Почина художникът Ванко Урумов
Почина огромният художник Ванко Урумов. Той е умрял на 5 януари след дълготрайно боледуване, оповестиха от Съюз на българските художници.
Ванко Урумов е една от най-ярките фигури в извънредно мощното артистичното потомство, което влиза в българското изкуство при започване на 1970-те и внася в него доста по-модерен дух и пластично изложение, което се опълчва на консервативните и лимитирани усети на идеологическата и естетическа нормативност, налагана от тоталитарната страна и културна политика.
Роден е във Варна. През 1971 година приключва живопис в Художествената академия при проф. Панайот Панайотов.
Работи в региона на живописта, графиката, монументалните изкуства. Участва във всички общи и национални изложения у нас, както и в представителни изложения на модерно българско изкуство в Европа, Съединени американски щати, Мексико, Канада, Индия, Япония.
Притежател е на Голямата премия от Първия интернационален конкурс за млади живописци (1976),наградата „ Захари Зограф “ (1977), премията на Биеналето за живопис в Букурещ (1979), Наградата на Римската академия за модерни изкуства „ Медуза ауреа “ (1980), и още други награди.
Дългогодишен шеф е на Градската изложба „ Борис Георгиев “ във Варна.
Негови са думите: „ Вдъхновението е нараснало прочувствено положение на духа, при което отпадат всички сложни въпроси и непостижимото става допустимо. Тези мигове – къси или дълги – са същинският ни живот. “
Поклон пред светлата му памет!
Ванко Урумов е една от най-ярките фигури в извънредно мощното артистичното потомство, което влиза в българското изкуство при започване на 1970-те и внася в него доста по-модерен дух и пластично изложение, което се опълчва на консервативните и лимитирани усети на идеологическата и естетическа нормативност, налагана от тоталитарната страна и културна политика.
Роден е във Варна. През 1971 година приключва живопис в Художествената академия при проф. Панайот Панайотов.
Работи в региона на живописта, графиката, монументалните изкуства. Участва във всички общи и национални изложения у нас, както и в представителни изложения на модерно българско изкуство в Европа, Съединени американски щати, Мексико, Канада, Индия, Япония.
Притежател е на Голямата премия от Първия интернационален конкурс за млади живописци (1976),наградата „ Захари Зограф “ (1977), премията на Биеналето за живопис в Букурещ (1979), Наградата на Римската академия за модерни изкуства „ Медуза ауреа “ (1980), и още други награди.
Дългогодишен шеф е на Градската изложба „ Борис Георгиев “ във Варна.
Негови са думите: „ Вдъхновението е нараснало прочувствено положение на духа, при което отпадат всички сложни въпроси и непостижимото става допустимо. Тези мигове – къси или дълги – са същинският ни живот. “
Поклон пред светлата му памет!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




