Поляците - между националната гордост и симпатиите към ЕС
Победата на ръководещата в Полша партия " Право и правдивост " на изборите по-рано този месец й разрешава да продължи със противоречивите си и нелиберални офанзиви против правосъдната система, медиите и културните институции. Но въпреки този резултат да удостоверява триумфа на партията в това посланията й да влияят върху огромен брой поляци, водачът Ярослав Качински е изправен пред една разграничена страна, в която жителите, подкрепящи повече народна власт, ще продължат да излизат на улиците, с цел да защитят правата си, написа Петрос Фасулас, общоприет шеф на Европейското интернационално придвижване, в публикация за EUobserver.
Въпреки че е значимо да се разбере какво кара поддръжниците на " Право и правдивост " (ПиС) да отговорят на националистката и консервативна позиция на партията, съгласно създателя на разбора би трябвало да се признае огромната степен на пореден цивилен активизъм в Полша с искане за повече народна власт и плурализъм. Доминиращата позиция на ПиС в политическия набор може да се изясни с афинитета на поляците към някои от основните тематики, които партията употребява в политическия си дневен ред, като поддръжка за обичайните полезности, националната горделивост и патриотизма.
Преди изборите за Европейски парламент през май изследване измежду 13 страни, членки на Европейски Съюз, сподели, че поляците са едни от най-гордите от своята народност европейци (48% споделят, че са доста горди), като единствено в Естония процентът е по-висок. Над две трети от поляците (73%) мощно имат вяра, че е значимо да се живее в страна, в която хората почитат националните обичаи.
Повече от половината са на мнение, че гражданските живот и общество са се влошили в Полша, 80% виждат нужда от повече единение в страната си.
В този подтекст мощно поляризираният политически дискурс, постоянно очернен от тирада на омразата, се счита от доста поляци за сериозна вътрешна опасност – 40% правят оценка възхода на речта на омразата като въпрос, пораждащ безпокойствие.
Доверието в Народното събрание на страната е ниско спрямо другите страни, сред 3 и 4 по скалата от 1 до 10. Само в България е по-ниско, а най-голяма поддръжка за националния парламент има в Дания.
Въпреки всичко това съвсем 70% от поляците са съгласни, че би трябвало да пазят независимостта на локалните управляващи и институции.
Почти половината споделят мнението, че правата на поляците свободно да се събират и да задават въпроси на държавното управление са в риск. Отново съвсем половината не са съгласни с изказванието, че върховенството на закона в Полша е мощно и също толкоз не са съгласни, че полското правораздаване е към момента без значение.
Тези данни изясняват мощната и поредна готовност на жители, които излизат на улиците, с цел да защитят гражданските права, призовавайки за протекция на демокрацията.
Според изследването Полша е една от страните, членки на Европейски Съюз, с най-голям % на неприятелски сексизъм, като един на всеки петима поляци има сексистки възгледи към дамите.
Атаките против малцинствените групи също бяха детайл от реториката на ПиС.
Анкетата демонстрира, че към половината поляци считат исляма за опасност и мислят, че дупката сред мюсюлманската и немюсюлманската общественост не може да бъде запълнена, а 30% споделят негативни стандарти за мюсюлманите.
Отношението към Европейски Съюз
Друг детайл от дискурса на ПиС бе желанието за показване на Полша като страна, която е била незаслужено атакувана от Европейски Съюз.
Повечето поляци обаче наподобява имат позитивни възгледи за Европейски Съюз. С най-голям резултат в блока, поляците в действителност най-често считат Европейски Съюз за либерален, ефикасен и значим за бъдещето на страната им, а не за опасност за нея или за настойчив и отдалечен.
Тази позитивна настройка е в несъгласие с конфронтационната позиция на държавното управление в връзките му с евроинституциите, само че изяснява за какво ПиС не упорства за излизане от Европейски Съюз.
Когато стане въпрос за доверие в институциите, поляците са склонни да имат вяра на Европейския парламент повече, в сравнение с националния.
Всичко това удостоверява положението на разделяне, което се наблюдаваше преди изборите.
Антиправителствени и проевропейски митинги и цивилен акции се състояха в Полша от месеци, а стачкуващи изпълваха улиците в поддръжка на правата на дамите, свободните медии и самостоятелното правораздаване.
Макар да би трябвало да се подготвим за бъдещи опити на държавното управление да ограничи гражданските свободи и да ускори въздействието си върху правосъдната система, медиите и образованието, би трябвало и да разберем настройките, които водят поляците в политическите им възгледи, се показва още в разбора.
Въпреки че е значимо да се разбере какво кара поддръжниците на " Право и правдивост " (ПиС) да отговорят на националистката и консервативна позиция на партията, съгласно създателя на разбора би трябвало да се признае огромната степен на пореден цивилен активизъм в Полша с искане за повече народна власт и плурализъм. Доминиращата позиция на ПиС в политическия набор може да се изясни с афинитета на поляците към някои от основните тематики, които партията употребява в политическия си дневен ред, като поддръжка за обичайните полезности, националната горделивост и патриотизма.
Преди изборите за Европейски парламент през май изследване измежду 13 страни, членки на Европейски Съюз, сподели, че поляците са едни от най-гордите от своята народност европейци (48% споделят, че са доста горди), като единствено в Естония процентът е по-висок. Над две трети от поляците (73%) мощно имат вяра, че е значимо да се живее в страна, в която хората почитат националните обичаи.
Повече от половината са на мнение, че гражданските живот и общество са се влошили в Полша, 80% виждат нужда от повече единение в страната си.
В този подтекст мощно поляризираният политически дискурс, постоянно очернен от тирада на омразата, се счита от доста поляци за сериозна вътрешна опасност – 40% правят оценка възхода на речта на омразата като въпрос, пораждащ безпокойствие.
Доверието в Народното събрание на страната е ниско спрямо другите страни, сред 3 и 4 по скалата от 1 до 10. Само в България е по-ниско, а най-голяма поддръжка за националния парламент има в Дания.
Въпреки всичко това съвсем 70% от поляците са съгласни, че би трябвало да пазят независимостта на локалните управляващи и институции.
Почти половината споделят мнението, че правата на поляците свободно да се събират и да задават въпроси на държавното управление са в риск. Отново съвсем половината не са съгласни с изказванието, че върховенството на закона в Полша е мощно и също толкоз не са съгласни, че полското правораздаване е към момента без значение.
Тези данни изясняват мощната и поредна готовност на жители, които излизат на улиците, с цел да защитят гражданските права, призовавайки за протекция на демокрацията.
Според изследването Полша е една от страните, членки на Европейски Съюз, с най-голям % на неприятелски сексизъм, като един на всеки петима поляци има сексистки възгледи към дамите.
Атаките против малцинствените групи също бяха детайл от реториката на ПиС.
Анкетата демонстрира, че към половината поляци считат исляма за опасност и мислят, че дупката сред мюсюлманската и немюсюлманската общественост не може да бъде запълнена, а 30% споделят негативни стандарти за мюсюлманите.
Отношението към Европейски Съюз
Друг детайл от дискурса на ПиС бе желанието за показване на Полша като страна, която е била незаслужено атакувана от Европейски Съюз.
Повечето поляци обаче наподобява имат позитивни възгледи за Европейски Съюз. С най-голям резултат в блока, поляците в действителност най-често считат Европейски Съюз за либерален, ефикасен и значим за бъдещето на страната им, а не за опасност за нея или за настойчив и отдалечен.
Тази позитивна настройка е в несъгласие с конфронтационната позиция на държавното управление в връзките му с евроинституциите, само че изяснява за какво ПиС не упорства за излизане от Европейски Съюз.
Когато стане въпрос за доверие в институциите, поляците са склонни да имат вяра на Европейския парламент повече, в сравнение с националния.
Всичко това удостоверява положението на разделяне, което се наблюдаваше преди изборите.
Антиправителствени и проевропейски митинги и цивилен акции се състояха в Полша от месеци, а стачкуващи изпълваха улиците в поддръжка на правата на дамите, свободните медии и самостоятелното правораздаване.
Макар да би трябвало да се подготвим за бъдещи опити на държавното управление да ограничи гражданските свободи и да ускори въздействието си върху правосъдната система, медиите и образованието, би трябвало и да разберем настройките, които водят поляците в политическите им възгледи, се показва още в разбора.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ