А Стилиян сега защо мълчи?
Победата над Индонезия още не е коментирана от някогашния капитан на националния тим
Вече минаха съвсем два дни от успеха на България над Индонезия с 1:0 във финалния мач от FIFA Series в Джакарта, донесла първи трофей от доста години насам за националния тим. За това време от някогашния капитан Стилиян Петров няма никаква реакция. Оглушително безмълвие спрямо ироничните му и изцяло несъответстващи трудове в обществените мрежи след успеха с 10:2 над Соломоновите острови в първия мач.
Ако в действителност обича националния тим на България, даже когато е надалеч от властта в БФС, Петров трябваше най-малко да поздрави наследниците си при „ трикольорите “. Защото успеха в понеделник надалеч не е в графата „ рутинна “…
А обстоятелствата са ясни – националният тим на България се пребори с един по никакъв начин не слаб съперник, който има по-добри футболисти като характерности и тимове, където играят. Та индонезийците употребяват (вероятно придобили гражданство) цели 14 футболисти, които са израстнали и в юношеските си години са играли в Нидерландия и Италия!
А сега 4 (четирима) от тях играят като титуляри в тимове от шампионати в Топ 5 на Европа – Серия А, Бундеслигата и Лига 1. И всички те бяха на терена 90 минути против България…Капитанът Джей Идзес е главен състезател на Сасуоло, а цената му е 10 милиона евро. Вратарят Емил Аудеро, който има мачове за всички младежки гарнитури на Италия, пази на Кремонезе и коства 3 милиона. Калвин Верданг е съществена фигура в отбраната на Лил, а цената му е също 3 милиона евро. А Кевин Дикс е бил платен от Борусия (Мьонхенгладбах) за 5 милиона евро преди година и е измежду положителните халфове в Бундеслигата. И като цяло общата цена на играчите на Индонезия по отношение на тези на България съгласно Transfermarkt е с 1 милион евро повече!
Е какъв брой от момчетата на Сашо Димитров, които излязоха на терена в горещата вечер в Джакарта, играят в същите шампионати? Не заслужаваха ли те хвалба за борбеността и духът, който демонстрираха? Не би трябвало ли някогашен капитан на националния тим да има най-малко малко достолепие и когато има нещо хубаво при „ лъвовете “ да го означи? Всъщност Стилиян желал ли е България да победи Индонезия или скрито се е надявал да паднем, с цел да продължи да ругатни управлението на БФС? Все въпроси, на които надали в миналото ще получим отговор…
Разбираме доста добре, че Стилиян и аверчетата Митко (с новия прякор) и Мартин още не могат да преглътнат, че бяха „ пребити “ от Георги Иванов на Конгреса на БФС на 14 март 2024 година. И в този момент чакат с неспокойствие някой неуспех на националния тим, с цел да може да афишират какъв брой зле е ръководството в Бояна…Само че това този път в Индонезия не сработи. И за положителното на българския футбол се надяваме все по-рядко да сработва в бъдеще…
Апропо, какво ли трябваше да пишат съперниците на Стилиян през 2011-а, когато с лентата на ръката той поведе България към историческата загуба с 0:1 от събирателен тим на остров Корсика…
Вече минаха съвсем два дни от успеха на България над Индонезия с 1:0 във финалния мач от FIFA Series в Джакарта, донесла първи трофей от доста години насам за националния тим. За това време от някогашния капитан Стилиян Петров няма никаква реакция. Оглушително безмълвие спрямо ироничните му и изцяло несъответстващи трудове в обществените мрежи след успеха с 10:2 над Соломоновите острови в първия мач.
Ако в действителност обича националния тим на България, даже когато е надалеч от властта в БФС, Петров трябваше най-малко да поздрави наследниците си при „ трикольорите “. Защото успеха в понеделник надалеч не е в графата „ рутинна “…
А обстоятелствата са ясни – националният тим на България се пребори с един по никакъв начин не слаб съперник, който има по-добри футболисти като характерности и тимове, където играят. Та индонезийците употребяват (вероятно придобили гражданство) цели 14 футболисти, които са израстнали и в юношеските си години са играли в Нидерландия и Италия!
А сега 4 (четирима) от тях играят като титуляри в тимове от шампионати в Топ 5 на Европа – Серия А, Бундеслигата и Лига 1. И всички те бяха на терена 90 минути против България…Капитанът Джей Идзес е главен състезател на Сасуоло, а цената му е 10 милиона евро. Вратарят Емил Аудеро, който има мачове за всички младежки гарнитури на Италия, пази на Кремонезе и коства 3 милиона. Калвин Верданг е съществена фигура в отбраната на Лил, а цената му е също 3 милиона евро. А Кевин Дикс е бил платен от Борусия (Мьонхенгладбах) за 5 милиона евро преди година и е измежду положителните халфове в Бундеслигата. И като цяло общата цена на играчите на Индонезия по отношение на тези на България съгласно Transfermarkt е с 1 милион евро повече!
Е какъв брой от момчетата на Сашо Димитров, които излязоха на терена в горещата вечер в Джакарта, играят в същите шампионати? Не заслужаваха ли те хвалба за борбеността и духът, който демонстрираха? Не би трябвало ли някогашен капитан на националния тим да има най-малко малко достолепие и когато има нещо хубаво при „ лъвовете “ да го означи? Всъщност Стилиян желал ли е България да победи Индонезия или скрито се е надявал да паднем, с цел да продължи да ругатни управлението на БФС? Все въпроси, на които надали в миналото ще получим отговор…
Разбираме доста добре, че Стилиян и аверчетата Митко (с новия прякор) и Мартин още не могат да преглътнат, че бяха „ пребити “ от Георги Иванов на Конгреса на БФС на 14 март 2024 година. И в този момент чакат с неспокойствие някой неуспех на националния тим, с цел да може да афишират какъв брой зле е ръководството в Бояна…Само че това този път в Индонезия не сработи. И за положителното на българския футбол се надяваме все по-рядко да сработва в бъдеще…
Апропо, какво ли трябваше да пишат съперниците на Стилиян през 2011-а, когато с лентата на ръката той поведе България към историческата загуба с 0:1 от събирателен тим на остров Корсика…
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ