Победата в петия сезон на Игри на волята“ прилягаше най-много

Победата в петия сезон на „ Игри на волята “ прилягаше най-вече на Мартин Кънев, колкото и впечатляващо да бе представянето на Добрин, Гешев и Раду. 25-годишният софтуерен инженер бе като Херкулес на арената, а в резиденцията, стопанството или на Брега на отчаянието, не спираше да показва изострен разум и самообладание. Как освен това състояние да не се гледа с подигравка на всички тези, които твърдяха, че е връзкар и е побутван от продукцията?

- Мартин, честита ви победа в „ Игри на волята “! Вярвахте ли през цялото време, че точно вие ще сте първенецът?
- Да кажа, че през цялото време съм бил сигурен в триумфа си, е прекомерно извънредно. Просто се надявах да печеля и правех по този начин, че да реализира задачата си. За мен „ Игрите “ бяха страховит късмет, който не желаех да изпусна. Битките на арената и противоборствата отвън нея ме превзеха и като див звяр преследвах успеха. 

- Кога решихте да участвате във формата?
- От дете одобрявам подобен вид сървайвърски прекарвания. Конкретно на „ Игри на волята “ съм обожател от втория сезон. Все се чудех дали да аплайвам и най-после един другар ме убеди, че към този момент е време да се опитвам. Пуснах си документите малко на подбив, само че откакто отидох на първия кастинг, към този момент бях уверен, че би трябвало да вземам участие. 

- Кои бяха най-трудните ви моменти в „ Игрите “?
- Физически най-трудно ми беше, когато бях шеста седмица на Брега на отчаянието. Тогава ми се насъбра много апетит и не ми беше по никакъв начин прелестно. Психически ми беше тежко към края на сезона. Тогава към този момент съвсем всеки се беше опитал да ме надцака, да надделее над мен и това стартира да ми оказва въздействие. Въпреки компликациите даже и за момент не съм си помислял да се отхвърлям. 

- Колко кг отслабнахте във формата?
- Последната седмица бяхме в резиденцията, където си хапвахме добре. Затова и не мога да кажа с акуратност какъв брой съм бил измършавял преди този момент. Почти уверен съм, че бях свалил към 10 кила. Влязох в „ Игрите “ към 78. В момента отново съм със същото тегло. 

- Чувствате ли се изменен около присъединяване си в „ Игрите “?
- Престоят ми в „ Игри на волята “ сигурно ме промени много. Направи ме още по-осъзнат. През двата месеца в предаването бях в цялостна изолираност от външния свят, в нова за мен среда и се научих на доста неща. Числя, че опознах себе си повече. Вече знам по какъв начин да отвръщам на нападки и на разнообразни напрежения.

- Съжалявате ли за нещо, сторено от вас в „ Игрите “?
- Като цяло съм извънредно удовлетворен по какъв начин си направих тактиката и по какъв начин я следвах, без значение от протичащото се към мен. Винаги гонех задачата си. Разбира се, всеки прави неточности. Сега, когато виждам епизодите, разбирам къде играта ми е замъглявала преценката. В предаването саботажът ми се струваше като стратегически ход, а сега, виждайки по какъв начин съм постъпил, мисля, че това не е доста добър образец за младите фенове. Понякога бях и една концепция по-арогантен и биещ се в гърдите. Това ми държание е разследване на устрема ми да се стимулирам. Всеки ден си повтарях, че съм най-хубавият и че ще печеля. Мотото този сезон беше „ Победа непременно “ и аз се вживях.

- В какво ще вложите премията от 100 000 лв.?
- Имам проекти какво ще върша с паричната премия, само че не ми се желае да ги споделям към този момент. Когато пристигна моментът, ще разкрия.

- Появиха се съмнения, че сте попаднали в риалити формата с връзки и че надали не сте били побутван към финала от продуцентите…
- Когато някой съумява в нещо, множеството хора си споделят, че това няма по какъв начин да стане без връзки. Виждам и аз изказванията, че продукцията ме е бутала. Но не, нямам никакви връзки в предаването, не съм познава никого от екипа, преди да стана един от участниците. Когато влязох във формата, просто започнах да си играя играта и да си съблюдавам тактиката. На финала се видя, че никой не ми е създавал каквито и да било преимущества. Битката най-после беше силова и с значително нови съставни елементи, а аз се изправих против двама доста мощни играчи. Приемам думите на хората, които настояват лъжи за мен като комплимент – значи съм бил необикновено добър.

- Жените в тима на „ Силните “ съвсем единомислещо ви дефинираха като най-привлекателния участник в тазгодишното издание на „ Игрите “. Имаше ли вид да започнете връзка с някоя от дамите във формата?
- Не, не никога! Вътре в предаването, в нито един миг не съм гледал на участничките като на дами. Виждах ги като конкуренция, като хора, които могат да създадат коалиция между тях и да прецакат проектите ми. За мен те бяха опасност и трябваше да имам една мислено, пък и не съм самостоятелен – имам си сериозна другарка, не мога да си разрешавам залитания по дами.

- Ако влезете в „ Игри на волята: ол старс “, отново ли ще сте първенец?
- Не мога да кажа. Нека карам малко по малко. Престоят в „ Игри на волята “ е много изтощителен в ментално отношение. Ако вляза в ол старс сезона, ще ми е много мъчно да надмина настоящето си показване. Сега много хора ме подценяваха, което аз използвах като преимущество. При едно последващо присъединяване няма да мога да разгадавам на този собствен коз, тогава сигурно ще бъда основна цел на всички.

- Приятелката ви Елена е начална учителка. От какъв брой време сте двойка?
- От към 2 години. Има още време за основаването на семейство и деца. Млади сме, всичко при нас ще пристигна по реда си.

- Какво ще работите отсега нататък?
- Не желая да се връщам в сферата, в която работех, преди да вляза в предаването. Имам други стремежи и хрумвания за инициативи. Светът на „ Игри на волята “ ме завладя и откакто излязох от формата, взех решение да приготвям участници за идващия сезон. Помагам и в фамилния ни бизнес, където има много работа. Засега избирам да запазя в загадка детайлностите за него.

- На какъв брой години бяхте, когато загубихте татко си?
- Бях на 20. Беше ми мъчно, само че знаех, че ще се оправя. Не съм изпадал в меланхолия, просто тъгувах. Беше ми болно и мъчително, тъй като с изключение на татко, изгубих и непосредствен другар – човек, до който се допитвах и от който получавах помощ. По-късно се разви коронавирус обстановка по целия свят и се усложниха животите на много хора. В оня интервал се усещах доста по-зле в много връзки. 

- Майка ви по какъв начин е?
- Много мощна жена е. В оня сложен за нас интервал видях по какъв начин се оправи с бизнеса и с всичко друго. Това ми даде убеденост, че нещата ще се подредят.

- Остава ли ви време за спорт?
- Да, постоянно намирам време. Още от дете спортувам много. Когато влязох в „ Игри на волята “, хората ме видяха като програмист, само че аз съм упражнявал толкоз през годините, че може да се каже, че съм на професионално равнище. Това ми оказа помощ извънредно доста, с цел да стана победител във формата.

- Първата ви работа?
- Веднага след университета започнах като програмист. Преди това съм помагал на някои места, само че нищо публично. В работата ми с майка ми съм се занимавал хардуерно.

- Мислили ли сте в миналото да емигрирате?
- Когато отпътувах да изучавам в Англия, където приключих компютърни науки, съм си мислел дали да не остана. По време на пандемията се прибрах в България. Харесвам страната ни, културата ни, добре ми е да си приказвам на родния език. Тук са фамилията и приятелите ми.

- Откога имате проблеми със зрението?
- Късоглед съм от 11-годишен. Влязох в предаването с очила и продължих да си играя с тях. Исках да покажа, че те не могат да спрат човек да е физически деен и да прави всичко като останалите хора. Очилата не трябва да са пречка да преследваш фантазиите си. Някои участници в „ Игрите “, несъмнено ме подцениха. Решиха, че един образован човек с очила няма по какъв начин да надделее над спортисти.
Автор: Уикенд