Идва ли червена вълна в Латинска Америка?
Победата на Луиз Инасио Лула да Силва на втория тур на президентските избори в Бразилия наподобява ознаменува завръщането на власт на левицата в Латинска Америка, само че съгласно анализатори гласоподавателите са дали своят вот най-вече в израз на протестен избор.
Поредица от изборни триумфи на левицата за четири години от Мексико и Аржентина, през Боливия до Колумбия припомня началото на първото десетилетие на 21-ви век, когато „ алена вълна “ заля континента.
Този път обаче гласоподавателите гласоподаваха не толкоз от особена обвързаност към левите хрумвания, колкото от предпочитание за смяна и прагматизъм след опустошителните последствия от икономическата рецесия и пандемията от ковид, считат специалисти.
„ Става въпрос по-скоро за наклонност за отменяне на статуквото, в сравнение с за нещо друго, на хора, които търсят опция “, сподели анализаторът Майкъл Шифтър от Института за междуамерикански разговор пред Агенция Франс Прес.
„ Причината не е в това, че латиноамериканците са станали по-леви. Не считам, че има доказателства в поддръжка на това “, прибавя анализаторът.
Болсонаро напусна властта с рекорден % на отрицание за настоящ президент - 50 %.
Той отблъсна някои бразилци със своите расистки, сексистки и хомофобски прояви, нападателния си жанр или реакцията си на пандемията от ковид, която лиши живота на повече от 687 000 души в Бразилия.
Оптимизъм
Тенденцията на протестния избор в Латинска Америка стартира през 2018 година в Мексико с избирането на Андрес Мануел Лопес-Обрадор, след което продължи в Аржентина, Боливия, Перу, Хондурас, Чили и най-после в Колумбия през юни тази година с избора на първия ляв президент в историята на страната.
Самият Лула е част от първата " алена вълна ", която ознаменува възхода на леви водачи като Ево Моралес в Боливия, Мишел Бачелет в Чили, Рафаел Кореа в Еквадор и Уго Чавес във Венецуела.
Двата мандата на Лула от 2003 година до 2010 година измъкнаха към 30 милиона бразилци от бедността.
" Имаше доста оптимистична вълна от леви държавни управления, които се опитваха да понижат бедността, да се оправят с неравенството. И икономическите условия бяха доста по-добри ", сподели Гийлерме Касароес, политически анализатор във фондация " Жетулио Варгас ", пред Агенция Франс Прес.
След това пристигна международната финансова рецесия, която опустоши подвластната от износа Латинска Америка и провокира всеобщ завой вдясно.
Това потомство десни водачи обаче не съумя да се оправи с предизвикването на икономическа рецесия, усложнена от пандемия, която разкри и задълбочи неравния достъп до опазване на здравето и обучение.
Политически фигури от левицата, представляващи смяната, бяха издигнати на власт, макар мощната недоверчивост към „ комунизма “ на този континент.
Авторитарни държавни управления
„ Десните бяха на власт в съвсем всяка от страните, само че надали някой от тези президенти съумя да донесе смяна. Логично е хората да се извърнат наляво “, отбелязва Леонардо Паз, съветник за Бразилия в неправителствената организация Международна спешна група.
Тези леви водачи образуват хетероклитна група, счита Касароес. Имате властнически държавни управления в Никарагуа и Венецуела, леви популисти в Мексико и релативно слаби държавни управления в Чили, Колумбия и Аржентина, сподели той.
Лула, който нормално е считан по-скоро за сдържан и прагматичен, в сравнение с за коренен или популист, на първо място би се затруднил да реализира какъвто и да е план, ориентиран към поощряване на районна политическа или икономическа интеграция.
„ В момента съгласно мен този ляв завой е по-малко съгласуван “, в сравнение с при първата " алена вълна “, сподели Паз.
Този завой наляво не е необратим, счита Шифтър. „ Ако Лула не успее, всичко може да се промени след четири години “, сподели той.
„ Ако Лула не удовлетвори бразилските гласоподаватели, те ще го отхвърлят и ще поддържат някого, който е по-десен “, добави анализаторът.
Поредица от изборни триумфи на левицата за четири години от Мексико и Аржентина, през Боливия до Колумбия припомня началото на първото десетилетие на 21-ви век, когато „ алена вълна “ заля континента.
Този път обаче гласоподавателите гласоподаваха не толкоз от особена обвързаност към левите хрумвания, колкото от предпочитание за смяна и прагматизъм след опустошителните последствия от икономическата рецесия и пандемията от ковид, считат специалисти.
„ Става въпрос по-скоро за наклонност за отменяне на статуквото, в сравнение с за нещо друго, на хора, които търсят опция “, сподели анализаторът Майкъл Шифтър от Института за междуамерикански разговор пред Агенция Франс Прес.
„ Причината не е в това, че латиноамериканците са станали по-леви. Не считам, че има доказателства в поддръжка на това “, прибавя анализаторът.
Болсонаро напусна властта с рекорден % на отрицание за настоящ президент - 50 %.
Той отблъсна някои бразилци със своите расистки, сексистки и хомофобски прояви, нападателния си жанр или реакцията си на пандемията от ковид, която лиши живота на повече от 687 000 души в Бразилия.
Оптимизъм
Тенденцията на протестния избор в Латинска Америка стартира през 2018 година в Мексико с избирането на Андрес Мануел Лопес-Обрадор, след което продължи в Аржентина, Боливия, Перу, Хондурас, Чили и най-после в Колумбия през юни тази година с избора на първия ляв президент в историята на страната.
Самият Лула е част от първата " алена вълна ", която ознаменува възхода на леви водачи като Ево Моралес в Боливия, Мишел Бачелет в Чили, Рафаел Кореа в Еквадор и Уго Чавес във Венецуела.
Двата мандата на Лула от 2003 година до 2010 година измъкнаха към 30 милиона бразилци от бедността.
" Имаше доста оптимистична вълна от леви държавни управления, които се опитваха да понижат бедността, да се оправят с неравенството. И икономическите условия бяха доста по-добри ", сподели Гийлерме Касароес, политически анализатор във фондация " Жетулио Варгас ", пред Агенция Франс Прес.
След това пристигна международната финансова рецесия, която опустоши подвластната от износа Латинска Америка и провокира всеобщ завой вдясно.
Това потомство десни водачи обаче не съумя да се оправи с предизвикването на икономическа рецесия, усложнена от пандемия, която разкри и задълбочи неравния достъп до опазване на здравето и обучение.
Политически фигури от левицата, представляващи смяната, бяха издигнати на власт, макар мощната недоверчивост към „ комунизма “ на този континент.
Авторитарни държавни управления
„ Десните бяха на власт в съвсем всяка от страните, само че надали някой от тези президенти съумя да донесе смяна. Логично е хората да се извърнат наляво “, отбелязва Леонардо Паз, съветник за Бразилия в неправителствената организация Международна спешна група.
Тези леви водачи образуват хетероклитна група, счита Касароес. Имате властнически държавни управления в Никарагуа и Венецуела, леви популисти в Мексико и релативно слаби държавни управления в Чили, Колумбия и Аржентина, сподели той.
Лула, който нормално е считан по-скоро за сдържан и прагматичен, в сравнение с за коренен или популист, на първо място би се затруднил да реализира какъвто и да е план, ориентиран към поощряване на районна политическа или икономическа интеграция.
„ В момента съгласно мен този ляв завой е по-малко съгласуван “, в сравнение с при първата " алена вълна “, сподели Паз.
Този завой наляво не е необратим, счита Шифтър. „ Ако Лула не успее, всичко може да се промени след четири години “, сподели той.
„ Ако Лула не удовлетвори бразилските гласоподаватели, те ще го отхвърлят и ще поддържат някого, който е по-десен “, добави анализаторът.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ