Почитаме паметта на велик светец, надарен със силата да изцерява

Почитаме паметта на популярен светец, талантлив със силата да изцерява заболели. Той се родил в Египет в първата половина на IV век. На 6 юли църквата почита паметта на преподобния Сисой Велики.
Той се родил в Египет в първата
половина на IV век в оскъдно многодетно семейство.

Млад станал възпитаник на отшелника в египетската пустиня св. Йоан Късия, който го въвел в строгия отшелнически живот. По-късно се поселил да живее в пустинна планина в Източната пустиня, където преди този момент се подвизавал самичък св. Антоний Велики.

След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство,
че станал простодушен като дете.
Затова Бог го надарил с плодородна мощ да изцерява заболели, да изгонва нечисти духове и даже да възкресява мъртви. Цели 72 години преподобният Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил авва, т.е. нравствен татко, извор на примирение и жива мъдрост. Стремял се постоянно да обърне грешника от неприятния му път и да му помогне да избави душата си.

Веднъж един духовник споделил с авва Сисой: „ Отче, какво да върша? Аз паднах (т.е. съгреших) “. Старецът отвърнал: „ Стани! “. Монахът рекъл: „ Станах, само че отново паднах “. И старецът още веднъж му споделил: „ Пак стани! “. Братът възразил: „ Но докога ще ставам и падам, отче? “ Старецът дал отговор: „ До гибелта си “.
Преподобният Сисой се молел
непрекъснато за праведни и неправедни, за богати и небогати,

за големци и елементарни хора, за духовници и миряни, изобщо за целия свят. Той бил на земята, само че животът му бил небесен. Извисил се над плътта, която обуздавал изцяло с благодатта на Светия Дух и причастяването с тялото и кръвта на Христос. Така се издигнал до пример за всички, които желаят монашески живот и желаят да бъдат чисти и същински подвижници, духовно преобразени и сияещи с добродетели.

Св. Сисой умрял в дълбока напреднала възраст през 429 г.