Отиде си бележит българин, пазител на миналото от 1688 година насам
Почина Лука Велчов - доайенът на българите в Румъния. Новината заяви щерка му.
От нейна обява в интернет излиза наяве, че на 5 октомври в 10:00 часа локално (и българско) време ще има религиозна гала в римокатолическата черква „ Св. Йеремия “ в Китила на адрес “Банатско шосе ” 17, а в 12:00 часа ще има заравяне в гробището „ Свети Пантелеймон “ в Пантелеймон на улица “Тракторулуй ”, последвано от събиране на улица “Доамней 14 ” в Букурещ, където е седалището на българското сдружение в Букурещ.
Приживе Лука Велчов бе избрал ролята на страж на предишното. Той с наслада посрещаше учители, възпитаници, студенти, публицисти и туристи от цяла България, а и от Румъния и ги водеше по българските места в Букурещ, оповестява Българска телеграфна агенция.
“Аз съм банатски българин. Моите прапрадеди са напуснали живота, с цел да си спасят живота. След Чипровското въстание през 1688 година минават река Дунав. Около 50 години живеят в Мала Влахия, имат организация. Развиват търговия със Западна Европа. Настанени са на няколко места, сред които е и Крайова.
Тогава Мала Влахия е била под властта на Австрия. Понеже Австрия отстъпва на Турция Мала Влахия, им дава опция да се отдръпват в Банат. Дава им там земя. Настаняват се на две места - във Винга и в Стар Бешенов, моето родно село ”, разказваше Лука Велчов в едно от интервютата си.
Той е роден на 8 октомври 1933 година. След като приключва първичното си обучение в родното село (1941-1945), отива да учи в Тимишоара. През 1949 година към този момент е в Българско педагогическо учебно заведение (1949-1953) в Букурещ, кръстено на българския бунтовник и стихотворец Христо Ботев.
Година по-късно е признат в Букурещкия университет, компетентност " Славистика " и " Българска лингвистика ". Завършва с отличие и незабавно се връща в Стар Бешенов, с цел да учи младите банатски българи на книжовен български език. В интервала 1958-1959 година е заместник-директор на гимназията в селото. Но ориста го връща назад в Букурещ, където става преподавател в българското учебно заведение (1959-1961).
В този интервал взе участие интензивно в създаването и издаването на учебници по български език от втори до осми клас. След това работи и в румънски учебни заведения като преподавател по румънски и съветски език. Пенсионира се прибързано, “за да се отдаде на българската идея в Румъния ".
От нейна обява в интернет излиза наяве, че на 5 октомври в 10:00 часа локално (и българско) време ще има религиозна гала в римокатолическата черква „ Св. Йеремия “ в Китила на адрес “Банатско шосе ” 17, а в 12:00 часа ще има заравяне в гробището „ Свети Пантелеймон “ в Пантелеймон на улица “Тракторулуй ”, последвано от събиране на улица “Доамней 14 ” в Букурещ, където е седалището на българското сдружение в Букурещ.
Приживе Лука Велчов бе избрал ролята на страж на предишното. Той с наслада посрещаше учители, възпитаници, студенти, публицисти и туристи от цяла България, а и от Румъния и ги водеше по българските места в Букурещ, оповестява Българска телеграфна агенция.
“Аз съм банатски българин. Моите прапрадеди са напуснали живота, с цел да си спасят живота. След Чипровското въстание през 1688 година минават река Дунав. Около 50 години живеят в Мала Влахия, имат организация. Развиват търговия със Западна Европа. Настанени са на няколко места, сред които е и Крайова.
Тогава Мала Влахия е била под властта на Австрия. Понеже Австрия отстъпва на Турция Мала Влахия, им дава опция да се отдръпват в Банат. Дава им там земя. Настаняват се на две места - във Винга и в Стар Бешенов, моето родно село ”, разказваше Лука Велчов в едно от интервютата си.
Той е роден на 8 октомври 1933 година. След като приключва първичното си обучение в родното село (1941-1945), отива да учи в Тимишоара. През 1949 година към този момент е в Българско педагогическо учебно заведение (1949-1953) в Букурещ, кръстено на българския бунтовник и стихотворец Христо Ботев.
Година по-късно е признат в Букурещкия университет, компетентност " Славистика " и " Българска лингвистика ". Завършва с отличие и незабавно се връща в Стар Бешенов, с цел да учи младите банатски българи на книжовен български език. В интервала 1958-1959 година е заместник-директор на гимназията в селото. Но ориста го връща назад в Букурещ, където става преподавател в българското учебно заведение (1959-1961).
В този интервал взе участие интензивно в създаването и издаването на учебници по български език от втори до осми клас. След това работи и в румънски учебни заведения като преподавател по румънски и съветски език. Пенсионира се прибързано, “за да се отдаде на българската идея в Румъния ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ