По всичко личи, че натискът на потребителите, а и на

По всичко проличава, че натискът на потребителите, а и на банките към търговци и производители да преминат на безналични (безкешови) разплащания дава към този момент забележим резултат. Доказват го разбора на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2021 година за безналичните заплащания и систематизираната информация на Българска народна банка за другите заплащания с дефинитивни данни за предходната година, сравними с предходните години, оповестени предходната седмица. Още по тематиката 13:05 ч. От профилирано изследване на норвежката платформа за мобилни разплащания Settle с активност и в Българи, осъществено в края на предходната година, излиза наяве, че над 75% от българите избират да не употребяват банкноти, защото смятат безкешовото заплащане за по-бързо и по-удобно, а и по-сигурно. Според преобладаващата част от тях, търсенето на банкомат е еднакво на загуба на време, изключително откакто на от ден на ден места в България заплащания могат да се одобряват освен с карта, само че и непосредствено от смарт телефона. В същото време над половината от интервюираните отхвърлят да пазарят в обект, в който може да се заплати само в брой. Освен това, посредством заплащането с пари в брой, може да бъде прикрит оборотът на комерсиалния обект, само че има и риск за лицето, което ги има, да бъде ограбено, да не приказваме за неудобството при по-големи суми. Банкоматите понижават Според данните на Българска народна банка, АТМ устройствата (банкоматите) в България са намалели от 5 400 броя през 2020 година до 5 250 броя през 2021 година, най-вече АТМ устройства в България е имало през 2015 година – 5 616 броя. За 6 години банкоматите в България са намалели с 6.52%. В същото време броят на ПОС терминалите нараства до 111 346 броя от 102 988 броя през предходната година. В съпоставяне с 2015 година, когато ПОС терминалите са били 81 513 броя, повишаването е с 26.79%. Същата е наклонността и в еврозоната. През 2021 година общият брой на банкоматите (АТМ устройствата) понижава с 4.2 на 100 до 280 000, до момента в който броят на ПОС терминалите се усили с 9.8 на 100 до 13.5 милиона. Плащанията с карти се усилват Натискът върху търговците, които одобряват заплащане единствено в брой, се ускори от началото на пандемията, когато банките, и други институции приканиха да не се борави с пари в брой и доста консуматори избягваха това. От данните на ЕЦБ се вижда, че приблизително в Европейски Съюз растежът на картовите разплащания през изтеклата година (16.8%) е по-силно изразен в сравнение с е за България (12.5%). Обобщените данни на ЕЦБ демонстрират, че България се намира на 20-то място в Европейски Съюз по растеж на заплащане с карти (издадени от локални снабдители на платежни услуги) през предходната година спрямо миналата 2020 година. Това демонстрира прогрес, само че непълен. От таблицата по-долу излиза наяве, че най-слаб растеж е регистриран в Нидерландия, Дания, Швеция, Финландия (които са преди нас), само че това е обикновено, като се има поради мощно развитата в тези страни система за безналични разплащания, която работи от повече от 10 години. През миналата година по отношение на 2020 година картовите заплащания съставляват 49 на 100 от общия брой транзакции в еврозоната. За същия интервал броят на картовите преводи набъбна със 17,3 на 100 до 56.3 милиарда, а обща стойност - с 14.4 на 100 до 2.3 трилиона евро. Това подхожда на усреднена стойност от към 40 евро на трансакция чрез карта. Броят на картите в еврозоната, които са с платежна функционалност, се е нараснал през 2021 година с 4.6 на 100 до 637.7 милиона броя. При общо население на еврозоната от 343 милиона, това съставлява към 1.9 разплащателни карти на гражданин. Според данните на Българска народна банка, картовите разплащания в България са се нараснали от 169.4 млн. броя през 2020 година до 229.1 млн. броя през предходната година или растеж от 35.24%, до момента в който в стойност на картовите заплащания повишаването е от 9.0 милиарда лв. пред 2020 година до 12.7 милиарда лв. през предходната година или повишаване със 39.56%. В същото време броят картите за разплащане (дебитни и кредитни) в България се е нараснал с 205 000 броя от 7 483 000 броя (6 250 000 дебитни и 1 231 000 кредитни) през 2020 година до 7 688 000 броя (6 384 000 дебитни и 1 304 000 кредитни) през предходната година или растеж от 17.21 на 100. Броят на кредитните преводи за посочения интервал в еврозоната се е нараснал с 8.6 на 100 до 25.1 милиарда броя, а общата стойност - с 19.3 на 100 до 184.2 трилиона евро. Броят на кредитните преводи, декларирани по електронен път, продължи да се усилва. Съотношението на транзакциите, инициирани по електронен път по отношение на тези на книжен притежател, към този момент е към шестнадесет към едно. Броят на директните дебити в границите на еврозоната регистрира растеж през 2021 година спрямо година по-рано, достигайки до 5.8 на 100 или 23.2 милиарда. Това дава отговор на обща стойност от 7.3 трилиона евро или растеж с 11.1 на 100. От данните на Българска народна банка излиза наяве, че през 2021 година са осъществени 328.5 млн. броя кредитни преводи за общо 1 180.6 милиарда лв., по отношение на 286.5 млн. броя за общо 818.7 милиарда лв. предходната година, което съставлява повишаване с 14.65% на броя на преводите и с 44.20% на общата сума. За разлика от еврозоната в България съотношението на транзакциите, инициирани по електронен път по отношение на тези на книжен притежател, също нараства, само че в интерес на хартиения притежател. През 2021 година транзакциите на книжен притежател са били 209.4 млн. броя, по отношение на 181.4 млн. през миналата 2020 година, до момента в който инициираните по електронен път са нарастнали от 107.5 млн. броя през 2020 година до 125.7 млн. през предходната. Безналичните заплащания в страните въвели еврото, включващи всички типове платежни услуги, са се нараснали през 2021 година с 12.5 на 100 до 114.2 милиарда броя спрямо 2020 година Общата им стойност е повишена с 18.6 на 100 до 197 трилиона евро, демонстрират още данни на Европейската централна банка. Различните типове платежни услуги включват кредитни преводи, директни дебити, картови заплащания (с карти, издадени от локални снабдители на платежни услуги), заплащания с електронни пари, чекове и други платежни услуги.