Отиде си Тодор Славков
Почина синът на Людмила Живкова - Тодор Славков.Той е издъхналв къща за посетители в казанлъшкото село Асен, заяви NOVA. На място има униформени, процесуално-следствените дейности не престават.
Славков е роден 18 май 1971 година и е наследник на Иван Славков и Людмила Живкова. Майка му умира, когато той е едвам на 10 години на днешната дата - 21 юли 1981 година Кръстен е на дядо си Тодор Живков. Има една полусестра Евгения Живкова. На 21 юли 2021 година е умрял и чичо муВладимир Живков.
Славков приключва Първа британска езикова гимназия през 1989 година, напомня bTV. След това приключва в Швейцария бизнес мениджмънт в Университета на Санкт Гален. Докато е в Швейцария, научава, че режимът на Живков е паднал.
През 1988 година манекенката Мила Гешева подава недоволство, че на 9 против 10 юли е изнасилена от Славков, учещия в България наследник на маджарски посланик Жолт Хайду и Орлин Ножаров в квартирата на Хайду на ул. „ Цар Асен “ 106. За случая е осведомен персонално Тодор Живков, след което прокуратурата приключва следствието, поради липса на данни за закононарушение.
На 18 декември 1989 година, месец след свалянето на дядо му от власт, следствието по жалбата за обезчестяване против Славков е възобновено. По искане на българските управляващи швейцарците задържат Тодор Славков през 1994 година и го екстрадират в България на 15 февруари 1995 година след 8 месеца арест. В София, Тодор Славков изкарва още 13 месеца в килията и е освободен против гаранция през март 1996 година
Процесът за груповото обезчестяване на Гешева започва на 18 март 1996 година в районния съд. Тодор Славков получава присъда на първа правосъдна инстанция - година затвор. Съдът приспада времето, през което Славков е бил в ареста и по този начин се оказва, че той към този момент е излежал присъдата си.
Решителното доказателство за невинността на Тодор Славков е фотография, на която той лежи влегло с гипсиран крайник. Медицинската експертиза, която съпровожда фотографията, гласи, че по времето на изнасилването Тодор Славков е с гипсиран крайник и затова не би могъл да изнасили момичето, защото в сходно положение той не може да стори това.
Втората правосъдна инстанция – Софийски градски съд, оправдава през 2000 година и тримата.Тодор Славков е оправдан изцяло едвам през 2002 г.Според известния юрист Марин Марковски право е имала първата инстанция, осъдила Тодор Славков, а не втората, която го оправдава „ несъмнено под напън “.
В своите обществени изяви Славков в никакъв случай не се е тормозил да разяснява както своето минало и семейство, по този начин и настоящата политическа конюнктура в страната, постоянно с хапливи и запаметяващи се мнения. През 2015 година прави и къс опит да влезе в политиката като претендент за общински консултант в Софияот партията „ Напред България “.
В персоналния си живот на Тодор Славков се изживява като безгрижник. За приятелите си той ще остане „ душата на компанията, правилен другар, човек с богата просвета и безконечен оптимист “. За обществото – един от последните ярки и спорни облици на прехода, правоприемник на една ера, който по този начин и не се вписа изцяло в идната, само че остави в нея своя присъщ, непокорен отпечатък, написа БГНЕС.
Тодор Славков има щерка на име Катя.
Людмила Живкова, наричана още„ бялата птица на българската просвета “, а в задграничната преса –„ принцесата на българския комунизъм “ ебългарски политик отБългарската комунистическа партия(БКП), щерка на Генералния секретар на Централен комитет на БКПТодор ЖивковиМара Малеева, виновна за културната политика натоталитарниярежим от края на 70-те години до гибелта си.
Людмила Живкова завършваРуската гимназияи през 1960 година се записва вИсторическия факултетнаСофийския университет „ Климент Охридски “, който приключва през 1965 година
През60-те годиниЖивкова събира всяка седмица в дома си кръг от млади интелектуалци.Жени се за Любомир Стойчев, инженер отВраца, и през 1965 година се ражда щерка имЕвгения Живкова, по-късно фешън дизайнерка и политик отБългарската социалистическа партия. Развежда се през 1967 година,след което Стойчев е изпратен на работа въвВиенаи му е неразрешено да се вижда с щерка си, чието фамилно име е променено на „ Живкова “.
Малко след развода си Людмила Живкова се дами за журналистаИван Славков, който по-късно прави бърза кариера и е дълготраен началник наБългарската телевизияиБългарския олимпийски комитет. През май 1971 година се ражда синът имТодор Славков.
От 17 юли 1979 до 21 юли 1981 година Живкова е член наПолитбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 година е ръководител на Комитета за просвета, с сан министър на културата. Между 1976 и 1981 година е депутат вVIIиVIIIобикновено национално заседание.
Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 година
Тодор Христов Живков е основна фигура в българската история на XX век. Той управлява Българската комунистическа партия и страната в продължение на повече от три десетилетия – от 1954 до 1989 година, което го прави най-дълго управлявалият водач в руския блок след Йосиф Сталин.
Управлението му оставя бездънен отпечатък върху икономическото, общественото, културното и политическото развиване на страната. Живков е по едно и също време уважаван от някои поради индустриализацията и обществената непоклатимост, и остро подложен на критика от други поради репресиите, култа към личността и подчинението на Съюз на съветските социалистически републики.
След 9 септември 1944 година Живков управлява построяването на " националната милиция ” в София. От 1945 година влиза в управлението на Българска комунистическа партия. В интервала 1948–1949 година оглавява най-влиятелната градска организация на Българска комунистическа партия в София. Излизането му на напред във времето става в годините на сталинизма, само че същинска опция да заеме първа позиция получава едвам след гибелта на Сталин. С помощта на Никита Хрушчов Живков замества Червенков на поста първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1954 година, а след Априлския пленум от 1956 година се утвърждава като пръв, а по-късно единствен и неоспорван партиен водач.
Тодор Живков е управникът, който най-дълго е бил на власт в България. Той е основател за допустимо най-близкото следване на руския модел и за определяне на най-близки връзки сред България и Съветския съюз, каквото предложение е направено през 1963 година
Инициатор е за насилственото преименуване на българските турци за тяхната асимилация ( " Възродителен развой ”). Живков е заставен да подаде оставка като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия първо на 9 ноември пред Политбюро, а след това и на 10 ноември 1989 година пред Централен комитет на Българска комунистическа партия.
На 13 декември 1989 година е изключен от Българска комунистическа партия. На 18 януари 1990 г.Тодор Живкове подложен под домакински арест, а през 1992 година е съден за корист с власт и на 4 септември 1992 година е наказан на 7 години затвор, който е сменен с домакински арест. Тази присъда е анулирана от Върховния съд на 9 февруари 1996 година
Срещу него са водени каузи и за насилствената промяна на имената на българските турци, за лагерите, за отпускате на несъбираеми заеми и помощи на разрастващи се страни и комунистически партии и за подкрепяне на интернационалното комунистическо придвижване.
Екипът на Дарик изрича откровени съболезнования на околните и приятелите на Тодор Славков!
Славков е роден 18 май 1971 година и е наследник на Иван Славков и Людмила Живкова. Майка му умира, когато той е едвам на 10 години на днешната дата - 21 юли 1981 година Кръстен е на дядо си Тодор Живков. Има една полусестра Евгения Живкова. На 21 юли 2021 година е умрял и чичо муВладимир Живков.
Славков приключва Първа британска езикова гимназия през 1989 година, напомня bTV. След това приключва в Швейцария бизнес мениджмънт в Университета на Санкт Гален. Докато е в Швейцария, научава, че режимът на Живков е паднал.
През 1988 година манекенката Мила Гешева подава недоволство, че на 9 против 10 юли е изнасилена от Славков, учещия в България наследник на маджарски посланик Жолт Хайду и Орлин Ножаров в квартирата на Хайду на ул. „ Цар Асен “ 106. За случая е осведомен персонално Тодор Живков, след което прокуратурата приключва следствието, поради липса на данни за закононарушение.
На 18 декември 1989 година, месец след свалянето на дядо му от власт, следствието по жалбата за обезчестяване против Славков е възобновено. По искане на българските управляващи швейцарците задържат Тодор Славков през 1994 година и го екстрадират в България на 15 февруари 1995 година след 8 месеца арест. В София, Тодор Славков изкарва още 13 месеца в килията и е освободен против гаранция през март 1996 година
Процесът за груповото обезчестяване на Гешева започва на 18 март 1996 година в районния съд. Тодор Славков получава присъда на първа правосъдна инстанция - година затвор. Съдът приспада времето, през което Славков е бил в ареста и по този начин се оказва, че той към този момент е излежал присъдата си.
Решителното доказателство за невинността на Тодор Славков е фотография, на която той лежи влегло с гипсиран крайник. Медицинската експертиза, която съпровожда фотографията, гласи, че по времето на изнасилването Тодор Славков е с гипсиран крайник и затова не би могъл да изнасили момичето, защото в сходно положение той не може да стори това.
Втората правосъдна инстанция – Софийски градски съд, оправдава през 2000 година и тримата.Тодор Славков е оправдан изцяло едвам през 2002 г.Според известния юрист Марин Марковски право е имала първата инстанция, осъдила Тодор Славков, а не втората, която го оправдава „ несъмнено под напън “.
В своите обществени изяви Славков в никакъв случай не се е тормозил да разяснява както своето минало и семейство, по този начин и настоящата политическа конюнктура в страната, постоянно с хапливи и запаметяващи се мнения. През 2015 година прави и къс опит да влезе в политиката като претендент за общински консултант в Софияот партията „ Напред България “.
В персоналния си живот на Тодор Славков се изживява като безгрижник. За приятелите си той ще остане „ душата на компанията, правилен другар, човек с богата просвета и безконечен оптимист “. За обществото – един от последните ярки и спорни облици на прехода, правоприемник на една ера, който по този начин и не се вписа изцяло в идната, само че остави в нея своя присъщ, непокорен отпечатък, написа БГНЕС.
Тодор Славков има щерка на име Катя.
Людмила Живкова, наричана още„ бялата птица на българската просвета “, а в задграничната преса –„ принцесата на българския комунизъм “ ебългарски политик отБългарската комунистическа партия(БКП), щерка на Генералния секретар на Централен комитет на БКПТодор ЖивковиМара Малеева, виновна за културната политика натоталитарниярежим от края на 70-те години до гибелта си.
Людмила Живкова завършваРуската гимназияи през 1960 година се записва вИсторическия факултетнаСофийския университет „ Климент Охридски “, който приключва през 1965 година
През60-те годиниЖивкова събира всяка седмица в дома си кръг от млади интелектуалци.Жени се за Любомир Стойчев, инженер отВраца, и през 1965 година се ражда щерка имЕвгения Живкова, по-късно фешън дизайнерка и политик отБългарската социалистическа партия. Развежда се през 1967 година,след което Стойчев е изпратен на работа въвВиенаи му е неразрешено да се вижда с щерка си, чието фамилно име е променено на „ Живкова “.
Малко след развода си Людмила Живкова се дами за журналистаИван Славков, който по-късно прави бърза кариера и е дълготраен началник наБългарската телевизияиБългарския олимпийски комитет. През май 1971 година се ражда синът имТодор Славков.
От 17 юли 1979 до 21 юли 1981 година Живкова е член наПолитбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 година е ръководител на Комитета за просвета, с сан министър на културата. Между 1976 и 1981 година е депутат вVIIиVIIIобикновено национално заседание.
Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 година
Тодор Христов Живков е основна фигура в българската история на XX век. Той управлява Българската комунистическа партия и страната в продължение на повече от три десетилетия – от 1954 до 1989 година, което го прави най-дълго управлявалият водач в руския блок след Йосиф Сталин.
Управлението му оставя бездънен отпечатък върху икономическото, общественото, културното и политическото развиване на страната. Живков е по едно и също време уважаван от някои поради индустриализацията и обществената непоклатимост, и остро подложен на критика от други поради репресиите, култа към личността и подчинението на Съюз на съветските социалистически републики.
След 9 септември 1944 година Живков управлява построяването на " националната милиция ” в София. От 1945 година влиза в управлението на Българска комунистическа партия. В интервала 1948–1949 година оглавява най-влиятелната градска организация на Българска комунистическа партия в София. Излизането му на напред във времето става в годините на сталинизма, само че същинска опция да заеме първа позиция получава едвам след гибелта на Сталин. С помощта на Никита Хрушчов Живков замества Червенков на поста първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1954 година, а след Априлския пленум от 1956 година се утвърждава като пръв, а по-късно единствен и неоспорван партиен водач.
Тодор Живков е управникът, който най-дълго е бил на власт в България. Той е основател за допустимо най-близкото следване на руския модел и за определяне на най-близки връзки сред България и Съветския съюз, каквото предложение е направено през 1963 година
Инициатор е за насилственото преименуване на българските турци за тяхната асимилация ( " Възродителен развой ”). Живков е заставен да подаде оставка като общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия първо на 9 ноември пред Политбюро, а след това и на 10 ноември 1989 година пред Централен комитет на Българска комунистическа партия.
На 13 декември 1989 година е изключен от Българска комунистическа партия. На 18 януари 1990 г.Тодор Живкове подложен под домакински арест, а през 1992 година е съден за корист с власт и на 4 септември 1992 година е наказан на 7 години затвор, който е сменен с домакински арест. Тази присъда е анулирана от Върховния съд на 9 февруари 1996 година
Срещу него са водени каузи и за насилствената промяна на имената на българските турци, за лагерите, за отпускате на несъбираеми заеми и помощи на разрастващи се страни и комунистически партии и за подкрепяне на интернационалното комунистическо придвижване.
Екипът на Дарик изрича откровени съболезнования на околните и приятелите на Тодор Славков!
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ