„Продължаваме промяната“ се спаси от втория мандат
По всичко проличава, че и настоящето Народно заседание върви към злощастен край, както стана с трите предшестващи го Народното събрание за последните 2 години. Така става, като депутатите не могат да свършат най-важната си работа – да излъчат постоянно държавно управление. Конституцията им отпуска известно време да се оправят с тази задача. Ако се провалят, тогава ги праща да си вървят, а страната поема към следващите предварителни избори.
Сега Народното събрание устремно се движи към нов избор, все едно е притеглен от магнит. Първо пропадна проектокабинетът „ Габровски “. По-добре, в действителност. Претендентът на ГЕРБ-СДС за министър председател събра една твърде съмнителна групичка от кандидат-министри – някогашни социалисти, тогавашни фрагменти на десницата, хора от „ царското “ обграждане на Симеон Сакскобургготски. Странен избор, в случай, че Габровски се кълнеше, че ще даде властта на отдалечени от политиката експерти.
Сигурен наподобява неуспехът и на втория мандат, с който разполагаше „ Продължаваме промяната “. Тук до асортимент на министри въобще не се стигна. Разбрахме единствено името на кандидата за министър-председател – актуалният народен представител и някогашен учебен министър в кабинета „ Петков “ Николай Денков. От Политическа партия обвързаха проектокабинета си с програмната декларация, в която Денков вкара целите си като министър председател. Ако документът получи поддръжката на болшинството, Денков ще показа и лист с министри; в случай че бъде отритнат, тогава ще върне мандата – подобен беше замисълът на Политическа партия. Оказа се, че единствено „ Демократична България “ безусловно застава зад декларацията. А обединените сили на Политическа партия и Демократична България бяха прекомерно слаби (едва 73-ма депутати), с цел да реализиран каквото и да било сами.
Първо герберите отхвърлиха да им протегнат ръка. За себе си хората на Бойко Борисов бяха прави – Политическа партия и Демократична България бяха измежду обединенията, които катурнаха кандидатурата на Габровски. Движение за права и свободи е кръвно афектирано на Политическа партия поради Бойко Рашков – вътрешният министър в кабинета „ Петков “, който мачкаше придвижването по време на предизборните акции. Хората на Ахмед Доган не са не запомнили и заканите на Политическа партия да им издейства нови американски наказания, сходни на тези, които застигнаха сътрудника им Делян Пеевски. Българска социалистическа партия твърдеше, че няма нищо срещу да договаря за държавно управление с Политическа партия, само че от това нищо не излезе – социалистите се подразниха, че програмната декларация обещаваше помощ на Украйна, както и нова промяна на изборните правила. БВ пък държеше на съдружно съглашение за каквото Политическа партия не бързаше да мисли. „ Възраждане “ си настояваше, както постоянно, за нови избори. Така от втория мандат нищо не се получи.
В цялата история основният миг беше декларацията. Без поддръжка за програмния документ, няма смисъл да се предлага държавно управление, както разгласи Денков. Всъщност, това беше една дребна хитринка. Така водачите на Политическа партия Асен Василев и Кирил Петков се измъкнаха от неудобството да ръководят с държавно управление на малцинството, което щеше да бъде подвластно от всички.
Да речем хипотетично, че Политическа партия беше предложила напряко подготвен план за кабинет, и той беше утвърден от Народното събрание. Примерно с гласовете на Движение за права и свободи. Така и по този начин, от придвижването непрестанно повтарят, че страната се нуждае от държавно управление и пророкуват страшни последствия, в случай че Народното събрание още веднъж се провали с тази задача (даже, че може да се промени държавното устройство – намек, че ни чака президентска република, ръководена от Румен Радев).
Само това, че държавното управление е определено с благоволението на догановата партия, щеше да разсипе имиджа на партия-борец със статуквото, който Политическа партия се пробва да поддържа. И това е най-малкият проблем. Как щеше да просъществува подобен кабинет? Без болшинство нямаше да има никакви гаранции, че ще изкара и един месец. За да работи, щеше да му се наложи непрестанно да прави взаимни отстъпки и отстъпки – освен на Движение за права и свободи, само че и на герберите, и на социалистите, а може би даже и на „ Възраждане “. Изглежда напряко неуместно, че такова ръководство ще може да свърши каквото и да било потребно за страната. Цялата му сила би отивала за договарянето на политически покупко-продажби, с цел да може да оцелее.
Василев и Петков се усетиха, че такова държавно управление единствено ще ги погребе като политическа мощ. Затова си откриха метод изобщо да не го оферират – желаеха поддръжка за програмните си цели, не я получиха и в този момент с чиста съвест могат да кажат, че няма смисъл да се занимават повече.
Същия трик приложи и Българска социалистическа партия в средата на предходната година. Тогава соцлидерът Корнелия Нинова получи третия мандат за кабинет от президента. В този миг Народното събрание се контролираше от болшинство на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и „ Възраждане “, което беше мощно враждебно настроено към обединението на Българска социалистическа партия, Политическа партия и Демократична България. Нинова беше наясно със обстановката и разгласи, че преди да предложи кабинет, ще изиска от Народното събрание да утвърди управническата и законодателна стратегия, която левицата беше изготвила взаимно с Политическа партия и Демократична България. И когато това не се случи, соцлидерът върна назад мандата – без никаква битка.
Денков, Василев и Петков направиха малко повече старания – постараха се да провеждат диалози и съвещания, с цел да реализиран някакъв консенсус. Накрая схванаха, че в най-хубавия случай ще създадат държавно управление на малцинството с къс живот, освен това с цената на ужасни взаимни отстъпки. Такъв вид беше извънредно неблагоприятен за Политическа партия и групировката се измъкна с ловкост от неприятното състояние. Сега би трябвало да мисли по какъв начин ще отиграе и третия мандат, изключително в случай че попадне в съдружника й Демократична България.
Сега Народното събрание устремно се движи към нов избор, все едно е притеглен от магнит. Първо пропадна проектокабинетът „ Габровски “. По-добре, в действителност. Претендентът на ГЕРБ-СДС за министър председател събра една твърде съмнителна групичка от кандидат-министри – някогашни социалисти, тогавашни фрагменти на десницата, хора от „ царското “ обграждане на Симеон Сакскобургготски. Странен избор, в случай, че Габровски се кълнеше, че ще даде властта на отдалечени от политиката експерти.
Сигурен наподобява неуспехът и на втория мандат, с който разполагаше „ Продължаваме промяната “. Тук до асортимент на министри въобще не се стигна. Разбрахме единствено името на кандидата за министър-председател – актуалният народен представител и някогашен учебен министър в кабинета „ Петков “ Николай Денков. От Политическа партия обвързаха проектокабинета си с програмната декларация, в която Денков вкара целите си като министър председател. Ако документът получи поддръжката на болшинството, Денков ще показа и лист с министри; в случай че бъде отритнат, тогава ще върне мандата – подобен беше замисълът на Политическа партия. Оказа се, че единствено „ Демократична България “ безусловно застава зад декларацията. А обединените сили на Политическа партия и Демократична България бяха прекомерно слаби (едва 73-ма депутати), с цел да реализиран каквото и да било сами.
Първо герберите отхвърлиха да им протегнат ръка. За себе си хората на Бойко Борисов бяха прави – Политическа партия и Демократична България бяха измежду обединенията, които катурнаха кандидатурата на Габровски. Движение за права и свободи е кръвно афектирано на Политическа партия поради Бойко Рашков – вътрешният министър в кабинета „ Петков “, който мачкаше придвижването по време на предизборните акции. Хората на Ахмед Доган не са не запомнили и заканите на Политическа партия да им издейства нови американски наказания, сходни на тези, които застигнаха сътрудника им Делян Пеевски. Българска социалистическа партия твърдеше, че няма нищо срещу да договаря за държавно управление с Политическа партия, само че от това нищо не излезе – социалистите се подразниха, че програмната декларация обещаваше помощ на Украйна, както и нова промяна на изборните правила. БВ пък държеше на съдружно съглашение за каквото Политическа партия не бързаше да мисли. „ Възраждане “ си настояваше, както постоянно, за нови избори. Така от втория мандат нищо не се получи.
В цялата история основният миг беше декларацията. Без поддръжка за програмния документ, няма смисъл да се предлага държавно управление, както разгласи Денков. Всъщност, това беше една дребна хитринка. Така водачите на Политическа партия Асен Василев и Кирил Петков се измъкнаха от неудобството да ръководят с държавно управление на малцинството, което щеше да бъде подвластно от всички.
Да речем хипотетично, че Политическа партия беше предложила напряко подготвен план за кабинет, и той беше утвърден от Народното събрание. Примерно с гласовете на Движение за права и свободи. Така и по този начин, от придвижването непрестанно повтарят, че страната се нуждае от държавно управление и пророкуват страшни последствия, в случай че Народното събрание още веднъж се провали с тази задача (даже, че може да се промени държавното устройство – намек, че ни чака президентска република, ръководена от Румен Радев).
Само това, че държавното управление е определено с благоволението на догановата партия, щеше да разсипе имиджа на партия-борец със статуквото, който Политическа партия се пробва да поддържа. И това е най-малкият проблем. Как щеше да просъществува подобен кабинет? Без болшинство нямаше да има никакви гаранции, че ще изкара и един месец. За да работи, щеше да му се наложи непрестанно да прави взаимни отстъпки и отстъпки – освен на Движение за права и свободи, само че и на герберите, и на социалистите, а може би даже и на „ Възраждане “. Изглежда напряко неуместно, че такова ръководство ще може да свърши каквото и да било потребно за страната. Цялата му сила би отивала за договарянето на политически покупко-продажби, с цел да може да оцелее.
Василев и Петков се усетиха, че такова държавно управление единствено ще ги погребе като политическа мощ. Затова си откриха метод изобщо да не го оферират – желаеха поддръжка за програмните си цели, не я получиха и в този момент с чиста съвест могат да кажат, че няма смисъл да се занимават повече.
Същия трик приложи и Българска социалистическа партия в средата на предходната година. Тогава соцлидерът Корнелия Нинова получи третия мандат за кабинет от президента. В този миг Народното събрание се контролираше от болшинство на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и „ Възраждане “, което беше мощно враждебно настроено към обединението на Българска социалистическа партия, Политическа партия и Демократична България. Нинова беше наясно със обстановката и разгласи, че преди да предложи кабинет, ще изиска от Народното събрание да утвърди управническата и законодателна стратегия, която левицата беше изготвила взаимно с Политическа партия и Демократична България. И когато това не се случи, соцлидерът върна назад мандата – без никаква битка.
Денков, Василев и Петков направиха малко повече старания – постараха се да провеждат диалози и съвещания, с цел да реализиран някакъв консенсус. Накрая схванаха, че в най-хубавия случай ще създадат държавно управление на малцинството с къс живот, освен това с цената на ужасни взаимни отстъпки. Такъв вид беше извънредно неблагоприятен за Политическа партия и групировката се измъкна с ловкост от неприятното състояние. Сега би трябвало да мисли по какъв начин ще отиграе и третия мандат, изключително в случай че попадне в съдружника й Демократична България.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ