Починал е 102-годишният капитан Васил Вълчанов. Това става ясно от

Починал е 102-годишният капитан Васил Вълчанов. Това излиза наяве от пост в обществената мрежа на Георги Милков. Макар малко хора да знаят историята на капитана, тя заслужава да бъде разказана. Вълчанов е се трансформира в воин за Алжир, откакто през 1960 година като командващ на кораба “Бреза ” капитан Вълчанов прави секретна доставка на оръжие за Алжирската освободителна войска, като съумява да пробие морската обсада на колониалната френска войска. След оповестяването на независимостта на Алжир тази помощ в никакъв случай не е забравена. Ето какво още споделя Милков за капитан Вълчанов: Утре ще изпратим на заслужена отмора 102-годишният капитан Васил Вълчанов. Разбрах, че е умрял по същия метод, както преди години разбрах изобщо, че съществува подобен човек - споделиха ми другари от Алжир. Капитанът бе доста по-известен там, в сравнение с у нас. През 1960 година като командващ на кораба “Бреза” капитан Вълчанов прави секретна доставка на оръжие за Алжирската освободителна войска, като съумява да пробие морската обсада на колониалната френска войска. След оповестяването на независимостта на Алжир тази помощ в никакъв случай не е забравена. Убедих се персонално в това 50 години след тези събития. Пътувах няколко пъти до Алжир сред 2010-а и 2015 година и постоянно се намираше някой там, който да ми спомене или опише за капитан Вълчанов. За тях той си бе воин. Имаше и два медала от президента Бутефлика. Бях същински впечатлен от историята му и като се върнах в България го потърсих. Капитанът беше на 97 година, живееше в Герман, само че ми дефинира среща в " Синия лъв " в центъра на София. И пристигна, изкачи безпроблемно стълбите на ресторанта благодарение на едно бастунче. Бе в забележителна за годините си физическа форма и необикновено бърз и избистрен разум.

Разказвал съм към този момент историята му, само че ще я напомня още веднъж.
Вълчанов е роден в разгара на Първата международна война, а по време на Втората международна война оцелява по знамение. През юни 1941 година италианският танкер, на който служи е торпилиран от английска подводница. Спасява се единствено той, откакто пет часа плува със строшен крайник и съвсем ослепял. Но не се отхвърля от морето. 9 септември 1944 година го заварва като асистент шеф на пристанище Кавала, където е основал организацията " Беломорски корабен лов на риба ". Не му остава нищо друго с изключение на да съобщи всичко на гърците и да си тръгне. През 1947 година още веднъж е на вода. И животът му отново виси на косъм. Като капитан на кораба " Пирин " е хванат от гърците и упрекнат в бойкот. Чака го смъртна присъда. От пандиза посредством незаконни куриери съумява да изпрати писмо. По това време България и Гърция към момента нямат подписан кротичък контракт след войната, по тази причина освобождението му е уредено посредством югославски дипломатически демарш.

Част от историите си Васил Вълчанов споделя в книгата " Секретни доставки на оръжие ". Всички имена на хора, кораби, обитаеми места, дати, обстоятелства и събития са достоверни. Измислено е единствено едно име - това на полковника от тайните служби, упълномощил му интервенцията с оръжието за Алжир през 1960 година Дори след повече от половин век и макар обстоятелството, че от дълго време всички други настоящи лица, с изключение на него бяха мъртви, капитанът все по този начин пазеше тайната. Смяташе, че откакто е дал дума, не може да я наруши.
Е, капитанът се насочи на последното си корабоплаване и отнесе със себе си тайната, от която към този момент никой в България не се интересуваше. Но той удържа на думата си.
Ще го изпратим на следващия ден в 11 ч на Централните софийски гробища.
Беше чест, капитане! ", написа Милков.