Патриарх Неофит отдаде почит на предшественика си Максим
Почит на предшественика си на поста Максим отдаде патриарх Неофит. Днес се навършват 10 години от кончината на патриарх Максим.
„ С откровена горест, само че и с неизменима религия в Спасителя и непоколебимо очакване на възкресението и безконечния живот, означаваме през днешния ден
десетата година от земната ни разлъка
с приснопаметния наш предходник – Светейшия български патриарх и Софийски митрополит Максим
Връщаме се обратно в спомените си за него и за всичко това, което той направи за светата ни Църква през дългите години на своето архиерейско служение, и
благодарим на Бога, задето в негово лице ни беше дарувал
подобен архипастир – заслужен наследник на своя народ, лоялен на Христа и Неговата света Църква и предан до дъно на своето жертвено служение! “. Това сподели в обръщението си патриарх Неофит.
Той отбелязва в него, че в този ден спомените ни връщат надалеч обратно във времето, „ когато с наслада научихме вестта за решението на Патриаршеския изборен събор “
от лятото на 1971 година за избора му като предстоятел на Православната ни черква.
„ Многолетното и доброплодно негово патриаршеско служение, изпълнено с дълбока и откровена наслада в Господа (срв. Фил. 4:4). Но и с доста компликации и неимоверни тествания, потвърди, че този избор не е бил инцидентен – бил е верен! В продължение на повече от четири десетилетия,
с голяма обич и самообладание, със забележителна архипастирска разсъдливост
и непроменяемо очакване в Пастиреначалника Христа, той направляваше решително църковния транспортен съд в разнообразни публични и политически условия. И съумя да запази поверената му свише света Българска православна черква. Без „ леке, или недостатък, или нещо сходно, но… света и непорочна “ (Еф. 5:27). Такава, каквато желае да я вижда Сам нейният възвишен Глава: Господ и Спасител наш Иисус Христос “, показва Негово Светейшество.
„ Свидетелство за високите достолепия и престижа на приснопаметния наш отец и патриарх Максим беше
както любовта, на която той се радваше измежду своето паство
и в средите на духовенството на светата ни Църква, по този начин и голямото почитание към него от страна на неговите събратя. Първойерарсите на всички канонични Православни църкви по целия свят. За всички тях той беше обичан брат и съслужител, пример за безрезервно архипастирско служение и образец за подражателство. А по тази причина и неговото отшествие беше загуба освен за нас, неговите обични рожби, само че и за Светото православие “, акцентира още патриарх Неофит.
„ С откровена горест, само че и с неизменима религия в Спасителя и непоколебимо очакване на възкресението и безконечния живот, означаваме през днешния ден
десетата година от земната ни разлъка
с приснопаметния наш предходник – Светейшия български патриарх и Софийски митрополит Максим
Връщаме се обратно в спомените си за него и за всичко това, което той направи за светата ни Църква през дългите години на своето архиерейско служение, и
благодарим на Бога, задето в негово лице ни беше дарувал
подобен архипастир – заслужен наследник на своя народ, лоялен на Христа и Неговата света Църква и предан до дъно на своето жертвено служение! “. Това сподели в обръщението си патриарх Неофит.
Той отбелязва в него, че в този ден спомените ни връщат надалеч обратно във времето, „ когато с наслада научихме вестта за решението на Патриаршеския изборен събор “
от лятото на 1971 година за избора му като предстоятел на Православната ни черква.
„ Многолетното и доброплодно негово патриаршеско служение, изпълнено с дълбока и откровена наслада в Господа (срв. Фил. 4:4). Но и с доста компликации и неимоверни тествания, потвърди, че този избор не е бил инцидентен – бил е верен! В продължение на повече от четири десетилетия,
с голяма обич и самообладание, със забележителна архипастирска разсъдливост
и непроменяемо очакване в Пастиреначалника Христа, той направляваше решително църковния транспортен съд в разнообразни публични и политически условия. И съумя да запази поверената му свише света Българска православна черква. Без „ леке, или недостатък, или нещо сходно, но… света и непорочна “ (Еф. 5:27). Такава, каквато желае да я вижда Сам нейният възвишен Глава: Господ и Спасител наш Иисус Христос “, показва Негово Светейшество.
„ Свидетелство за високите достолепия и престижа на приснопаметния наш отец и патриарх Максим беше
както любовта, на която той се радваше измежду своето паство
и в средите на духовенството на светата ни Църква, по този начин и голямото почитание към него от страна на неговите събратя. Първойерарсите на всички канонични Православни църкви по целия свят. За всички тях той беше обичан брат и съслужител, пример за безрезервно архипастирско служение и образец за подражателство. А по тази причина и неговото отшествие беше загуба освен за нас, неговите обични рожби, само че и за Светото православие “, акцентира още патриарх Неофит.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ