вагнер, като слага седем от творбите му в българската столица, която самоуверено дефинира като " Байройт на Балканите ".
Във всички случаи, постановките на Карталов остават допустимо най-близо до строгите инструкции на композитора в границите на Gesamtkunstwerk ( " изцяло произведение на изкуството " ), в което пластичното изкуство, дизайнът и креативният развой се съчетават, с цел да основат едно сплотено цяло. Така че способността на Вагнер да сплотява музика и драма е в самото сърце и мислене на Карталов, и неговата реализация на " Пръстена " съгласно мен в действителност отразява замисъла на композитора ", отбелязва Тони Купър от Opera Critic - Лондон.
" Този „ Пръстен ” освен отбелязва 210-годишнината от рождението на Вагнер, само че Карталов е сметнал за уместно и подходящо да отдаде почитта си към родения в Германия музикален академик и пианист Ричард Тримборн, който умря през октомври 2017 година Безценен възпитател и откривател на Вагнер, той е вложил извънредно доста време и сила в образованието на българските артисти за цикъла на " Пръстена ".
Всъщност, целият цикъл беше изпълнен от щатни артисти на Софийската опера, като се изключи гостуващия американски баритон Томас Хол (Вотан във " Валкюра " ) и унгарския бас Кристиан Чер (Скитника в " Зигфрид " ), до момента в който ролята на Брюнхилде беше споделена от трио певици, също нормална процедура в наши дни.
Визуалният аспект на софийския " Пръстен " беше приемлив във висша степен и настроението на всяка една сцена беше очебийно от непретенциозен и непрестанно изменящ се светлинен сюжет, основан от Андрей Хайдиняк, до момента в който Иван Липчев сътворява голям брой блестящи видео епизоди, които изцяло подхранваха, изстрелваха и грабваха въображението на фена, като варираха от прелестната приканваща сцена на зазоряване в " Рейнско злато " до вилнеещата огнена мощност във " Валкюра " и " Залезът на боговете ", написа в рецензията си журналистът от авторитетното издание Opera Critic.
" Никакви произволи, обаче – в постановката на Карталов златото несъмнено беше „ злато “ (не някакви други измислени и драгоценни артикули!). И когато вманиаченото и безскрупулно джудже нибелунг (ролята, превъзходно изпята и изиграна от Пламен Димитров) избяга с неговата непозволено добита облага,
това беше най-големия слитък злато, която в миналото съм срещал в режисура на „ Пръстена ” – задоволително, с цел да накара шефа на Банк ъф Ингланд да вдигне взор!
И драконът беше също толкоз зрелищен, виейки се из сцената с шестчленен екип, осъществяващ и контролиращ неговите диви и неспокойни придвижвания, до момента в който жабата беше просто марионетка – с Вотан, неин стопанин!
Дизайнерът на костюмите Християна Михалева-Зорбалиева показа необятна гама от разнообразни стилове, пасващи добре на всички странни герои, които можете да намерите в " Пръстена ".
Например, хвърлящият чук Донер (Светозар Рангелов) изглеждаше леко заплашително, облечен в поразително биещо на очи облекло от вида на Дарт Вейдър, непрекъснато размахващ огромния си чук за забавление;
въпреки това, неговият нежно любящ брат, Фро (Хрисимир Дамянов), изглеждаше много грациозен, носейки изящна шапка в цветовете на дъгата, която оказа помощ на Вотан и божествения му антураж да доближат до Валхала.
Алчните, плашещи и враждебни братя, Фазолт и Фафнер, изпяти с изясненост и меродавност от Стефан Владимиров и Петър Бучков, се оказаха вмъкнати в рамката на голяма карнавална кукла (каквато можете да срещнете на карнавала в Нотинг Хил), която им предлага лимитирани придвижвания, само че уместно проектирана, с цел да им разреши мощна и ясна гласова дикция и изявление.
Даниел Острецов като помощника на Вотан, Логе, охолно носещ пламтящо алено покривало и подобаваща жилетка, също изглеждаше добре за ролята – олицетворение на шивашка грациозност! Симпатичен лъжец, той показа изумителен, живописен и занимателен роман за това, което считам, че е роля – подарък, която той изследва и изигра до дъно ", разяснява още журналистът във връзка " Рейнско злато ", който проучва в детайли и останалите три постановки от цикъла на " Пръстена ".
" Публиката изрази бурно утвърждението си с аплодисменти на крайници, а когато маестро Тринкс (който апропо ще дирижира нова режисура на „ Парсифал ” на фестивала в Мюнхен догодина) излезе на сцената със своите музиканти, публиката откликна още по-силно, наблягайки, че работата в оркестрината е също толкоз значима, колкото и работата, осъществена на сцената.
Маестро Тринкс зареди своите подопечни доста добре и по тази причина огромните постановъчни номера като Влизането на боговете във Валхала ( " Рейнско злато " ), грандиозното " Пътуване по Рейн " на Зигфрид и " Погребалният марш " от " Залезът на боговете " бяха вълнуващи за слушане в интимността и комфорта на добре проектирания софийски спектакъл. Прочут с положителната си звучност, той предложи тъкмо подобаващата атмосфера за приятност на Вагнер, изключително " Пръстенът ", се споделя в коментара за Opera Critic.
" Бих желал да прибавя, че би било жестоко и извънредно незаслужено човек да съпоставя " Пръстена " на Карталов с тези, сложени от водещи оперни театри в Германия и другаде, които се радват на солидни бюджети.
Въпреки това, уверен съм, че този " Пръстен ", даже със своите обособени несполуки – и, в действителност, би трябвало да кажа, не мога да назова нито един цикъл на " Пръстена ", от всички, които съм посещавал през годините, който да е бил перфектен; проклятието на Алберих, без подозрение! – беше цялостна проява на добър артистичен мениджмънт, комбиниран със взаимна екипна работа.
Успешно начинание, предлагащо на София и България, както на локалните поданици, по този начин и на гостите, едно прелестно и изцяло вагнерианско преживяване. Професор Карталов (моля, на сцената!) назовава българската столица " Байройт на Балканите ", в този момент разбирам за какво. Брависимо! ", изрича възхищението си Тони Купър.
Вагнеровият фестивал продължава с „ Тристан и Изолда “ – на 23 юли, и „ Парсифал “ (25 юли). Финалът е на откритата лятна сцена, на езерото Панчарево, с два спектакъла на „ Летящият хорандец “ – на 29 и 30 юли.
Вагнерианци от Норвегия, Англия, Люксембург, Германия, Австралия разгорещено разясниха впечатляващата постановка и сценография, интерпретацията на солистите и оркестъра. Особено бяха заинтригувани от обстоятелството, че певческият състав е напълно български.
" Рейнско злато " даде магнетичен старт на Вагнеровия фестивал, последваха мощните спектакли " Валкюра “ и " Зигфрид ", а " Залезът на боговете " бе заслужен край на тетралогията.
За откриването на фестивала особено бяха пристигнали музикалните критици и забележителни познавачи на творчеството на Рихард Вагнер - Тони Купър от Opera Critic - Лондон, Андреа Мерли, Италия, Клаус Биланд от Der Neue Merker - Виена, Алън Нилсон от OperaWire – Лондон, Фил Уард от Opera Now - Лондон, Грегор Таси, Глазгоу, Юрген Кьоних – радио Берлин/Бранденбург, Германия.
Музикални критици и публицисти към този момент разгласяват своите рецензии, в които не скриват възторга си от новия „ Пръстен “ на Софийската опера. Те ласкаво означават отличните български гласове, приветстват оркестъра и диригента Константин Тринкс, и показват големите си възторженостти към режисьора Пламен Карталов за цялостната визия и идея.
" Мисля, че " Пръстенът " на Карталов би доставил наслаждение както на обичайните фенове на Вагнер, по този начин и на тези на отсрещните пейки! ", споделя в своята критика Тони Купър от Opera Critic - Лондон.
" Първата цялостна режисура на " Пръстена " в София, режисирана от Пламен Карталов, е през 2013 година и от тази преломна година той е мощно зает с Вагнер, като слага седем от творбите му в българската столица, която самоуверено дефинира като " Байройт на Балканите ".
Във всички случаи, постановките на Карталов остават допустимо най-близо до строгите инструкции на композитора в границите на Gesamtkunstwerk ( " изцяло произведение на изкуството " ), в което пластичното изкуство, дизайнът и креативният развой се съчетават, с цел да основат едно сплотено цяло. Така че способността на Вагнер да сплотява музика и драма е в самото сърце и мислене на Карталов, и неговата реализация на " Пръстена " съгласно мен в действителност отразява замисъла на композитора ", отбелязва Тони Купър от Opera Critic - Лондон.
" Този „ Пръстен ” освен отбелязва 210-годишнината от рождението на Вагнер, само че Карталов е сметнал за уместно и подходящо да отдаде почитта си към родения в Германия музикален академик и пианист Ричард Тримборн, който умря през октомври 2017 година Безценен възпитател и откривател на Вагнер, той е вложил извънредно доста време и сила в образованието на българските артисти за цикъла на " Пръстена ".
Всъщност, целият цикъл беше изпълнен от щатни артисти на Софийската опера, като се изключи гостуващия американски баритон Томас Хол (Вотан във " Валкюра " ) и унгарския бас Кристиан Чер (Скитника в " Зигфрид " ), до момента в който ролята на Брюнхилде беше споделена от трио певици, също нормална процедура в наши дни.
Визуалният аспект на софийския " Пръстен " беше приемлив във висша степен и настроението на всяка една сцена беше очебийно от непретенциозен и непрестанно изменящ се светлинен сюжет, основан от Андрей Хайдиняк, до момента в който Иван Липчев сътворява голям брой блестящи видео епизоди, които изцяло подхранваха, изстрелваха и грабваха въображението на фена, като варираха от прелестната приканваща сцена на зазоряване в " Рейнско злато " до вилнеещата огнена мощност във " Валкюра " и " Залезът на боговете ", написа в рецензията си журналистът от авторитетното издание Opera Critic.
" Никакви произволи, обаче – в постановката на Карталов златото несъмнено беше „ злато “ (не някакви други измислени и драгоценни артикули!). И когато вманиаченото и безскрупулно джудже нибелунг (ролята, превъзходно изпята и изиграна от Пламен Димитров) избяга с неговата непозволено добита облага,
това беше най-големия слитък злато, която в миналото съм срещал в режисура на „ Пръстена ” – задоволително, с цел да накара шефа на Банк ъф Ингланд да вдигне взор!
И драконът беше също толкоз зрелищен, виейки се из сцената с шестчленен екип, осъществяващ и контролиращ неговите диви и неспокойни придвижвания, до момента в който жабата беше просто марионетка – с Вотан, неин стопанин!
Дизайнерът на костюмите Християна Михалева-Зорбалиева показа необятна гама от разнообразни стилове, пасващи добре на всички странни герои, които можете да намерите в " Пръстена ".
Например, хвърлящият чук Донер (Светозар Рангелов) изглеждаше леко заплашително, облечен в поразително биещо на очи облекло от вида на Дарт Вейдър, непрекъснато размахващ огромния си чук за забавление;
въпреки това, неговият нежно любящ брат, Фро (Хрисимир Дамянов), изглеждаше много грациозен, носейки изящна шапка в цветовете на дъгата, която оказа помощ на Вотан и божествения му антураж да доближат до Валхала.
Алчните, плашещи и враждебни братя, Фазолт и Фафнер, изпяти с изясненост и меродавност от Стефан Владимиров и Петър Бучков, се оказаха вмъкнати в рамката на голяма карнавална кукла (каквато можете да срещнете на карнавала в Нотинг Хил), която им предлага лимитирани придвижвания, само че уместно проектирана, с цел да им разреши мощна и ясна гласова дикция и изявление.
Даниел Острецов като помощника на Вотан, Логе, охолно носещ пламтящо алено покривало и подобаваща жилетка, също изглеждаше добре за ролята – олицетворение на шивашка грациозност! Симпатичен лъжец, той показа изумителен, живописен и занимателен роман за това, което считам, че е роля – подарък, която той изследва и изигра до дъно ", разяснява още журналистът във връзка " Рейнско злато ", който проучва в детайли и останалите три постановки от цикъла на " Пръстена ".
" Публиката изрази бурно утвърждението си с аплодисменти на крайници, а когато маестро Тринкс (който апропо ще дирижира нова режисура на „ Парсифал ” на фестивала в Мюнхен догодина) излезе на сцената със своите музиканти, публиката откликна още по-силно, наблягайки, че работата в оркестрината е също толкоз значима, колкото и работата, осъществена на сцената.
Маестро Тринкс зареди своите подопечни доста добре и по тази причина огромните постановъчни номера като Влизането на боговете във Валхала ( " Рейнско злато " ), грандиозното " Пътуване по Рейн " на Зигфрид и " Погребалният марш " от " Залезът на боговете " бяха вълнуващи за слушане в интимността и комфорта на добре проектирания софийски спектакъл. Прочут с положителната си звучност, той предложи тъкмо подобаващата атмосфера за приятност на Вагнер, изключително " Пръстенът ", се споделя в коментара за Opera Critic.
" Бих желал да прибавя, че би било жестоко и извънредно незаслужено човек да съпоставя " Пръстена " на Карталов с тези, сложени от водещи оперни театри в Германия и другаде, които се радват на солидни бюджети.
Въпреки това, уверен съм, че този " Пръстен ", даже със своите обособени несполуки – и, в действителност, би трябвало да кажа, не мога да назова нито един цикъл на " Пръстена ", от всички, които съм посещавал през годините, който да е бил перфектен; проклятието на Алберих, без подозрение! – беше цялостна проява на добър артистичен мениджмънт, комбиниран със взаимна екипна работа.
Успешно начинание, предлагащо на София и България, както на локалните поданици, по този начин и на гостите, едно прелестно и изцяло вагнерианско преживяване. Професор Карталов (моля, на сцената!) назовава българската столица " Байройт на Балканите ", в този момент разбирам за какво. Брависимо! ", изрича възхищението си Тони Купър.
Вагнеровият фестивал продължава с „ Тристан и Изолда “ – на 23 юли, и „ Парсифал “ (25 юли). Финалът е на откритата лятна сцена, на езерото Панчарево, с два спектакъла на „ Летящият хорандец “ – на 29 и 30 юли.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ