Промяната ще дойде по-бързо с избори 2 в 1
По всичко проличава, че партиите се готвят за предварителните парламентарни избори на 2 април главно с мисълта за локалния избор наесен. Макар че калкулират по друг метод неговото значение. В коментар за отличните съгласно него шансове пред предизборна коалиция сред " Продължаваме промяната " и " Демократична България " Кирил Петков съобщи недвусмислено: " Голямата борба са локалните избори. Там имаме потребност от 20 000 индивида, общински съветници, свестни хора ни трябват ".
" Продължаваме промяната " търси 20 хиляди " свестни хора " за общински съветници
Същевременно все по-често сътрудници политолози и социолози вършат прогнози за избори 2 в 1. В обществените мрежи пък зевзеците се забавляват, че неслучайно датата на изборите за Народно заседание се пада незабавно след 1 април, Деня на шегата. Има учредения да се допуска, че гласоподавателите ще продължат да се майтапят и на 2 април и политиците още веднъж няма да могат да създадат постоянно държавно управление.
Пред избори 2 в 1 наесен има най-малко две съществени трудности - организационно и политическо. Провеждането им по тази формула вещае огромен безпорядък поради нуждата да се образуват и районни, и общински изборни комисии. Освен това второто служебно държавно управление с министър председател Гълъб Донев би трябвало да ръководи цели седем месеца след вота за парламент, до края на октомври, когато би трябвало да са локалните избори. Такъв сюжет значи огромна игра най-много с третия мандат, което ще преобърне с хастара нагоре конституцията. Но в случай че нови предварителни избори се проведат в средата на септември, пречките ще са доста по-малко.
Някои анализатори позволяват даже избори 3 в 1 наесен поради опцията най-малко един от двата референдума - на " Възраждане " и на " ИТН " (ИТН), да мине законовата преграда от 400 000 годни подписи. Вещи наблюдаващи на вътрешнопартийните процеси, без да търсят обществена популярност, разсъждават и за трети следващи предварителни парламентарни избори - в края на тази или първото тримесечие на идната година. Да живее 51-вото Народно заседание и излъченото от него постоянно държавно управление!?
Днес сходно развиване на нещата наподобява много спекулативно, само че пък кой в навечерието на 4 април 2021 година е предполагал, че през идната година ще има три предварителни парламентарни избора? Защо пък по-дълготрайната смяна към по-добро в България да не пристигна в края на един четиригодишен цикъл? Само че не рутинно парламентарен, а почнал с митинги, минал през политически разтърсвания и опити, и приключил с пренареждане на " разбунтувалите " се тектонични пластове на българското политическо пространство.
Но да се върнем към по-възможните към този миг сюжети, които също стряскат съня на упоените от двуполюсния модел на прехода и наследилата го еднопартийна надмощие на сякаш поузрялата ни народна власт. Наистина ли е допустимо наесен още веднъж да гласуваме за Народно заседание? Във времена, когато неналичието на постоянно държавно управление забавя приемането на механизма за следствие на основния прокурор, както и на антикорупционното законодателство - основни условия за нови траншове по Плана за възобновяване и резистентност? Могат ли политиците да си разрешат лукса да си играят на предварителни избори и по този начин да прецакат приемането на България в Шенген, сякаш очертаващо се да стане най-късно до октомври? Аналогичен е и въпросът за заплахата предизборната серпантина да торпилира участието ни в еврозоната от 1 януари 2024 година, въпреки тази дата към този момент да наподобява много нереалистична.
В тези сякаш звучащи безапелационно разкази в общественото пространство политическите полезности като справедливостта да вземем за пример нямат значение (националните ползи постановат борците против корупцията да се прегърнат с партията на корупцията). В сходни разкази се губят главните виновници за политическия блокаж - ГЕРБ, Движение за права и свободи, само че и Българска социалистическа партия, и се постанова внушението, че " всички са маскари ". По самобитен метод в този разказ се включва и президентът Румен Радев, който не стопира да хвали служебното държавно управление като някакъв избавител на България и да хока партиите като рушители на демокрацията. Паралелно с това всички партии се опиват да трансферират виновността за неналичието на постоянно държавно управление на съперника.
По всичко проличава, че съставянето на кабинет след изборите ще бъде повече от мъчно. Дори единствено поради това, че двете най-големи партии - ГЕРБ и " Продължаваме промяната " (ПП), се снабдиха в навечерието на вота с бонуси от друго естество, които най-вероятно взаимно ще се обезвреждат. Първо, ГЕРБ (както и Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия прочее, основали заедно " хартиена коалиция " ), получи преимущество с връщането на хартиената бюлетина. Заради огромната възможност да бъдат възродени всеобщото подаване на недействителни бюлетини, попълването на фалшифицирани протоколи, купеният и следеният избор, партията на Борисов като нищо може да усъвършенства резултата си. Да речем със стотина хиляди гласа.
В същото време към този момент съвсем сигурната предизборна коалиция сред Политическа партия, " Демократична България " (ДБ) и цивилен обединения, има капацитет да усили сумарно резултата на " положителните сили ". Възможността те да финишират първи става все по-голяма. Но едва ли в настоящето обстановка, характеризираща се с възходяща отмалялост от изборите, ще се вдигне вълна против статуквото, която най-накрая да го опустоши. Дори и да се оттласне от дъното си, достигнато на 2 октомври (39% или 2,6 млн. души), изборната интензивност още веднъж се обрисува да бъде ниска. За следващ път следва конфликт на твърдите ядра.
За да сглоби държавно управление, което да не е пленник на плаващите болшинства в 50-то Народно заседание, и обединението " Политическа партия - Демократична България " +, както можем да я назова условно, и ГЕРБ ще се нуждаят от съдружници. А на този терен драмите ще бъдат даже по-големи от тези в последния парламент.
Бойко Борисов. (В) Първо лице: Още два мандата по-късноС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Да вземем да вземем за пример Българска социалистическа партия, чието настоящо управление като се изключи че я води към електоралното дъно, я вкара и в същински сапунен сериал. От съдружен сътрудник на силите на смяната социалистическата партия се трансформира в обект на предпочитание за взаимно ръководство от архиврага ГЕРБ. Макар че Нинова се дърпа, а Борисов към този момент дава заден ход. А кой може да бъде сигурен, че постоянно готовият за обединения " Български напредък " ще влезе в идващото Народно заседание?
Доста по-различна ще бъде обстановката, в случай че се стигне до втори предварителни избори наесен. Тогава резултатът на скачените съдове сред парламентарния и локалния избор ще бъде най-силен. Но не всички партии имат идентичен интерес от този резултат, някои даже желаят да го избегнат.
Централната власт играе основна роля във финансирането на общините и контрола върху честността и прозрачността на изборите. Затова предвид на локалния избор ГЕРБ е доста по-заинтересована да има тежката дума в партийно или даже експертно държавно управление. Повече от 10 години тази ръководеща партия облагодетелстваше герберските общини. Сега заради ред кметски и други управнически проблеми София, Пловдив, само че и други знакови градове са на път да паднат в ръцете на съперника. Борисов употребява обезверени ходове, с цел да спре пагубната наклонност. Но едно е да искаш кметски оставки, друго е да сложиш ръка върху разнообразни принадлежности за въздействие върху общините.
След разрива с Борисов кметът на Пловдив Здравко Димитров напуща ГЕРБ
Въпреки че в обединението на " положителните сили " недолюбват служебното държавно управление, тя сякаш няма огромен интерес да ръководи преди локалните избори. Ако направи държавно управление след 2 април, това ще отнеме от протестния заряд против силите на " статуквото ". А той може да бъде ориентиран по способа 2 в 1 против компрометираните кметове на Борисов и Движение за права и свободи, само че и против служебното държавно управление на президента Радев. Тъкмо по тази причина избори 2 в 1 наесен устройват доста повече партиите на смяната, в сравнение с нерешителен пробив в централната власт през пролетта.
Почти несъмнено е, че след октомври политическата карта на България ще бъде оцветена доста по-различно, в сравнение с е в този момент. ГЕРБ ще загуби хегемонията си в локалната власт и ще претърпи още по-големи символни загуби в огромните градове. След октомври внезапно ще се изпразни клиентелисткият контейнер на партията на Борисов в общините. Тъкмо те пълнят с " гориво " партийният автомобил и му разрешават да поддържа прилична скорост, макар че от дълго време е със мощно понижен предел на централната бензиностанция. С други думи - загубата на ГЕРБ на локалния избор ще разчисти пътя за консолидиране на демократичната народна власт в България.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
" Продължаваме промяната " търси 20 хиляди " свестни хора " за общински съветници Същевременно все по-често сътрудници политолози и социолози вършат прогнози за избори 2 в 1. В обществените мрежи пък зевзеците се забавляват, че неслучайно датата на изборите за Народно заседание се пада незабавно след 1 април, Деня на шегата. Има учредения да се допуска, че гласоподавателите ще продължат да се майтапят и на 2 април и политиците още веднъж няма да могат да създадат постоянно държавно управление.
Пред избори 2 в 1 наесен има най-малко две съществени трудности - организационно и политическо. Провеждането им по тази формула вещае огромен безпорядък поради нуждата да се образуват и районни, и общински изборни комисии. Освен това второто служебно държавно управление с министър председател Гълъб Донев би трябвало да ръководи цели седем месеца след вота за парламент, до края на октомври, когато би трябвало да са локалните избори. Такъв сюжет значи огромна игра най-много с третия мандат, което ще преобърне с хастара нагоре конституцията. Но в случай че нови предварителни избори се проведат в средата на септември, пречките ще са доста по-малко.
Някои анализатори позволяват даже избори 3 в 1 наесен поради опцията най-малко един от двата референдума - на " Възраждане " и на " ИТН " (ИТН), да мине законовата преграда от 400 000 годни подписи. Вещи наблюдаващи на вътрешнопартийните процеси, без да търсят обществена популярност, разсъждават и за трети следващи предварителни парламентарни избори - в края на тази или първото тримесечие на идната година. Да живее 51-вото Народно заседание и излъченото от него постоянно държавно управление!?
Днес сходно развиване на нещата наподобява много спекулативно, само че пък кой в навечерието на 4 април 2021 година е предполагал, че през идната година ще има три предварителни парламентарни избора? Защо пък по-дълготрайната смяна към по-добро в България да не пристигна в края на един четиригодишен цикъл? Само че не рутинно парламентарен, а почнал с митинги, минал през политически разтърсвания и опити, и приключил с пренареждане на " разбунтувалите " се тектонични пластове на българското политическо пространство.
Но да се върнем към по-възможните към този миг сюжети, които също стряскат съня на упоените от двуполюсния модел на прехода и наследилата го еднопартийна надмощие на сякаш поузрялата ни народна власт. Наистина ли е допустимо наесен още веднъж да гласуваме за Народно заседание? Във времена, когато неналичието на постоянно държавно управление забавя приемането на механизма за следствие на основния прокурор, както и на антикорупционното законодателство - основни условия за нови траншове по Плана за възобновяване и резистентност? Могат ли политиците да си разрешат лукса да си играят на предварителни избори и по този начин да прецакат приемането на България в Шенген, сякаш очертаващо се да стане най-късно до октомври? Аналогичен е и въпросът за заплахата предизборната серпантина да торпилира участието ни в еврозоната от 1 януари 2024 година, въпреки тази дата към този момент да наподобява много нереалистична.
В тези сякаш звучащи безапелационно разкази в общественото пространство политическите полезности като справедливостта да вземем за пример нямат значение (националните ползи постановат борците против корупцията да се прегърнат с партията на корупцията). В сходни разкази се губят главните виновници за политическия блокаж - ГЕРБ, Движение за права и свободи, само че и Българска социалистическа партия, и се постанова внушението, че " всички са маскари ". По самобитен метод в този разказ се включва и президентът Румен Радев, който не стопира да хвали служебното държавно управление като някакъв избавител на България и да хока партиите като рушители на демокрацията. Паралелно с това всички партии се опиват да трансферират виновността за неналичието на постоянно държавно управление на съперника.
По всичко проличава, че съставянето на кабинет след изборите ще бъде повече от мъчно. Дори единствено поради това, че двете най-големи партии - ГЕРБ и " Продължаваме промяната " (ПП), се снабдиха в навечерието на вота с бонуси от друго естество, които най-вероятно взаимно ще се обезвреждат. Първо, ГЕРБ (както и Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия прочее, основали заедно " хартиена коалиция " ), получи преимущество с връщането на хартиената бюлетина. Заради огромната възможност да бъдат възродени всеобщото подаване на недействителни бюлетини, попълването на фалшифицирани протоколи, купеният и следеният избор, партията на Борисов като нищо може да усъвършенства резултата си. Да речем със стотина хиляди гласа.
В същото време към този момент съвсем сигурната предизборна коалиция сред Политическа партия, " Демократична България " (ДБ) и цивилен обединения, има капацитет да усили сумарно резултата на " положителните сили ". Възможността те да финишират първи става все по-голяма. Но едва ли в настоящето обстановка, характеризираща се с възходяща отмалялост от изборите, ще се вдигне вълна против статуквото, която най-накрая да го опустоши. Дори и да се оттласне от дъното си, достигнато на 2 октомври (39% или 2,6 млн. души), изборната интензивност още веднъж се обрисува да бъде ниска. За следващ път следва конфликт на твърдите ядра.
За да сглоби държавно управление, което да не е пленник на плаващите болшинства в 50-то Народно заседание, и обединението " Политическа партия - Демократична България " +, както можем да я назова условно, и ГЕРБ ще се нуждаят от съдружници. А на този терен драмите ще бъдат даже по-големи от тези в последния парламент.
Да вземем да вземем за пример Българска социалистическа партия, чието настоящо управление като се изключи че я води към електоралното дъно, я вкара и в същински сапунен сериал. От съдружен сътрудник на силите на смяната социалистическата партия се трансформира в обект на предпочитание за взаимно ръководство от архиврага ГЕРБ. Макар че Нинова се дърпа, а Борисов към този момент дава заден ход. А кой може да бъде сигурен, че постоянно готовият за обединения " Български напредък " ще влезе в идващото Народно заседание?
Доста по-различна ще бъде обстановката, в случай че се стигне до втори предварителни избори наесен. Тогава резултатът на скачените съдове сред парламентарния и локалния избор ще бъде най-силен. Но не всички партии имат идентичен интерес от този резултат, някои даже желаят да го избегнат.
Централната власт играе основна роля във финансирането на общините и контрола върху честността и прозрачността на изборите. Затова предвид на локалния избор ГЕРБ е доста по-заинтересована да има тежката дума в партийно или даже експертно държавно управление. Повече от 10 години тази ръководеща партия облагодетелстваше герберските общини. Сега заради ред кметски и други управнически проблеми София, Пловдив, само че и други знакови градове са на път да паднат в ръцете на съперника. Борисов употребява обезверени ходове, с цел да спре пагубната наклонност. Но едно е да искаш кметски оставки, друго е да сложиш ръка върху разнообразни принадлежности за въздействие върху общините.
След разрива с Борисов кметът на Пловдив Здравко Димитров напуща ГЕРБ Въпреки че в обединението на " положителните сили " недолюбват служебното държавно управление, тя сякаш няма огромен интерес да ръководи преди локалните избори. Ако направи държавно управление след 2 април, това ще отнеме от протестния заряд против силите на " статуквото ". А той може да бъде ориентиран по способа 2 в 1 против компрометираните кметове на Борисов и Движение за права и свободи, само че и против служебното държавно управление на президента Радев. Тъкмо по тази причина избори 2 в 1 наесен устройват доста повече партиите на смяната, в сравнение с нерешителен пробив в централната власт през пролетта.
Почти несъмнено е, че след октомври политическата карта на България ще бъде оцветена доста по-различно, в сравнение с е в този момент. ГЕРБ ще загуби хегемонията си в локалната власт и ще претърпи още по-големи символни загуби в огромните градове. След октомври внезапно ще се изпразни клиентелисткият контейнер на партията на Борисов в общините. Тъкмо те пълнят с " гориво " партийният автомобил и му разрешават да поддържа прилична скорост, макар че от дълго време е със мощно понижен предел на централната бензиностанция. С други думи - загубата на ГЕРБ на локалния избор ще разчисти пътя за консолидиране на демократичната народна власт в България.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ