Победата на Тръмп е най-голямата в историята на републиканските първични

Победата на Тръмп е най-голямата в историята на републиканските първоначални избори в Айова. Досега най-голямата разлика сред първия и втория бе 12%.
Ядрото на Голямата остаряла партия е завършено по облика и сходството на Тръмп, както е било единствено още два пъти в последните 100 години - при Никсън и при Рейгън

След като минаха и първичните избори в Ню Хемпшир, които Тръмп завоюва с двуцифрена преднина пред втория, към този момент даже и най-острастените съперници на Доналд Тръмп не могат да отрекат една истина, която има приказваме от дълго време - Републиканската партия е Тръмп партия. Президентът ще е претендент за нов мандат, което е следващия път, в който Тръмп написа история. Демократите са в суматоха, а вътрешната съпротива в Републиканската партия е аморфна и слаба.

Предстои да забележим по какъв начин ще се развият събитията на главните избори през есента. Но каквото и да се случи, е ясно едно - ядрото на Голямата остаряла партия е завършено по облика и сходството на Доналд Тръмп, както е било единствено още два пъти в последните 100 години - при Никсън и при Рейгън.

Преди да влезем в моментната фотография на политическата обстановка в Републиканската партия, следва да използваме мотива да напомним няколко исторически положения, които основават справочник за разчитане на днешните събития.

Републиканската партия, т.е. партия на Свободата, която поставя завършек на робството, поддържано от южните щати на демократите, има своята нова легенда след Никсън и Рейгън. При Ричард Никсън републиканците бяха ревитализирани, актуализирани и изменени. Той смени политическата география на страната, правейки пробиви в някогашни замъци на демократите. Никсън оглави това течение, което остана в историята като „ обичайните консерватори “.

В следствие другият огромен републикански водач на предишния век - Роналд Рейгън - също промени политическата траектория на партията, въвеждайки „ новите консерватори “ в послание. След избора му през 2016 година Доналд Тръмп върна обичайните консерватори в мейнстрийма. След Рейгън Републиканската партия беше превзета от неоконите. И кланът Буш, и Ромни, и действително целият естаблишмънт на партията следваше политическата линия, наследена от Рейгън - свободен пазар, военна мощност, дребна страна. И това надалеч не беше неприятно в някои аспекти и до едно време.

Проблемът е, че след рухването на Берлинската стена тази система отиде в тотално небалансирана прекаленост, извращавайки свободния пазар, като го трансформира в пазар доминиран от наднационалния недемократичен хайлайф. Мултинационалните корпорации се трансфораха в king makers като „ назначаваха “ и „ освобождаваха “ политическите водачи съгласно личните си потребности.

Идването на Тръмп и изключително дейностите му в последните години, заличиха тези политики. Републиканската партия се върна към корените си на една всенародна партия на свободни хора, които имат вяра в Бог, фамилията и свободата. Тръмп, изваждайки неоконите от мейнстрийма, разклати наднационалния хайлайф, който се беше впил в Републиканската партия и я беше трансформирал в тъждествена със себе си. А, както е очевидно с просто око, Голямата остаряла партия е доста повече от наднационални елити и техния политически обслужващ личен състав.

Основната причина Тръмп да е толкоз обичан от ядрото на партията и да има такава огромна поддръжка от досегашни периферни за републиканците гласоподаватели, е фактът, че той вярно напипа вакуума, който се оформи от елитизирането на демократите. Демократическата партия беше партията на сините якички, на работническата класа, на елементарния американец. С времето обаче елитите по бреговете съумяха да трансформират ядрото на партията и да я трансфорат във групировка на белите якички, на милионерите и милиардерите, на медийния и културен хайлайф.

Това остави елементарния американец без посланичество. Той не можеше да се припознае нито в едната, нито в другата партия. Гласуването не променяше нищо или съвсем нищо, тъй като управническата върхушка на двете партии в действителност обслужваше един и същи подмолен център, един и същи режисьорен екип. Тръмп промени това, тъй като той не получава заповеди от този подмолен хайлайф, не се командва от него, не се интересува от него.

Когато Тръмп съобщи „ забравените мъже и дами на Америка към този момент няма да бъдат забравени “, завоюва вечно сърцата на това безмълвно болшинство, за което говореше Никсън. Само че Тръмп даде глас на безмълвното болшинство, даде му мегафон, даде му кураж да отстоява себе си и вярванията си и го трансформира в шумно и вокално болшинство, което има законното право да желае гласът му да бъде чут. Това е и повода елитите да водят такава яростна и кървава война с Тръмп от момента, в който слезе от ескалатора и разгласи кандидатурата си за президент. Просто той прави тъкмо това, от което елитите най-вече се опасяват - дава глас на безгласните.

Да напомня в този смисъл два директно свързани момента от напълно близкото минало. През 2012 година американската нация се пробуди - в Демократическата партия, т.е. в левия набор на политическата сцена, се появи придвижването „ Окупирай Уолстрийт “, а в Републиканската партия се появи „ Чаеното празненство “. Двете придвижвания бяха огромни, мощни, всенародни, в случай че щете.
И двете - и левите, и десните - имаха доста близки послания, предизвикани от куция фасон на страната за справяне с последствията на Световната икономическа рецесия. Какво излезе на процедура - банките не бяха оставени да банкрутират, оказаха се прекомерно огромни, с цел да се провалят. Сметката я заплатиха елементарните хора, а елитите се снишиха и бяха избавени от страната. Това предизвика яд, който имаше капацитета да смени политическата система.

Тук идва вторият миг - тъкмо тогава всеобщите медии започнаха да вкарват разграничителни линии по породист, етнически и различен симптом. През 2012 година се наблюдаваше взрив на използването на термини като „ расизъм “, „ ксенофобия “, „ хомофобия “ и т. н. в медиите. Това атомизира обществото, сътвори разделения и всъщност докара до разпадането на тези две мощни придвижвания.

Елитите смениха дебата и вместо да приказваме за огромните проблеми, започнахме да приказваме за самостоятелните проблеми. И то такива проблеми, които палят пристрастеностите. Докато ние спорим по джендъра, тези си играят тяхната игра. Тръмп спря целия този проект, като върна диалога там, където му е мястото. И това му държание, плюс интензивността и неуморността му, както и редицата му личностни качества, доведоха до това преформатиране на Републиканската партия.

Затова през днешния ден той няма опция в партията. Десантис се отхвърли, и с право, Ники Хейли също ще се откаже откакто следва да загуби и в Невада, и в Южна Каролина, където беше губернатор. Впрочем, Хейли е симпатична и има политическо бъдеще, макар че е следовник, по-скоро, на неоконите. Но не u е в този момент времето и няма по какъв начин в този момент да победи Тръмп.

Демократите ще вършат и невъзможното да извадят Тръмп служебно от играта, тъй като са наясно, че мъчно ще победят неговото обръщение. Голямата политика е борба на огромни послания. Посланието на Байдън е „ елитите на първо място “ и „ още от същото, което сте виждали в последните 30 години “.

А посланието на Тръмп е, че забравените към този момент няма да бъдат забравени. Колкото и да си почитател на демократите, не можеш да не видиш по какъв начин визията им е просто обречена на неуспех.