Защо в битката при Аженкур английските стрелци се бият без панталони?
Победата на британците над французите при Аженкур през 1415 година е едно от най-важните събития на Стогодишната война. Французите били пет пъти повече, само че това не им попречило да изгубят. И това макар обстоятелството, че множеството от британците влезнали в борба освен без ризница, само че и без панталони.
Този исторически факт е неочакван, само че се е случил. Войниците се съблекли поради доста необикновена причина.
През есента на 1415 година британският крал Хенри V повежда войските си по крайбрежията на Сена надълбоко във Франция. Врагът отстъпвал, само че не бързал да се съобщи. Французите употребявали тактиката на изгорената земя, унищожавайки селата зад тях, изгаряйки посеви и отравяйки кладенци. Британците трябвало да напредват при рискови условия и в техните редици избухнала дизентерия.
Подлата инфекциозна болест, която по това време не можела да бъде излекувана, покосила армията. Загива даже епископът, който съпровожда армията на Хенри V. Някога смелите англичани в този момент изглеждали жалка панорама. Били обезверени хора – гладни, изтощени, мръсни, непрекъснато търсещи шубраци.
Половината войска не издържала на компликациите и изоставила своя кра. Но 5 хиляди бойци, измежду които преобладавали стрелците, останали с него. Повечето от тях останали правилни напълно не заради своите убеждения или обич към монарха. Хенри V заречен брутално да изтезава и екзекутира всеки, който прояви плашливост.
За шанс есенните дъждове се засилили и пътищата се разкаляли. Загубили талигите си в калта, британците постепенно се придвижиха напред, без да разполагат с най-необходимите неща. Повечето от кралските бойци нямали с какво да се преоблекат и не можели да изперат облеклата си. Следователно панталоните, нечисти с нечистотия и изпражнения, просто били изхвърлени.
В края на тежкия форсиран марш за бойците по голи задници бил квалифициран „ бонус “. Френската войска, освежена и попълнена в редиците си, ги очаквала. 25 хиляди добре нахранени, отпочинали и добре оборудвани бойци посрещнали британците покрай дребното селце Ажинкур.
Нямало накъде да се отдръпват и британците влезнали в борба. Те имали значимо преимущество – огромните британски лъкове, високи колкото човешки растеж, стреляли доста по-далече и по-бързо от френските арбалети. Те се пробвали да пометат редките редици от воини, които се впускали в офанзива без панталони с тежка конница, само че земята, която станала кална от дъждовете, бързо лишила ездачите от всички преимущества.
Когато френската пехота под градушка от стрели се доближила до врага за ръкопашен пердах, се оказало, че неналичието на облекло не е минус, а по-скоро плюс. Битката в калта под проливния дъжд се водела доста по-лесно, в случай че си гол. Битката с изменчив триумф траяла през целия ден. Заради това даже британците, които запазили панталоните си, взеха решение да се разделят с облеклата си.
Дизентерията не се повлиявала от нищо и мъчителните пориви атакували стрелците дорипо време на борбата. Нямаше време да се суетят с вратовръзки и копчета, тъй че дрешникът им отишъл в калта.
Изненадващо, само че отчаянието довело до знамение – британците спечелили. Французите при Ажинкур изгубили 8-10 хиляди бойци и позорно избягали. Загубите на британците възлизат на към 1,5 хиляди души.
Резултатът от тази странна борба бил, че французите подписали съглашение и признали Хенри V за правоприемник на своя престол. Английският крал даже се оженил за дъщерята на лудия френски монарх Карл VI, Катрин от Валоа. Вярно, спечелилият не могъл да се наслаждения на триумфа – той умрял няколко години по-късно в много млада възраст, по подигравка на ориста от дизентерия.
