Банка ДСК: По всичко личи, че България ще влезе в еврозоната
" По всичко проличава, че крайната оценка за България ще бъде позитивна по отношение на това дали е подготвена да се причисли към еврозоната при започване на идната година ".
Това се споделя в най-новия Макроикономически бюлетин на една от най-големите банки у нас - Банка ДСК. Според него, българската стопанска система навлиза в 2025 година със постоянен ритъм на напредък, само че под натиска на няколко основни провокации, които ще дефинират посоката ѝ в околните години - страната е на финалната права за присъединение към еврозоната, до момента в който в същото време се изправя пред опасности, свързани с инфлацията, бюджетния недостиг и дефицита на работна ръка.
Растеж - постоянен
През миналата година българската стопанска система показва стабилен напредък, с БВП, повишен с 2,8% - един от най-високите темпове в Европейския съюз. Прогнозите за 2025 година остават в същите граници, като страната продължава да съкратява дистанцията с еврозоната. Основен мотор остава частното ползване, подкрепено от възходящи приходи и постоянен трудов пазар, до момента в който вложенията се възвръщат след предходни спадове, макар световната неустановеност и компликациите в интернационалната търговия.
На този декор, тематиката за присъединението към еврозоната господства икономическия дневен ред. Очаква се в средата на годината Европейската комисия да даде окончателната си оценка дали България извършва изискванията за участие в единната валута от 2026 година Частният бранш е подготвен, а държавната администрация също показва прогрес.
Основното затруднение обаче остава бюджетният недостиг, който би трябвало да бъде удържан под 3% от Брутният вътрешен продукт -
основно условие по Маастрихтските критерии. Приходната част на бюджета изостава от плануваното, което постанова държавното управление да свива финансовите разноски, с цел да резервира фискалния баланс в допустимите граници.
Същевременно инфлацията, въпреки и овладяна спрямо предходните години, още веднъж основава терзания. През март 2025 година годишната инфлация доближава 4%, като зад нейния растеж стоят редица фактори - повишаване на административно контролираните цени на електрическа енергия, вода и самун, както и отрицателното въздействие на климатичните промени върху земеделието. Експертите предизвестяват, че с въвеждането на еврото е допустимо спекулативно държание на пазарите да тласне цените още по-нагоре. В резултат на това прогнозите за инфлацията през идващите години са ревизирани нагоре,
като средногодишната инфлация за 2025 година се чака да бъде към 3,4%.
Икономиката остава постоянна и по линия на пазара на труда. Безработицата се задържа на исторически ниски равнища - към 4%, а коефициентът на претовареност при възрастовата група 20-64 години доближава 76,8%. В същото време заплатите не престават да порастват динамично. Номиналният растеж на възнагражденията за 2025 година се чака да бъде към 12%, а действителният - над 8%, макар инфлационния напън.
Демографската обстановка обаче остава неподходяща, като намаляващото население, най-вече застаряващо, е отчасти обезщетено от имиграция.
През последните години България приема имигранти главно от Турция, Украйна и Русия, което смекчава отрицателните демографски трендове, само че не ги преодолява изцяло.
Банков бранш - в очакване на еврото
На този декор банковият бранш демонстрира резистентност и подготвеност за идния преход към еврото. Стабилно капитализиран и ликвиден, той поддържа висока кредитна интензивност, като
кредитирането на семействата пораства с над 10% годишно, а това на бизнеса с към 8%.
Очаква се приемането на еврото да освободи спомагателна ликвидност, защото минималните наложителни запаси на банките ще бъдат понижени от 12% на 1%, което ще подкрепи кредитирането и ще ускори ролята на банките като мотор на растежа.
Макар българската стопанска система да се развива в релативно постоянна посока, лятото на 2025 година ще бъде основен миг, който ще дефинира дали страната ще направи решителната крачка към еврозоната. Предизвикателствата не са малко, само че напъните на държавното управление, бизнес бранша и финансовите институции могат да се окажат задоволителни, с цел да премине България в идващия стадий на своето икономическо развиване.
Това се споделя в най-новия Макроикономически бюлетин на една от най-големите банки у нас - Банка ДСК. Според него, българската стопанска система навлиза в 2025 година със постоянен ритъм на напредък, само че под натиска на няколко основни провокации, които ще дефинират посоката ѝ в околните години - страната е на финалната права за присъединение към еврозоната, до момента в който в същото време се изправя пред опасности, свързани с инфлацията, бюджетния недостиг и дефицита на работна ръка.
Растеж - постоянен
През миналата година българската стопанска система показва стабилен напредък, с БВП, повишен с 2,8% - един от най-високите темпове в Европейския съюз. Прогнозите за 2025 година остават в същите граници, като страната продължава да съкратява дистанцията с еврозоната. Основен мотор остава частното ползване, подкрепено от възходящи приходи и постоянен трудов пазар, до момента в който вложенията се възвръщат след предходни спадове, макар световната неустановеност и компликациите в интернационалната търговия.
На този декор, тематиката за присъединението към еврозоната господства икономическия дневен ред. Очаква се в средата на годината Европейската комисия да даде окончателната си оценка дали България извършва изискванията за участие в единната валута от 2026 година Частният бранш е подготвен, а държавната администрация също показва прогрес.
Основното затруднение обаче остава бюджетният недостиг, който би трябвало да бъде удържан под 3% от Брутният вътрешен продукт -
основно условие по Маастрихтските критерии. Приходната част на бюджета изостава от плануваното, което постанова държавното управление да свива финансовите разноски, с цел да резервира фискалния баланс в допустимите граници.
Същевременно инфлацията, въпреки и овладяна спрямо предходните години, още веднъж основава терзания. През март 2025 година годишната инфлация доближава 4%, като зад нейния растеж стоят редица фактори - повишаване на административно контролираните цени на електрическа енергия, вода и самун, както и отрицателното въздействие на климатичните промени върху земеделието. Експертите предизвестяват, че с въвеждането на еврото е допустимо спекулативно държание на пазарите да тласне цените още по-нагоре. В резултат на това прогнозите за инфлацията през идващите години са ревизирани нагоре,
като средногодишната инфлация за 2025 година се чака да бъде към 3,4%.
Икономиката остава постоянна и по линия на пазара на труда. Безработицата се задържа на исторически ниски равнища - към 4%, а коефициентът на претовареност при възрастовата група 20-64 години доближава 76,8%. В същото време заплатите не престават да порастват динамично. Номиналният растеж на възнагражденията за 2025 година се чака да бъде към 12%, а действителният - над 8%, макар инфлационния напън.
Демографската обстановка обаче остава неподходяща, като намаляващото население, най-вече застаряващо, е отчасти обезщетено от имиграция.
През последните години България приема имигранти главно от Турция, Украйна и Русия, което смекчава отрицателните демографски трендове, само че не ги преодолява изцяло.
Банков бранш - в очакване на еврото
На този декор банковият бранш демонстрира резистентност и подготвеност за идния преход към еврото. Стабилно капитализиран и ликвиден, той поддържа висока кредитна интензивност, като
кредитирането на семействата пораства с над 10% годишно, а това на бизнеса с към 8%.
Очаква се приемането на еврото да освободи спомагателна ликвидност, защото минималните наложителни запаси на банките ще бъдат понижени от 12% на 1%, което ще подкрепи кредитирането и ще ускори ролята на банките като мотор на растежа.
Макар българската стопанска система да се развива в релативно постоянна посока, лятото на 2025 година ще бъде основен миг, който ще дефинира дали страната ще направи решителната крачка към еврозоната. Предизвикателствата не са малко, само че напъните на държавното управление, бизнес бранша и финансовите институции могат да се окажат задоволителни, с цел да премине България в идващия стадий на своето икономическо развиване.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ