Каракачанов: България би постъпила най-разумно, ако продължи да оказва само хуманитарна помощ за Украйна
Почетният ръководител на Вътрешна македонска революционна организация доктор Красимир Каракачанов разяснява тематиката дали страната ни би трябвало да помогне с оръжие на Украйна.
Във „ “ Каракачанов аргументира тезата си, че най-разумно в сегашната обстановка е България да продължи да оказва единствено филантропична помощ.
Четете неговите доводи тук:
Вчера в Народно събрание стартира спор би трябвало ли да дадем оръжие на Украйна.
Какво можем да дадем и за какво?
– Не може да дадем въоръжение, което се употребява от Българската войска (БА), тъй като ще понижим отбранителните си качества.
Повече 20 години бе унищожавано и рязано въоръжение и техника, които имахме: самолети МиГ-21, МиГ-23, 2/3 от щурмовите ни самолети Су-25 (40 бр.) бяха продадени като ненужни (а през днешния ден ги виждаме на бойното поле в Украйна да се употребяват и от двете страни), учебно-бойни самолети L-39, ракетите СС-23, от които трепереше най-силната войска в Европа – турската, бяха нарязани, плюс още няколко Противовъздушна отбрана зенитно-ракетни комплекси. От 2400 Т-72 85% са нарязани или продадени за жълти стотинки.
Знаете ли кой ги наряза? Ами тези, които в този момент най-гръмогласно викат, че би трябвало да даваме военна помощ! НАТО желало! А тогава желаеха да нарежем техниката си като изискване да ни одобряват в НАТО.
– Можем да дадем автомат Калашников, патрони, снаряди от някои калибри и мини. Но множеството ще бъдат с изминал или изтичащ период на валидност и въпросът е дали няма да бъдат по-опасни за украинските военни, в сравнение с за руснаците.
– Втори въпрос: Какво ще реализира Украйна с това, което можем да ѝ дадем ние и другите страни? Няма да обърнем хода на военните дейности! Изходът от военните дейности е явен! Само ще удължим мъката с няколко дни и ще се усилят разрушенията и броят на жертвите!
Ако желаеме Европейски Съюз и Съединени американски щати да помогнем на Украйна, то НАТО и Европейски Съюз би трябвало да стартират договаряния с Русия за прекъсване на военните дейности, опазване на териториалната целокупност на Украйна и нейния суверенитет. Руснаците не считат Украйна за страна, която сама взема политически решения и не гледат съществено на нейното управление.
Това би било действителна помощ: договаряния сред Русия от една страна и НАТО и Европейски Съюз въпреки това. И освен по въпроса за Украйна, а за намиране на взаимно допустими условия за мир и сигурност в международен мащаб. С ясни и написани взаимни гаранции. А също и с Китай! Иначе светът отива към нова студена война и този път не е всички против Съюз на съветските социалистически републики. Светът е разграничен! Освен Европейски Съюз, Съединени американски щати, Канада, Австралия и Япония останалият свят не взе участие в глобите против Русия. А вижте Турция – член на НАТО, най-голямата войска в НАТО след САЩ…
Затова политиците би трябвало да мислят с главите си, а не да повтарят клишета!
А Европа?!
От взаимните наказания против Русия Европа ще се трансформира в маргинален фактор в света, с който никой няма да се преценява. Европейски Съюз към момента е мощен не поради военния си капацитет, а поради стопанската система на Западна Европа и най-много на Германия. Само че ударът върху стопанската система на Европа ще бъде нечовечен и тя няма да има тази икономическа мощност. Видяхме отражението на Ковид-19 върху европейската стопанска система, а в този момент е война, икономическите провали ще бъдат още по-сериозни. Най-накрая ще се случи това, което стана през 1943 година в Ялта, когато Сталин, Рузвелт и Чърчил без да се интересуват от останалия свят си го разделиха в проценти върху една цигарена кутия… Или това, което се случи през 1990 година сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики (Рейгън и Горбачов). Няма да се учудя, в случай че на следващия ден се случи същото – Съединени американски щати, Русия и Китай да си разделят зоните на въздействие, а ние – Европа, да научим от медиите какво са се договорили. А може и да не научим.
Но ние, българите, можем да научим нещо от личната си история. Не че съм оптимист, че министър председателят господин Кирчо и неговите съдружници ще тръгнат да четат българска история – те са тук за малко и очевидно бързат да си вървят. Имам поради ние, българите, които – за разлика от тях – ще останем в тук, в България, и ще плащаме сметката, както постоянно.
Нека погледнем последния подобен случай в нашата история. През Втората международна война България е съдружник на Германия. През 1943 година, когато ситуацията на германците е сериозно на Източния фронт, Хитлер стартира да натиска цар Борис III да прати български войски на фронта против руснаците. Даже го привиква в Берлин и го мачка грубо. Царят не се огъва. България не праща войски или оръжие, а единствено един медицински трен да лекува ранените.
Всички останали съдружници на Германия – Румъния, Унгария, Италия, Испания, Хърватско и Словакия, пращат. Какво стана по-късно – всички знаем.
И ето отново сме в обстановка, когато отново ни натискат със същите причини: взаимност, битка против авторитаризма, за „ нова “ демократична Европа (през 1943 година е нов ред в Европа) и така нататък
Мисля, че България би постъпила най-разумно, в случай че продължи да оказва единствено филантропична помощ – съоръжение, медикаменти и полеви лечебни заведения.
Още нещо прави усещане. „ Ястребите “ употребяват единствено опорките, които получават от Брюксел. От заран до вечер повтарят едно и също като папагали. България има своите исторически учредения да се опасява от съветската политика. Защото като се изключи че Русия ни освободи от турско иго, което пък е съществена опорка на русофилските папагали, след Освобождението Русия организираше ясна и директна политика, с която фаворизираше някои от нашите съседи – на първо място Сърбия, само че и Гърция и Румъния, за сметка на българския народен интерес.
Да не забравяме, че през 1885 година, когато стана Съединението сред Княжество България и Източна Румелия, император Александър III изтегли съветските офицери, които образоваха младата българска войска, скъса дипломатически връзки с нас, а даже твърди турския султан, че няма да се намеси, в случай че Османската империя реши да навлезе в България и с оръжие отбрани своя „ суверенитет “ върху Румелия.
По главният и най-болен български въпрос – Освобождението на българите в Македония, Русия постоянно е вземала страната на Сърбия.
През Балканската война Русия не извърши ролята си на съдия, както бе записано в контракта, създаващ Балканския съюз против Турция, и по този начин насърчи Сърбия да заграби и безспорната зона (днешната Република Северна Македония).
Когато България воюваше против своите вероломни съдружници през юни 1913 година точно Русия разреши на Румъния да ни нападне в тил, с цел да избави от проваляне своите съществени протежета на Балканите Сърбия и Гърция.
Да не приказваме, че Коминтернът в Москва през 1934 година измисли така наречен македонска нация и я наложи принудително като политика на българските комунисти след 1944 година
През последните 3-4 години Путин няколко пъти повтори, че писмеността ни е пристигнала от Македония.
Та нашите родни русофоби не употребяват в своята обосновка български образци, тъй като просто не им пука за българската история и българските ползи. Те, сходно на някои от ултра русофилите, са просто другата страна на медала. И едните, и другите „ на непознат гроб плачат “, както споделя народът. По-лесно е, пък е и по-доходно. Да бяха прочели нещо от Захарий Стоянов и Стефан Стамболов, да бяха прочели най-малко „ Строители на модерна България “ от Симеон Радев, щяха да звучат по-автентично в своята русофобия. Но не, по-лесно и по-доходно е да си просто папагал.
Споменах Македония. Колко изкуствени са евроатлантическите отличници си проличава и по тематиката „ Македония “. Вече 30 дни, отпред с премиера господин Кирчо, ни изясняват, че бързо и без условия би трябвало да пуснем Северна Македония в Европейски Съюз, щото – видите ли, Путин щял да осъществя там украински сюжет. Щом Съединени американски щати и началниците в Брюксел желаят, значи на тичешком би трябвало да се извършва! Ама няма значение, че в Скопие фалшифицират историята ни, гонят локалните българи и насаждат ненавист към България. Новоизлюпеният министър председател даже се съгласи с едно от главните обвинявания против България, че сме фашисти. Имало е фашистки режим в България, сподели в Скопие той. Ама няма значение, че така наречен македонска нация е измислена в Москва, ненавиждаме Русия, само че щом началниците желаят – признаваме руските изобретения на нови народи и езици.
Така че, положителни ми българино, повече мисли, чети и не се връзвай на платените русофили и русофоби. Те не мислят за теб или България. Те просто отработват хонорарите си – за наша сметка, несъмнено!
Във „ “ Каракачанов аргументира тезата си, че най-разумно в сегашната обстановка е България да продължи да оказва единствено филантропична помощ.
Четете неговите доводи тук:
Вчера в Народно събрание стартира спор би трябвало ли да дадем оръжие на Украйна.
Какво можем да дадем и за какво?
– Не може да дадем въоръжение, което се употребява от Българската войска (БА), тъй като ще понижим отбранителните си качества.
Повече 20 години бе унищожавано и рязано въоръжение и техника, които имахме: самолети МиГ-21, МиГ-23, 2/3 от щурмовите ни самолети Су-25 (40 бр.) бяха продадени като ненужни (а през днешния ден ги виждаме на бойното поле в Украйна да се употребяват и от двете страни), учебно-бойни самолети L-39, ракетите СС-23, от които трепереше най-силната войска в Европа – турската, бяха нарязани, плюс още няколко Противовъздушна отбрана зенитно-ракетни комплекси. От 2400 Т-72 85% са нарязани или продадени за жълти стотинки.
Знаете ли кой ги наряза? Ами тези, които в този момент най-гръмогласно викат, че би трябвало да даваме военна помощ! НАТО желало! А тогава желаеха да нарежем техниката си като изискване да ни одобряват в НАТО.
– Можем да дадем автомат Калашников, патрони, снаряди от някои калибри и мини. Но множеството ще бъдат с изминал или изтичащ период на валидност и въпросът е дали няма да бъдат по-опасни за украинските военни, в сравнение с за руснаците.
– Втори въпрос: Какво ще реализира Украйна с това, което можем да ѝ дадем ние и другите страни? Няма да обърнем хода на военните дейности! Изходът от военните дейности е явен! Само ще удължим мъката с няколко дни и ще се усилят разрушенията и броят на жертвите!
Ако желаеме Европейски Съюз и Съединени американски щати да помогнем на Украйна, то НАТО и Европейски Съюз би трябвало да стартират договаряния с Русия за прекъсване на военните дейности, опазване на териториалната целокупност на Украйна и нейния суверенитет. Руснаците не считат Украйна за страна, която сама взема политически решения и не гледат съществено на нейното управление.
Това би било действителна помощ: договаряния сред Русия от една страна и НАТО и Европейски Съюз въпреки това. И освен по въпроса за Украйна, а за намиране на взаимно допустими условия за мир и сигурност в международен мащаб. С ясни и написани взаимни гаранции. А също и с Китай! Иначе светът отива към нова студена война и този път не е всички против Съюз на съветските социалистически републики. Светът е разграничен! Освен Европейски Съюз, Съединени американски щати, Канада, Австралия и Япония останалият свят не взе участие в глобите против Русия. А вижте Турция – член на НАТО, най-голямата войска в НАТО след САЩ…
Затова политиците би трябвало да мислят с главите си, а не да повтарят клишета!
А Европа?!
От взаимните наказания против Русия Европа ще се трансформира в маргинален фактор в света, с който никой няма да се преценява. Европейски Съюз към момента е мощен не поради военния си капацитет, а поради стопанската система на Западна Европа и най-много на Германия. Само че ударът върху стопанската система на Европа ще бъде нечовечен и тя няма да има тази икономическа мощност. Видяхме отражението на Ковид-19 върху европейската стопанска система, а в този момент е война, икономическите провали ще бъдат още по-сериозни. Най-накрая ще се случи това, което стана през 1943 година в Ялта, когато Сталин, Рузвелт и Чърчил без да се интересуват от останалия свят си го разделиха в проценти върху една цигарена кутия… Или това, което се случи през 1990 година сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики (Рейгън и Горбачов). Няма да се учудя, в случай че на следващия ден се случи същото – Съединени американски щати, Русия и Китай да си разделят зоните на въздействие, а ние – Европа, да научим от медиите какво са се договорили. А може и да не научим.
Но ние, българите, можем да научим нещо от личната си история. Не че съм оптимист, че министър председателят господин Кирчо и неговите съдружници ще тръгнат да четат българска история – те са тук за малко и очевидно бързат да си вървят. Имам поради ние, българите, които – за разлика от тях – ще останем в тук, в България, и ще плащаме сметката, както постоянно.
Нека погледнем последния подобен случай в нашата история. През Втората международна война България е съдружник на Германия. През 1943 година, когато ситуацията на германците е сериозно на Източния фронт, Хитлер стартира да натиска цар Борис III да прати български войски на фронта против руснаците. Даже го привиква в Берлин и го мачка грубо. Царят не се огъва. България не праща войски или оръжие, а единствено един медицински трен да лекува ранените.
Всички останали съдружници на Германия – Румъния, Унгария, Италия, Испания, Хърватско и Словакия, пращат. Какво стана по-късно – всички знаем.
И ето отново сме в обстановка, когато отново ни натискат със същите причини: взаимност, битка против авторитаризма, за „ нова “ демократична Европа (през 1943 година е нов ред в Европа) и така нататък
Мисля, че България би постъпила най-разумно, в случай че продължи да оказва единствено филантропична помощ – съоръжение, медикаменти и полеви лечебни заведения.
Още нещо прави усещане. „ Ястребите “ употребяват единствено опорките, които получават от Брюксел. От заран до вечер повтарят едно и също като папагали. България има своите исторически учредения да се опасява от съветската политика. Защото като се изключи че Русия ни освободи от турско иго, което пък е съществена опорка на русофилските папагали, след Освобождението Русия организираше ясна и директна политика, с която фаворизираше някои от нашите съседи – на първо място Сърбия, само че и Гърция и Румъния, за сметка на българския народен интерес.
Да не забравяме, че през 1885 година, когато стана Съединението сред Княжество България и Източна Румелия, император Александър III изтегли съветските офицери, които образоваха младата българска войска, скъса дипломатически връзки с нас, а даже твърди турския султан, че няма да се намеси, в случай че Османската империя реши да навлезе в България и с оръжие отбрани своя „ суверенитет “ върху Румелия.
По главният и най-болен български въпрос – Освобождението на българите в Македония, Русия постоянно е вземала страната на Сърбия.
През Балканската война Русия не извърши ролята си на съдия, както бе записано в контракта, създаващ Балканския съюз против Турция, и по този начин насърчи Сърбия да заграби и безспорната зона (днешната Република Северна Македония).
Когато България воюваше против своите вероломни съдружници през юни 1913 година точно Русия разреши на Румъния да ни нападне в тил, с цел да избави от проваляне своите съществени протежета на Балканите Сърбия и Гърция.
Да не приказваме, че Коминтернът в Москва през 1934 година измисли така наречен македонска нация и я наложи принудително като политика на българските комунисти след 1944 година
През последните 3-4 години Путин няколко пъти повтори, че писмеността ни е пристигнала от Македония.
Та нашите родни русофоби не употребяват в своята обосновка български образци, тъй като просто не им пука за българската история и българските ползи. Те, сходно на някои от ултра русофилите, са просто другата страна на медала. И едните, и другите „ на непознат гроб плачат “, както споделя народът. По-лесно е, пък е и по-доходно. Да бяха прочели нещо от Захарий Стоянов и Стефан Стамболов, да бяха прочели най-малко „ Строители на модерна България “ от Симеон Радев, щяха да звучат по-автентично в своята русофобия. Но не, по-лесно и по-доходно е да си просто папагал.
Споменах Македония. Колко изкуствени са евроатлантическите отличници си проличава и по тематиката „ Македония “. Вече 30 дни, отпред с премиера господин Кирчо, ни изясняват, че бързо и без условия би трябвало да пуснем Северна Македония в Европейски Съюз, щото – видите ли, Путин щял да осъществя там украински сюжет. Щом Съединени американски щати и началниците в Брюксел желаят, значи на тичешком би трябвало да се извършва! Ама няма значение, че в Скопие фалшифицират историята ни, гонят локалните българи и насаждат ненавист към България. Новоизлюпеният министър председател даже се съгласи с едно от главните обвинявания против България, че сме фашисти. Имало е фашистки режим в България, сподели в Скопие той. Ама няма значение, че така наречен македонска нация е измислена в Москва, ненавиждаме Русия, само че щом началниците желаят – признаваме руските изобретения на нови народи и езици.
Така че, положителни ми българино, повече мисли, чети и не се връзвай на платените русофили и русофоби. Те не мислят за теб или България. Те просто отработват хонорарите си – за наша сметка, несъмнено!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ