Почина Христина, смазаната на тротоара в Слънчев бряг от бъги

Почина Христина, смазаната на тротоара в Слънчев бряг от бъги майка на две момченца! Светъл път на чистата й душа. Никакви думи на гняв, обвиняване, страдание, състрадание не може да трансформират действителността: две дребни братчета са към този момент сирачета.

Така журналистката Лияна Панделиева стартира последния си пост във връзка със гибелта на пловдивчанката, ударена от АТВ в Слънчев бряг. И прибавя:

18-годишният футболист Никола Бургазлиев, който няма никаква работа да се юрка из курорт с мощно транспортно средство, щото по този начин е cool, е към този момент палач. Край с проектите му, край с фантазиите в живота му, край с младостта му! Сега остава юристът му да измисля трикове, с които да понижи присъдата. Но Бургазлиев стартира пълнолетието си със гибелта, която е предизвикал и тя остава с него, дорде той е жив.

За последните два месеца младежи на възраст сред 15 и 24 години направиха убийства що се касае за цялостен сериал, само че наместо " Убийства в Мидсъмър ", може да ги назовем " Ежедневна гибел в България ".

Милата Христина! Няма да види момчетата си да порастват, няма да види първите приятелки на синовете си, няма да рисува дружно с тях планове за учебно заведение. Всичко свърши за майчицата, която просто е била на тротоара с мъничкото си момченце.

За него лекарите още се борят. Почти е жив, само че не напълно. Той даже още не учил най-познатата песничка: " Мила моя мамо, сладка и добричка... "

По-голямото му братче надали ще има сили да тръгне на учебно заведение след няколко дни. Детето занапред би трябвало да проумее, че мама в никакъв случай към този момент няма да я има; че може да си добър, да си обичан, всички към теб да са положителни и въпреки всичко да си към този момент сираче. Без война, без страхотии. Хей по този начин, внезапно.

Нещо грубо е комплицирано в концепцията ни за живота. Тук, в България. Нещо зло завладява пространството и става все по-страшно.

Поклон, почтена Христина.