Животът на Брус Ли - пълната биография на Дракона
Почитан като полубог след гибелта си, дискриминиран приживе, Брус Ли има къс, само че по-вдъхновяващ живот от която и да е роля, играл на екрана. Митове и митове витаят към настойника на кунгфуто и неговата кончина, настъпила прибързано, когато е единствено на 32, и потопила милиони в тъга. Кой в реалност е Брус Ли оттатък поетичния роман за Малкия змей, трансформирал източните бойни изкуства в международен феномен?
През 2023 г. се навършват 50 години от раздялата на света с именития артист и въпросите към него най-сетне са развенчани в „ Животът на Брус Ли “ – първата му цялостна биография, която на 9 септември излезе у нас с логото на издателство „ Кръг “. Журналистът и публицист Матю Поли посвещава 10 години на задълбочения труд и се уповава на стотици изявленията със фамилията, другари и бизнес сътрудници на Ли. Изданието съдържа непубликувани фотоси, цялостна филмография на звездата и други спомагателни материали.
„ Животът на Брус Ли “ построява комплициран, човешки портрет на иконата Ли, гмуркайки се надълбоко в неговите детство, кариера и завещание. Зависимостта му от опиат трансформира Брус в проблематичен младеж, който е на крачка от пандиза. Изгонен от гимназията, в последна сметка Ли е изпратен в Америка, с цел да се поправи.
Последната глава от живота на Брус е кулминационна точка на неговите грандиозни старания. Смъртта му на 32 години, тъкмо преди излизането на първия му англоезичен филм, и до през днешния ден е обгърната в тайнственост. Авторът Матю Поли дава напълно нов взор върху непредвидената крах на боеца и правдиво пояснение за последвалото следствие. През 2020 година биографията е екранизирана във кино лентата Be Water, който е номиниран за най-хубава документална лента на Sundance Film Festival.
Влиянието на Брус Ли не е единствено в областта на бойните изкуства. Той сближава културата на далечния Изток и Запада и разрушава стандарта за азиатските мъже. Преди да си отиде, в света има по-малко от 500 школи по бойни изкуства, а заради известността му в края на 90-те години единствено в Съединени американски щати упражняват над 20 милиона души. Отвъд числата, Ли прекатурва традициите в сферата – той става кръстникът на смесените бойни изкуства и трансформира метода, по който се хореографират и снимат бойните подиуми.
Представяме ви фрагмент:
История за две погребения
Тълпата опечалени стартира да се събира пред погребалното бюро „ Каулун “ още вечерта на 24 юли 1973 година в очакване на церемонията на идната заран. Докато уреченият час, 10 сутринта, наближава, броят на хората пораства и набъбва до над 15 000 хонконгци, които се тълпят пред полицейските заграждения, гледат от балконите си или рисково висят по популярните неонови реклами на града с вярата да зърнат за последно ковчега със своя кумир. Брус Ли се е споминал преди пет дни на трийсет и две годишна възраст. Доведени са няколкостотин служители на реда особено за случая, с цел да удържат тълпите. Облечени в лимоненозелени къси панталони и ризи с къси ръкави, черни обувки, чорапи до коленете и шапки с козирки, ченгетата наподобяват на пораснали бойскаути на лятно странствуване.
„ Саут Чайна Морнинг Поуст “ разказва сцената като „ карнавал “. Когато тълпата забележи някой от звездните другари на Брус Ли да влиза в погребалното бюро, стартира да приветства. Известните носят тъмни очила, с цел да прикриват сълзите, и идват един по един да отдадат респект към индивида, сложил Хонконг на международната карта на киното. Сред тях са Сек Гин – злодеят в „ Дракона идва “, Нанси Куан – звездата от „ Светът на Сузи Уон “, Нора Миу – дългогодишна колежка на Ли, поппевецът Самюел Хой – другар от детинство, даже Ло Уай – режисьор на два от филмите на Брус. Едно от дребното известни лица, които не се появяват на събитието, е Бети Тин Пей, в чийто апартамент умира Ли. За огромно разоча въздействието на солидна доза успокоителни, както се твърди. Затова пък изпраща венец с надпис „ На Брус от Тин Пей “. До него разплакано шестгодишно момче хвърля китка цветя с елементарното обръщение „ От дребен обожател “.
„ За множеството фенове, бдели през цялата нощ, най-тъжният миг е идването на Линда, брачната половинка на Ли “, предава „ Чайна Мейл “. Черен мерцедес паркира до бордюра и Реймънд Чоу, бизнес сътрудник на Брус и началник на филмовото студио „ Голдън Харвест “, отваря вратата на Линда и й подава ръка. Линда е облечена цялата в бяло – китайския цвят на траура – бял двуреден шлифер до коленете, бели панталони и бяло поло. Светлокестенявата й коса е късо подстригана. Големи и кръгли слънчеви очила покриват зачервените й очи. Изглежда рисково отслабнала, като че ли не е яла с дни. Увиснала на ръката на Реймънд, Линда е заобиколена от чиновници на „ Голдън Харвест “, които оказват помощ да я промъкнат през тълпата, заобиколила основния вход. „ Натискът извън бе необикновен “ – споделя Линда по-късно. – Спомних си старите ленти с фрагменти от погребението на Рудолф Валентино. “
Петстотинте ВИП опечалени, натъпкани в погребалното бюро, се смълчават при влизането на двайсет и осем годишната вдовица. В центъра на залата има олтар със фотография на Брус с тъмни очила, огромна колкото киноплакат и заобиколена от панделки, цветя и надпис на китайски, който гласи: „ Една звезда потъва в морето на изкуството “. Пред фотографията горят три ароматни пръчици и две свещи. Стените са покрити с хиляди почетни блага – китайска краснопис върху ленти от бяла коприна.
Реймънд и Линда се покланят три пъти пред олтара, преди Чоу да я води към мястото, отредено за фамилията. По-големият брат на Брус Питър и жена му Юнис Лам стоят смълчани. Свалят стилния шлифер на Линда и го заменят с траурна бяла зеблена тога с качулка – по китайски бит. Двете й деца, осемгодишният Брандън и четиригодишната Шанън, са доведени през страничния вход и също са облечени в бяло зебло. Завързват бяла забрадка на челото на Брандън. Шанън, прекомерно дребна, с цел да разбере какво става, си играе радостно под гневния взор на Брандън.
Китайски оркестър засвирва обичайната погребална ария, която звучи като Auld Lang Syne3. В залата внасят бронзовия ковчег на Брус за 40 000 хонконгски $. Горната половина на ковчега е отворена. Вътре има стъклен капак, който покрива тялото на Брус и не разрешава на никого да го допре. Линда е облякла мъжа си в синия китайски костюм, с който се е снимал в „ Дракона идва “ и който обича да носи у дома, тъй като му е комфортен. Под стъклото лицето на Брус е сиво и накриво макар тежкия грим. Приятелите се извиват на опашка около отворения ковчег, с цел да го видят още един път за последно. Фоторепортери се борят с поканените, с цел да уловят по-добър ъгъл; мнозина просто подвигат фотоапаратите над главите си и щракат в серии. Докато се доближава до брачна половинка си, Линда наподобява като че ли всеки момент ще се свлече на земята. Покрила лице с трепереща ръка, тя избухва в сълзи. „ Беше отблъскващ миг “, споделя по-късно на близки другари.
Като виждат катафалката да потегля, феновете на Брус подивяват от тъга. Триста служители на реда, заобиколили погребалното бюро, са принудени да сключат ръце и да създадат жива верига, с цел да удържат напиращите тълпи. Най-сетне е извикано подкрепление, откакто униформените неведнъж са избутвали дамите и децата от бариерата, с цел да не бъдат премазани. Възрастни мъже плачат, млади девойки припадат и доста хора са откарани в болница поради потрес или леки пострадвания. „ Беше в действителност извънредно “, спомня си Питър Ли. Часове по-късно полицията патрулира по улиците и приканва по високоговорители хората да се приберат по домовете си.
Много опечалени отхвърлят да си тръгнат, тъй като знаят, че това е последният път, когато могат да са покрай своя воин. Хонконгските таблоиди яростно известяват, че Линда има намерение да погребе мъжа си в Америка, което прави визитата на гроба му съвсем невероятно за междинния китайски обожател. Под заглавието „ Тялото на Ли на следващия ден лети за Америка “ „ Ориентал Дейли “ написа: „ Линда се инати за няколко неща, свързани със гибелта на Ли. Очевидно я е гняв за нещо. От самото начало е желала да върне тялото на Ли в Америка за аутопсия, само че заради правни ограничавания е отлагала. Все отново тялото ще бъде изпратено в Америка, където ще бъде заровено “.
Коментари10 коментара
Моля, или се, с цел да участвате в диалога!
Заглавие
Песента The Gambler е написана от Дон Шлитц през 1976 година И след това е записвана от разнообразни реализатори, в това число Джони Кеш. Кени Роджърс обаче е този, който съумява да направи песента сполучлива и разпознаваема.
20 5 Още КОментари Най-новоПрочети ощеДъщерята на Христо Стоичков става шеф в
През 2023 г. се навършват 50 години от раздялата на света с именития артист и въпросите към него най-сетне са развенчани в „ Животът на Брус Ли “ – първата му цялостна биография, която на 9 септември излезе у нас с логото на издателство „ Кръг “. Журналистът и публицист Матю Поли посвещава 10 години на задълбочения труд и се уповава на стотици изявленията със фамилията, другари и бизнес сътрудници на Ли. Изданието съдържа непубликувани фотоси, цялостна филмография на звездата и други спомагателни материали.
„ Животът на Брус Ли “ построява комплициран, човешки портрет на иконата Ли, гмуркайки се надълбоко в неговите детство, кариера и завещание. Зависимостта му от опиат трансформира Брус в проблематичен младеж, който е на крачка от пандиза. Изгонен от гимназията, в последна сметка Ли е изпратен в Америка, с цел да се поправи.
Последната глава от живота на Брус е кулминационна точка на неговите грандиозни старания. Смъртта му на 32 години, тъкмо преди излизането на първия му англоезичен филм, и до през днешния ден е обгърната в тайнственост. Авторът Матю Поли дава напълно нов взор върху непредвидената крах на боеца и правдиво пояснение за последвалото следствие. През 2020 година биографията е екранизирана във кино лентата Be Water, който е номиниран за най-хубава документална лента на Sundance Film Festival.
Влиянието на Брус Ли не е единствено в областта на бойните изкуства. Той сближава културата на далечния Изток и Запада и разрушава стандарта за азиатските мъже. Преди да си отиде, в света има по-малко от 500 школи по бойни изкуства, а заради известността му в края на 90-те години единствено в Съединени американски щати упражняват над 20 милиона души. Отвъд числата, Ли прекатурва традициите в сферата – той става кръстникът на смесените бойни изкуства и трансформира метода, по който се хореографират и снимат бойните подиуми.
Представяме ви фрагмент:
История за две погребения
Тълпата опечалени стартира да се събира пред погребалното бюро „ Каулун “ още вечерта на 24 юли 1973 година в очакване на церемонията на идната заран. Докато уреченият час, 10 сутринта, наближава, броят на хората пораства и набъбва до над 15 000 хонконгци, които се тълпят пред полицейските заграждения, гледат от балконите си или рисково висят по популярните неонови реклами на града с вярата да зърнат за последно ковчега със своя кумир. Брус Ли се е споминал преди пет дни на трийсет и две годишна възраст. Доведени са няколкостотин служители на реда особено за случая, с цел да удържат тълпите. Облечени в лимоненозелени къси панталони и ризи с къси ръкави, черни обувки, чорапи до коленете и шапки с козирки, ченгетата наподобяват на пораснали бойскаути на лятно странствуване.
„ Саут Чайна Морнинг Поуст “ разказва сцената като „ карнавал “. Когато тълпата забележи някой от звездните другари на Брус Ли да влиза в погребалното бюро, стартира да приветства. Известните носят тъмни очила, с цел да прикриват сълзите, и идват един по един да отдадат респект към индивида, сложил Хонконг на международната карта на киното. Сред тях са Сек Гин – злодеят в „ Дракона идва “, Нанси Куан – звездата от „ Светът на Сузи Уон “, Нора Миу – дългогодишна колежка на Ли, поппевецът Самюел Хой – другар от детинство, даже Ло Уай – режисьор на два от филмите на Брус. Едно от дребното известни лица, които не се появяват на събитието, е Бети Тин Пей, в чийто апартамент умира Ли. За огромно разоча въздействието на солидна доза успокоителни, както се твърди. Затова пък изпраща венец с надпис „ На Брус от Тин Пей “. До него разплакано шестгодишно момче хвърля китка цветя с елементарното обръщение „ От дребен обожател “.
„ За множеството фенове, бдели през цялата нощ, най-тъжният миг е идването на Линда, брачната половинка на Ли “, предава „ Чайна Мейл “. Черен мерцедес паркира до бордюра и Реймънд Чоу, бизнес сътрудник на Брус и началник на филмовото студио „ Голдън Харвест “, отваря вратата на Линда и й подава ръка. Линда е облечена цялата в бяло – китайския цвят на траура – бял двуреден шлифер до коленете, бели панталони и бяло поло. Светлокестенявата й коса е късо подстригана. Големи и кръгли слънчеви очила покриват зачервените й очи. Изглежда рисково отслабнала, като че ли не е яла с дни. Увиснала на ръката на Реймънд, Линда е заобиколена от чиновници на „ Голдън Харвест “, които оказват помощ да я промъкнат през тълпата, заобиколила основния вход. „ Натискът извън бе необикновен “ – споделя Линда по-късно. – Спомних си старите ленти с фрагменти от погребението на Рудолф Валентино. “
Петстотинте ВИП опечалени, натъпкани в погребалното бюро, се смълчават при влизането на двайсет и осем годишната вдовица. В центъра на залата има олтар със фотография на Брус с тъмни очила, огромна колкото киноплакат и заобиколена от панделки, цветя и надпис на китайски, който гласи: „ Една звезда потъва в морето на изкуството “. Пред фотографията горят три ароматни пръчици и две свещи. Стените са покрити с хиляди почетни блага – китайска краснопис върху ленти от бяла коприна.
Реймънд и Линда се покланят три пъти пред олтара, преди Чоу да я води към мястото, отредено за фамилията. По-големият брат на Брус Питър и жена му Юнис Лам стоят смълчани. Свалят стилния шлифер на Линда и го заменят с траурна бяла зеблена тога с качулка – по китайски бит. Двете й деца, осемгодишният Брандън и четиригодишната Шанън, са доведени през страничния вход и също са облечени в бяло зебло. Завързват бяла забрадка на челото на Брандън. Шанън, прекомерно дребна, с цел да разбере какво става, си играе радостно под гневния взор на Брандън.
Китайски оркестър засвирва обичайната погребална ария, която звучи като Auld Lang Syne3. В залата внасят бронзовия ковчег на Брус за 40 000 хонконгски $. Горната половина на ковчега е отворена. Вътре има стъклен капак, който покрива тялото на Брус и не разрешава на никого да го допре. Линда е облякла мъжа си в синия китайски костюм, с който се е снимал в „ Дракона идва “ и който обича да носи у дома, тъй като му е комфортен. Под стъклото лицето на Брус е сиво и накриво макар тежкия грим. Приятелите се извиват на опашка около отворения ковчег, с цел да го видят още един път за последно. Фоторепортери се борят с поканените, с цел да уловят по-добър ъгъл; мнозина просто подвигат фотоапаратите над главите си и щракат в серии. Докато се доближава до брачна половинка си, Линда наподобява като че ли всеки момент ще се свлече на земята. Покрила лице с трепереща ръка, тя избухва в сълзи. „ Беше отблъскващ миг “, споделя по-късно на близки другари.
Като виждат катафалката да потегля, феновете на Брус подивяват от тъга. Триста служители на реда, заобиколили погребалното бюро, са принудени да сключат ръце и да създадат жива верига, с цел да удържат напиращите тълпи. Най-сетне е извикано подкрепление, откакто униформените неведнъж са избутвали дамите и децата от бариерата, с цел да не бъдат премазани. Възрастни мъже плачат, млади девойки припадат и доста хора са откарани в болница поради потрес или леки пострадвания. „ Беше в действителност извънредно “, спомня си Питър Ли. Часове по-късно полицията патрулира по улиците и приканва по високоговорители хората да се приберат по домовете си.
Много опечалени отхвърлят да си тръгнат, тъй като знаят, че това е последният път, когато могат да са покрай своя воин. Хонконгските таблоиди яростно известяват, че Линда има намерение да погребе мъжа си в Америка, което прави визитата на гроба му съвсем невероятно за междинния китайски обожател. Под заглавието „ Тялото на Ли на следващия ден лети за Америка “ „ Ориентал Дейли “ написа: „ Линда се инати за няколко неща, свързани със гибелта на Ли. Очевидно я е гняв за нещо. От самото начало е желала да върне тялото на Ли в Америка за аутопсия, само че заради правни ограничавания е отлагала. Все отново тялото ще бъде изпратено в Америка, където ще бъде заровено “.
Коментари10 коментара
Моля, или се, с цел да участвате в диалога!
Заглавие Песента The Gambler е написана от Дон Шлитц през 1976 година И след това е записвана от разнообразни реализатори, в това число Джони Кеш. Кени Роджърс обаче е този, който съумява да направи песента сполучлива и разпознаваема.
20 5 Още КОментари Най-новоПрочети ощеДъщерята на Христо Стоичков става шеф в
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ