Изнасилвания, порно и бой до кръв в прочутия германски хор "Катедралните врабчета от Регенсбург"
Побоища, изнасилвания, тежък душевен тормоз: това са претърпели стотици ученици на световноизвестния момчешки църковен хор " Катедралните врабчета от Регенсбург ". Сега ужасите на детството им излязоха на бял свят.
„ Ад”, „ затвор”, „ концлагер” - с тези фрапантни избрания приказват тогавашните хористи за годините, прекарани под покрива на един от най-прочутите момчешки хорове в света. Александър Пробст, някогашен ученик на момчешкия хор и създател на книга за претърпяното там, споделя пред „ Дойче веле” (Deutsche Welle) за униженията, насилието и побоищата, на които е бил подлаган още в подготвителните класове.
Когато като 11-годишен минал в по-горното ниво, нещата станали още по-лоши. Там един от възпитателите постоянно се събирал с дребна групичка юноши, с които пиел алкохол и гледал порно. По-късно влизал в момчешката спалня, бъркал под одеялото на Александър и правил полови дейности - повече от 100 пъти, споделя Пробст в книгата си.
Юристът Улрих Вебер, който беше претрупан да проверява похищенията против хористи, през вчерашния ден показа отчета си. В него се твърди, че близо 550 деца са били обект на принуждение или полови похищения. Вебер упреква тогавашния началник на хора Георг Ратцингер, брат на по-сетнешния папа Бенедикт, че си е затварял очите за похищенията и насилията. Няма обаче сведения, че Ратцингер, който управлява хора от 1964 до 1994 година, категорично е знаел за половите похищения.
В рамките на следствията си, траяли две години, Вебер стига до извода, че близо 500 деца са били подлагани на физическо принуждение, а 76 - на полова насила. Юристът позволява, че в „ сенчестата зона” вероятно има още към 700 жертви. Децата, с които е разговарял юристът, настояват, че физическото принуждение било вездесъщо - и че това били „ най-лошите години в живота им, доминирани от боязън, принуждение и безпомощност”.
Особено тежка е била ориста на най-малките, в подготвителната група. Сексуалните похищения се движели в диапазона от „ ласки до изнасилвания”. Възпитатели и духовници постоянно биели децата до кръв, употребявайки пръчки, връзки с ключове или пръстени-печат. А когато някое от децата от боязън се подмокряло в леглото, възпитателите за наставление го изправяли пред всички останали.
Вебер е разпознал 49 причинители, на които може да се търси отговорност. Според юриста, техните действия и по това време са били наказуеми, само че заради изтеклата отминалост през днешния ден към този момент не могат да бъдат преследвани. Дълги години в църковните среди, близки до момчешкия хор, обвиняванията се омаловажаваха с изказванието, че някои от ограниченията за дисциплиниране на хористите били просто в сходство с педагогиката, годна през 1960-те години.
Юристът остро подлага на критика тази „ просвета на премълчаването”, чиято цел била да се опази реномето и международната популярност на момчешкия хор. Той дава и съответен образец за „ извратената система”, наложена от учители и духовници, които запушвали устата на учениците. Когато един 16-годишен възпитаник потърпевш съществено от тежък побой, майка му подала тъжба против църковната администрация. Съучениците на момчето обаче били принудени да излъжат, че то просто е паднало по стълбите. И в последна сметка от учебното заведение бил изгонен ученикът, а не отговорните възпитатели.
След оповестението на отчета представители на епископството желаеха опрощение от пострадалите и обявиха: „ Допуснали сме неточности, от които се поучихме”. Вебер удостовери, че организационните недостатъци в ръководството на хора в това време са отстранени и че там към този момент се практикува „ педагогика в духа на времето” с особена сензитивност към душeвността на децата.
„ Ад”, „ затвор”, „ концлагер” - с тези фрапантни избрания приказват тогавашните хористи за годините, прекарани под покрива на един от най-прочутите момчешки хорове в света. Александър Пробст, някогашен ученик на момчешкия хор и създател на книга за претърпяното там, споделя пред „ Дойче веле” (Deutsche Welle) за униженията, насилието и побоищата, на които е бил подлаган още в подготвителните класове.
Когато като 11-годишен минал в по-горното ниво, нещата станали още по-лоши. Там един от възпитателите постоянно се събирал с дребна групичка юноши, с които пиел алкохол и гледал порно. По-късно влизал в момчешката спалня, бъркал под одеялото на Александър и правил полови дейности - повече от 100 пъти, споделя Пробст в книгата си.
Юристът Улрих Вебер, който беше претрупан да проверява похищенията против хористи, през вчерашния ден показа отчета си. В него се твърди, че близо 550 деца са били обект на принуждение или полови похищения. Вебер упреква тогавашния началник на хора Георг Ратцингер, брат на по-сетнешния папа Бенедикт, че си е затварял очите за похищенията и насилията. Няма обаче сведения, че Ратцингер, който управлява хора от 1964 до 1994 година, категорично е знаел за половите похищения.
В рамките на следствията си, траяли две години, Вебер стига до извода, че близо 500 деца са били подлагани на физическо принуждение, а 76 - на полова насила. Юристът позволява, че в „ сенчестата зона” вероятно има още към 700 жертви. Децата, с които е разговарял юристът, настояват, че физическото принуждение било вездесъщо - и че това били „ най-лошите години в живота им, доминирани от боязън, принуждение и безпомощност”.
Особено тежка е била ориста на най-малките, в подготвителната група. Сексуалните похищения се движели в диапазона от „ ласки до изнасилвания”. Възпитатели и духовници постоянно биели децата до кръв, употребявайки пръчки, връзки с ключове или пръстени-печат. А когато някое от децата от боязън се подмокряло в леглото, възпитателите за наставление го изправяли пред всички останали.
Вебер е разпознал 49 причинители, на които може да се търси отговорност. Според юриста, техните действия и по това време са били наказуеми, само че заради изтеклата отминалост през днешния ден към този момент не могат да бъдат преследвани. Дълги години в църковните среди, близки до момчешкия хор, обвиняванията се омаловажаваха с изказванието, че някои от ограниченията за дисциплиниране на хористите били просто в сходство с педагогиката, годна през 1960-те години.
Юристът остро подлага на критика тази „ просвета на премълчаването”, чиято цел била да се опази реномето и международната популярност на момчешкия хор. Той дава и съответен образец за „ извратената система”, наложена от учители и духовници, които запушвали устата на учениците. Когато един 16-годишен възпитаник потърпевш съществено от тежък побой, майка му подала тъжба против църковната администрация. Съучениците на момчето обаче били принудени да излъжат, че то просто е паднало по стълбите. И в последна сметка от учебното заведение бил изгонен ученикът, а не отговорните възпитатели.
След оповестението на отчета представители на епископството желаеха опрощение от пострадалите и обявиха: „ Допуснали сме неточности, от които се поучихме”. Вебер удостовери, че организационните недостатъци в ръководството на хора в това време са отстранени и че там към този момент се практикува „ педагогика в духа на времето” с особена сензитивност към душeвността на децата.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ