Какви са били някои от обичаите за Великден във Варна преди век
Почистването на дома преди Великден е измежду обичаите преди столетие, които варненци спазвали. За това споделя публикация във Варненския общински вестник от 1937 година на доктор Руменов, показана в цифровата сбирка на Регионалната библиотека, научи Moreto.net.
„ Спомням си от детинство, че преди тоя ден у нас стаите се варосваха, чергите за постилки и покривки се изпираха, а това що не можеше да се изпере, изтърсваше се и се простираше за проветряване на въздуха и на слънцето. Дъските на подовете се изтриваха, прозорците и вратите също. Съдовете за хранене се измиваха с пепелива вода. С една дума извършваше се всичко това, което в хигиената се назовава стерилизация и обеззаразяване. Като се прибави към това и събитието, че пред тоя ден се върви на баня или където няма такава измиват тялото, главата и краката си у дома и че за тоя ден хората се обличат в чисти и нови облекла и обуща – ще се получи едно положение или една среда за нашия организъм, която е прекомерно удобна за здравето. Чистотата във всичко през време на празника е от огромно значение за бодростта на духа и радостното въодушевление...Ето един бит, който би трябвало да по – постоянно да се извършва и насърчава от всички, в това число и от общинските управляващи. Нашият народ общо живее и се носи много нечисто. Жилището на нашия селяндур има доста признаци от това време, когато индивидът е живял дружно с домашните животни. Нашият селяндур общо взето живее в непрекъсната нечистота. Само понякога за положителни дни като празниците той малко се почиства и се облича по – запред хора. Тая нечистота е една от основните аргументи, с цел да се популяризират и ширят всевъзможни заболявания, а най – към този момент заразните. “, споделя докторът.
Регионална библиотека - Варна
Освен за чистотата разказани мемоари на варненци от това време описват по какъв начин в сряда вечерта някои боядисвали по три червени яйца за Бог, Христос и Дева Мария и ги носели на гробищата идващия ден, а по-късно боядисвали останалите яйца за дома и за подарък.
Други описват по какъв начин са шарили яйцата с восък и по какъв начин 40 дни преди Великден слагали леща да покълне, тъй че до празника да има свежа трева, която да подложат за декорация на боядисаните яйца. Правенето на козунаците е разказано като най – огромната грижа за всяка стопанка. Спомените на остарели варненци са събрани в книгата „ У дома преди 100 години “ на Веска Стоянова.
„ Спомням си от детинство, че преди тоя ден у нас стаите се варосваха, чергите за постилки и покривки се изпираха, а това що не можеше да се изпере, изтърсваше се и се простираше за проветряване на въздуха и на слънцето. Дъските на подовете се изтриваха, прозорците и вратите също. Съдовете за хранене се измиваха с пепелива вода. С една дума извършваше се всичко това, което в хигиената се назовава стерилизация и обеззаразяване. Като се прибави към това и събитието, че пред тоя ден се върви на баня или където няма такава измиват тялото, главата и краката си у дома и че за тоя ден хората се обличат в чисти и нови облекла и обуща – ще се получи едно положение или една среда за нашия организъм, която е прекомерно удобна за здравето. Чистотата във всичко през време на празника е от огромно значение за бодростта на духа и радостното въодушевление...Ето един бит, който би трябвало да по – постоянно да се извършва и насърчава от всички, в това число и от общинските управляващи. Нашият народ общо живее и се носи много нечисто. Жилището на нашия селяндур има доста признаци от това време, когато индивидът е живял дружно с домашните животни. Нашият селяндур общо взето живее в непрекъсната нечистота. Само понякога за положителни дни като празниците той малко се почиства и се облича по – запред хора. Тая нечистота е една от основните аргументи, с цел да се популяризират и ширят всевъзможни заболявания, а най – към този момент заразните. “, споделя докторът.
Регионална библиотека - Варна
Освен за чистотата разказани мемоари на варненци от това време описват по какъв начин в сряда вечерта някои боядисвали по три червени яйца за Бог, Христос и Дева Мария и ги носели на гробищата идващия ден, а по-късно боядисвали останалите яйца за дома и за подарък.
Други описват по какъв начин са шарили яйцата с восък и по какъв начин 40 дни преди Великден слагали леща да покълне, тъй че до празника да има свежа трева, която да подложат за декорация на боядисаните яйца. Правенето на козунаците е разказано като най – огромната грижа за всяка стопанка. Спомените на остарели варненци са събрани в книгата „ У дома преди 100 години “ на Веска Стоянова.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ