Почина един от най-значимите шпиони по време на Студената война,

Почина един от най-значимите шпиони по време на Студената война, който скрито предаваше руски секрети на Англия и оказа помощ да се промени ходът на историята и да се предотврати нуклеарна война. Олег Гордиевски, някогашен офицер от руския Комитет за държавна сигурност (КГБ), бе на 86 години. Той умря в град Годалминг в Англия, където живееше след дезертирането си през 1985 година. Полицията в графство Съри заяви, че на 4 март чиновници на правоохранителните органи са били извикани в къща в Годалминг, където 86-годишен мъж е бил открит мъртъв. Силите на реда обявиха, че въпреки следствието да се води от чиновници по битка с тероризма, „ гибелта сега не се преглежда като подозрителна “ и „ няма нищо, което да допуска нараснал риск за жителите “, заяви английската телевизия " Скай Нюз ", съобщи Българска телеграфна агенция.

Историята на Олег Гордиевски наподобява като сюжет от шпионски трилър на Джон льо Каре, отбелязва английското списание " Спектейтър ".

В един юлски следобяд през 1985 година две коли стопират на отдалечено място край път в Русия, вдигайки облак прахуляк, до момента в който разтеглен и разчорлен човек излиза от храстите. След къс диалог мъжът влиза в багажника на едната кола, която незабавно потегля. Мъжът, облян в пот от боязън, е полковник Олег Гордиевски – почитан офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който повече от десетилетие предава най-строго защитаваните секрети на руското разузнаване на английската работа за външно разузнаване МИ6. Сега обаче той бяга, откакто попада под съмнение в изменничество. Срещата край пътя, покрай границата с Финландия, е последният стадий от дръзка интервенция за извеждането му в сигурност, се споделя в публикация на английската осведомителна организация Пи Ей Мидия.

Тя стартира четири дни по-рано, когато Гордиевски, следвайки авансово уречен сигнал, се появява пред пекарна на Кутузовския проспект в Москва, държейки разпознаваема пазарска чанта от супермаркет " Сейфуей ". Минувач, който яде шоколадче " Марс " и носи торба от " Харъдс ", е знакът, че известието му е получено. Операция „ Пимлико “ стартира.

Според детайлно квалифицирания проект за бягство той би трябвало да се изплъзне от сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които следят дома му, и да стигне до уговореното място на 800 километра разстояние, като употребява влакове и най-после пътува на стоп. В същото време шефът на резидентурата на МИ6 в Москва Реймънд Аскуит и неговият заместител Андрю Гибс потеглят в същата посока, съпроводени от съпругите си и 15-месечната щерка на Аскуит. Официалният претекст е, че брачната половинка на Гибс се нуждае от здравно лекуване във Финландия.

Двамата разузнавачи разчитат на това, че според Виенската спогодба техните дипломатически коли няма да бъдат подложени на инспекция. Планът обаче едвам не се проваля, когато при напускането на Ленинград откриват, че очевидно са следени от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В последния миг съумяват да им се изплъзнат и да отбият неусетно край пътя.

Остава обаче най-опасният миг – прекосяването на границата. След с напрежение очакване, по време на което двете дами пробват да отвлекат вниманието на граничарите и кучетата им, като преднамерено разсипват чипс и сменят мръсна пелена на бебето, колата най-сетне е пропусната.

От колонките на касетофона в колата проехтява симфоничната поема „ Финландия “ на Сибелиус – сигнал за Гордиевски, който към момента се намира в багажника, че е в сигурност. Ако е бил останал в Русия, съвсем несъмнено е щял да бъде екзекутиран, отбелязва създателят на материала на Пи Ей Мидия Гавин Кордън.

Фактът, че МИ6 е подготвена да провежда толкоз рискована интервенция, демонстрира какъв брой високо ценят индивида, който считат за най-ценния западен разузнавач в късната Студена война.

В началото на 80-те години Гордиевски предизвестява западните водачи, че параноичното руско управление неправилно има вяра, че НАТО възнамерява нуклеарен удар, което съвсем довежда до война. Това кара американския президент Роналд Рейгън да понижи остротата на своята антисъветска изразителност.

Разузнавателните сведения на Гордиевски също по този начин оказват помощ за определяне на първите контакти сред английската министър-председателка Маргарет Тачър и руския модернизатор Михаил Горбачов, който по-късно ще изиграе основна роля в края на Студената война.

Роден на 10 октомври 1938 година в Москва, наследник на върл болшевик и офицер от Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД, предшественика на КГБ), Олег Антонович Гордиевски наподобява съдбоносен за кариера в руското разузнаване.

След като приключва влиятелния Московски държавен институт за интернационалните връзки, където показва гений към езиците, през 1961 година той се причислява към Комитет за Държавна сигурност (на СССР), следвайки стъпките на своя по-голям брат Василий. През 1966 година получава първото си задгранично предопределение в руското посолство в Копенхаген, Дания, под дипломатическо прикритие.

Свободата, която вижда в Западна Европа, го омайва, а смазването на Пражката пролет през 1968 година от руските танкове задълбочава неговото отчаяние от руския режим, отбелязва Пи Ей Мидия.

За първи път Гордиевски попада в полезрението на MИ6 след сигнал от чехословашкия разузнавач Станда Каплан, който е избягал в Канада. Каплан загатва Гордиевски като остарял другар от академията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), където дружно са поставяли под подозрение посоката, в която е поел Кремъл. По това време Гордиевски е сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) към руското посолство в Копенхаген. През 1972 година той дава отговор позитивно на деликатните опити на чиновниците на МИ6 в датската столица да се свържат с него, откакто телефонни подслушвания разкриват, че в диалози със брачната половинка си в Москва той показва възходяща паника поради дейностите на Кремъл, като загатва съответно нахлуването в Чехословакия през 1968 година. Започва да шпионира за Англия, когато се завръща в Москва през 1974 година, показва в. " Гардиън ".

За наслада на английското разузнаване през 1982 година е изместен в Лондон, където в последна сметка е назначен за резидент на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - началник на локалната конструкция. Междувременно МИ6 тихо подкрепя кариерата на Гордиевски, като му дава примамка - същинска, само че в последна сметка незначителна разследваща информация, с която да впечатли началниците си от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). През 1985 година обаче руските съмнения към него се появяват след сигнал от Олдрич Еймс, почитан представител Централно разузнавателно управление на САЩ, който шпионира за Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Гордиевски е извикан в Москва, където бива замаян и подложен на разпит.

През дългогодишната си шпионска активност най-ценното достижение на Гордиевски е да убеди Кремъл, че огромното годишно обучение на НАТО в Германия с кодово име „ Able Archer 83 “ не е предходник на предпазен нуклеарен удар против Съветския съюз, показва създателят на публикацията в " Гардиън " Ричард Нортън Тейлър. Това е интервал на засилено напрежение на Студената война сред двете свръхсили, което се утежнява от реториката на Рейгън и параноята на руския водач Юрий Андропов, пристигнал на власт през 1982 година През 1981 година, когато е началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Андропов стартира интервенция „ Райън “, при която чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са изпратени по целия свят, с цел да събират доказателства за проектите на Съединени американски щати за нанасяне на първи удар. По-късно Гордиевски разказва по какъв начин на офицерите от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Лондон е било подредено да схванат дали лечебните заведения на Националната здравна работа (NHS) се запасяват с кръв и да следят прозорците на Министерството на защитата и други ведомства в Уайтхол, с цел да видят дали прозорците им светят през нощта.

Чрез своите контакти в МИ6 Гордиевски предизвестява Тачър, която на собствен ред предизвестява Рейгън, че безпокойството на Кремъл от това, което вършат Съединени американски щати и НАТО, е същинско. Тъй като управлението на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Москва не желае да отхвърли параноята на Андропов, Гордиевски е претрупан със задачата да увери Кремъл, че НАТО няма желание да изстрелва нуклеарни оръжия против Съветския съюз. По-късно другата скъпа роля на Гордиевски е да увери западните водачи, изключително Тачър, че новият руски водач Михаил Горбачов е същински модернизатор, който би трябвало да бъде взет на съществено.

Когато интервенцията на МИ6 по извеждането му от Съюз на съветските социалистически републики съумява, той изпитва огромна болежка, защото оставя брачната половинка си Лейла и двете им дребни дъщери в Москва. Маргарет Тачър, която следи случая, дава отговор на отхвърли на Съюз на съветските социалистически републики да им разреши да изоставен страната, като експулсира всички сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от Англия.

Едва през 1991 година, когато Съюз на съветските социалистически републики се разпада, фамилията му най-сетне съумява да се събере, само че дългите години на разлъка унищожават брака му.

В Русия Гордиевски е наказан задочно на гибел за държавна измяна.

През 2007 година кралица Елизабет Втора го удостоява с ордена „ Св. Михаил и Св. Георги “ – същото отличие, което има измисленият супершпионин Джеймс Бонд.