По всичко личи, че за поредна година основен конкурент на

Някога ще видим ли такъв червен картон в Разград?

По всичко проличава, че за поредна година главен съперник на Лудогорец за купата ще бъде ЦСКА. Снощи " алените " реализираха следващата си трагична победа през този сезон - с гол в добавеното време. Така беше и в мача с Ботев (Пловдив), по този начин беше и против Сиренс в Лига Европа. Така стана и против Славия. Разликата е, че този път срещата беше решена от автогол, а ЦСКА игра повече от едно полувреме с човек по-малко на терена поради втори жълт и надлежно червен картон на Юнус Санкаре.

Сенегалецът с френски паспорт игра добре до последните минути на първото полувреме, когато си изкара два бързи жълти картона и пое прибързано към съблекалнята. При второто нарушаване на земята се строполи Димитър Стоянов. Трудно е да прецениш такова съдийско решение от журналистическата ложа. С сътрудници обсъждахме изгонването. Някои твърдяха, че е вярно, други - че е пресилено. След мача изгледах ситуацията неведнъж. Както сподели и коментаторът - още в действително време се вижда, че Санкаре първо играе с топката. Вижда се, че краката му остават ниско долу на земята, не са ориентирани нагоре, към тялото на противника. В подобен мач, в дерби, в 44-ата минута, не може да покажеш сходен червен картон. Всъщност, не можеш да го направиш в какъвто и да е мач, в която и да е минута. Просто, тъй като не съществува.

Въпросът е дали в миналото ще забележим сходно съдийско решение на стадиона на хегемона Лудогорец. Ще бъдем ли на тази планета, когато арбитър вдигне два жълти картона за състезател на разградчани в границите на минути, вторият от които за сходно нарушаване... Защото през годините се нагледахме на надалеч по-опасни за здравето на съперниковите играчи брутални удари и ритници, а аленият картон липсваше. Най-паметен си остава каратисткият ритник на легендата Козмин Моци в ребрата на Стефан Николич, в мач точно сред Лудогорец и ЦСКА - през 2015-а година. Мина петилетка, а някои неща просто не се трансформират. От което губи феърплеят в българския футбол. Ако изобщо има такова животно.

Източник:

Точно в мач със Славия, в последния кръг на предишния сезон, справедливо за удар без топка беше изпъден новият български национал на " орлите " - Сисиньо. Ето, случвало се е, ще кажете. Да, но не е същото. И стана още по-трагикомично, откакто съдията на въпросната среща Валентин Железов по-късно получи божество, претърпя вътрешен катарзис и призна пред Съдийската комисия, че в действителност бил сбъркал в отсъждането си. Което докара до прошка за Сисиньо, понижаване на наказването му и такова точно за Железов. О, момент, поспри! Български арбитър си призна неточност! Посипа главата си с пепел и отиде да свири при дилетантите.

И още един въпрос - ще бъде ли толкоз самокритичен и сътрудника му Петър Костадинов? Този човек не се оправи с дербито ЦСКА - Славия на стадион " Българска войска ", меко казано. Заради което беше изпратен с крясъци " Мафия ". И още нещо, обвързвано с прическата му и част от българската домашна фауната, само че да не изпадаме в детайлности. Ясно е, че не съм футболен арбитър или съдийски наблюдаващ, само че всеки вижда, че Санкаре първо играе с топката. Костадинов не го ли видя най-малко на повторения след мача, като още няма ВАР у нас? Ако го е видял, да последва образеца на Железов.

Източник:

ЦСКА не играе този футбол, който желаят да виждат почитателите на тима. Поне не за момента. Но все пак " армейците " са преди всичко във краткотрайното класираме. Показаха дух и геройство против Славия, което е капка захар в казана с катран, който получиха почитателите в първите мачове за сезона. Силен или слаб, да оставят ЦСКА да играе. Идва дерби с Лудогорец. Ако ще го управлява Железов или Костадинов, по-добре да идват чужденците. То и " танковете да дойдат ", някои неща просто не се трансформират. Дори и всички да ги виждат...