С пререкания, искане за оставка и в отсъствие на ДПС депутатите почетоха 109 години от арменския геноцид
Почитането в българския парламент на паметта на жертвите на арменския геноцид провокира разногласия и искане на оставката на ръководителя на Народното събрание Росен Желязков .
В прорез с правилника на Народното събрание депутатите означиха с минута безмълвие годишнината от 24 април 1915 година Тогава в Цариград са задържани, а малко по-късно убити над 200 арменски интелектуалци. С това се поставя началото на избиването на над 1,5 млн. арменци в Османската империя, както и на прогонването на доста други до 1922 година България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците.
Отбелязването на 109 -ата годишнина от това събитие идва, откакто през 2015 година Народното събрание реши 24 април да бъде Ден за възпоменание на жертвите. В тогавашното решение на депутатите обаче по персонално гледище на някогашния министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов не беше записана думата “геноцид ”, а определението “масово изтребване ”.
В сряда предложение датата да бъде маркирана с минута безмълвие направи Атанас Зафиров от Българска социалистическа партия. Това се случи след поредност от заявления по тематиката от парламентарните групи на “Продължаваме смяната - Демократична България “ (ПП-ДБ), Българска социалистическа партия и “Възраждане “.
Без да изчакат решение на ръководителя на Народното събрание Росен Желязков за това, депутатите от " Възраждане " станаха на крайници. Последваха ги представители и на останалите парламентарни групи.
След минутата безмълвие Желязков изясни, че не е позволил тази процедура за днешното съвещание, тъй като тя е позволена единствено при кръгли годишнини.
" Г-н Зафиров, както и предходната година, се изкуши да наруши разпоредбите. Очевидно това е наклонност, която се повтаря в конкуренцията какъв да е по-пръв. Отбелязват се годишнини, а не капризи на народни представители ", сподели той.
След едноминутното безмълвие от ГЕРБ-СДС също изчетоха декларация в памет на жертвите. От партията на Борисов, както и от ПП-ДБ използваха формулировката " всеобщо изтребване ". Българска социалистическа партия и " Възраждане " нарекоха събитията " геноцид ".
Депутатите от Движението за права и свободи ( Движение за права и свободи ), което е основано за да пази ползите на етническите турци в България, не участваха в залата по време на парламентарните заявления и разногласието за отчитането на арменския геноцид.
Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов изчете декларация, в която настоя, че съвещанието на Народното събрание е трябвало да стартира с минута безмълвие в памет на " първия и най-големия в историята на човечеството геноцид ".
Той сподели, че това не се е случило " под давлението на Движение за права и свободи ", които са " обслужили ползите " на турския президент Реджеп Тайип Ердоган .
" Това, че тук Движение за права и свободи ги няма, е изказване, изказване, което е доста по-силно от хиляда заявления в зала ", добави той.
“Възраждане “ желаеха и оставката на Росен Желязков поради държанието му при минутата безмълвие, както и поради отхвърли да бъде позволена точка за гласоподаване на избор на съмнение на служебния кабинет.
Арменският геноцид е осъществяван съзнателно и систематично от Османската империя още от края на XIX век. Между 1895 и 1921 година са избити 1 543 271 мъже, дами и деца, сочат историческите данни. Геноцидът се разказва също и с арменската дума агхет, която значи “невъобразимо закононарушение ” или “голяма злополука ”.
В продължение на повече от 100 години Османската империя, а по-късно и модерната турска страна, отхвърлят над арменците да е бил осъществяван геноцид.
В прорез с правилника на Народното събрание депутатите означиха с минута безмълвие годишнината от 24 април 1915 година Тогава в Цариград са задържани, а малко по-късно убити над 200 арменски интелектуалци. С това се поставя началото на избиването на над 1,5 млн. арменци в Османската империя, както и на прогонването на доста други до 1922 година България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците.
Отбелязването на 109 -ата годишнина от това събитие идва, откакто през 2015 година Народното събрание реши 24 април да бъде Ден за възпоменание на жертвите. В тогавашното решение на депутатите обаче по персонално гледище на някогашния министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов не беше записана думата “геноцид ”, а определението “масово изтребване ”.
В сряда предложение датата да бъде маркирана с минута безмълвие направи Атанас Зафиров от Българска социалистическа партия. Това се случи след поредност от заявления по тематиката от парламентарните групи на “Продължаваме смяната - Демократична България “ (ПП-ДБ), Българска социалистическа партия и “Възраждане “.
Без да изчакат решение на ръководителя на Народното събрание Росен Желязков за това, депутатите от " Възраждане " станаха на крайници. Последваха ги представители и на останалите парламентарни групи.
След минутата безмълвие Желязков изясни, че не е позволил тази процедура за днешното съвещание, тъй като тя е позволена единствено при кръгли годишнини.
" Г-н Зафиров, както и предходната година, се изкуши да наруши разпоредбите. Очевидно това е наклонност, която се повтаря в конкуренцията какъв да е по-пръв. Отбелязват се годишнини, а не капризи на народни представители ", сподели той.
След едноминутното безмълвие от ГЕРБ-СДС също изчетоха декларация в памет на жертвите. От партията на Борисов, както и от ПП-ДБ използваха формулировката " всеобщо изтребване ". Българска социалистическа партия и " Възраждане " нарекоха събитията " геноцид ".
Депутатите от Движението за права и свободи ( Движение за права и свободи ), което е основано за да пази ползите на етническите турци в България, не участваха в залата по време на парламентарните заявления и разногласието за отчитането на арменския геноцид.
Лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов изчете декларация, в която настоя, че съвещанието на Народното събрание е трябвало да стартира с минута безмълвие в памет на " първия и най-големия в историята на човечеството геноцид ".
Той сподели, че това не се е случило " под давлението на Движение за права и свободи ", които са " обслужили ползите " на турския президент Реджеп Тайип Ердоган .
" Това, че тук Движение за права и свободи ги няма, е изказване, изказване, което е доста по-силно от хиляда заявления в зала ", добави той.
“Възраждане “ желаеха и оставката на Росен Желязков поради държанието му при минутата безмълвие, както и поради отхвърли да бъде позволена точка за гласоподаване на избор на съмнение на служебния кабинет.
Арменският геноцид е осъществяван съзнателно и систематично от Османската империя още от края на XIX век. Между 1895 и 1921 година са избити 1 543 271 мъже, дами и деца, сочат историческите данни. Геноцидът се разказва също и с арменската дума агхет, която значи “невъобразимо закононарушение ” или “голяма злополука ”.
В продължение на повече от 100 години Османската империя, а по-късно и модерната турска страна, отхвърлят над арменците да е бил осъществяван геноцид.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ