Светът на българина все повече се съсредоточава в един „интимен кръг“
По всичко наподобява, че 2019-та ще бъде за Европа водоразделна година – с Брекзит и Европейските избори, с националните турболенции, упованията за закъснение на икономическия растеж и ескалиращи геополитически съперничества. В българската политическа среда има и спомагателни фактори за напрежение – с пулсиращите по обсег и периодичност обществени митинги, неяснотите към ръководещата коалиция, с идните два типа избори и витаещата във въздуха опция за трети.
Всички тези процеси занапред предстоят, само че методът, по който ще протекат значително ще зависи от към този момент съзряващи и оформящи се в недрата на обществото настроения. Сблъсъкът сред упования и действителност, както и по-дълбоките трансформации в българското общество, ще дефинират динамичността на обществените настройки в близко бъдеще, а оттова – и политическата картина в страната.
Регулярното изследване, което Алфа Рисърч организира в края на всяка година, откроява три забавни трендове, чието развиване може да повлияе значително на този политически процес.
Индивидуален оптимизъм и обществена тревога
В края на 2018г. персоналната равносметка за отминаващата година, както и упованията за идната се резервират на рекордно високи равнища. Спрямо декември 2017, с съвсем 10 на 100 нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на 100. За последните 20 години само в далечната 1998-а е имало сходно чувство за задоволеност. Отрицателните оценки нарастват с 2% по отношение на предходната година, само че остават вторите най-ниски за целия този интервал. Най-голям дял от хората (46%) още веднъж заемат неутрална позиция – „ годината беше същата като предходната “, само че за първи път позитивните оценки надвишават съвсем два пъти отрицателните (35:19). Това е най-благоприятното съответствие за интервала 1998- 2018.
Очакванията за идващата година са по предписание постоянно по-оптимистични, в сравнение с оценките за към този момент отминалата. Независимо от това, през по-голямата част от този 20-годишен интервал оптимизмът е бил прекомерно нежен. Това, което прави усещане, е продължаващият към този момент пета година растеж в позитивния взор към близкото бъдеще. 57% от пълнолетните българи чакат 2019-а да бъде по-добра от 2018-а против едвам 12%, които плануват по-лоша година. От друга страна, впечатлява необятно разтворената ножица сред оптимисти и песимисти (5:1), което даже и да се окаже краткотраен, е необикновен за България феномен.
Парадоксално, този блестящо изразен самостоятелен оптимизъм контрастира мощно със запазващата се обществена тревога за икономическото развиване на страната. В съответствие 37:14 на 100 българите считат, че икономическото положение на страната не се усъвършенства, а се утежнява. Разбира се, би трябвало да се означи, че и тук отрицателните оценки бележат спад (с 12 на 100 по отношение на предходната година), само че позитивните не вървят нагоре.
Подобна е картината и при упованията за бъдещото положение на стопанската система. Оптимизмът доминира над скептицизма, (40%:22%), само че е надалеч от свръхсилните персонални упования, които не престават да порастват, до момента в който тези за обществената среда стартират да се утежняват.
Силата на фамилията и безсилието на политиците
Противоречието сред самостоятелните равносметки и отрицателните настройки към управническите политики може да се дължи частично на съответния обществен подтекст и обстановка, само че анализът демонстрира, че зад него стоят и много по-съществени трансформации в българското общество през последните години. В обстановка на растящо съмнение към институциите, политиката, партиите и политическия хайлайф и при отсъствието на ентусиазиращ обществен план, все по-голяма част от сънародниците ни построяват своя свят към най-близкия си обществен кръг – преди всичко фамилията, само че и приятелите, сътрудниците, работата, съидейниците по ползи. Така, прочувствените връзки, фамилията, приятелите стартират във все по-голяма степен да дефинират равносметката за самостоятелния витален път, а отношението към властта и политиката – за обществените хоризонти.
В отговор на въпроса „ каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате задоволен? “, българите дефинират по следния метод най-важния си обществен капитал:
фамилията, околните, приятелите – 81% усещат тяхната подкрепа;
насъбраният обществен опит и престиж – 59% се усещат потребни, тъй като хората ги търсят за съвет;
персоналните достижения – 58% са задоволени от неща, които са постигнали през миналата година.
Освен това, всеки втори твърди, че му е забавно това, което работи или учи; всеки трети – че е получил самопризнание за професионална или извънпрофесионална дейност; всеки четвърти – че има занимание, взе участие в клуб по ползи и прочие
Като допълним и това, че макар икономическите компликации, които съпътстват огромна част от българските фамилии, двама от всеки трима декларират, че се стремят към по-малко задължения, с цел да отделят повече време за себе си и за фамилиите си, можем да кажем, че през последните години светът на българина от ден на ден се концентрира в един „ съкровен кръг “. Точно това „ затваряне “ изяснява както триумфът, по този начин и неуспехът политически да се експлоатира привързаността към обичайни идентичности и полезности. Страховете да не бъде опустошен по някакъв метод светът на фамилията и децата разбуди опасенията от „ Истанбулската спогодба “ (така, както тя беше поднесена на българското общество). Същевременно, точно отводът на хората да се ангажират с „ огромните разкази и тълкования “ обуслови неуспехът на партиите, които се пробваха да трансфорат тематиката в идея и на тази база да разширят публичната си поддръжка.
Деполитизация и реполитизация
Ако в равносметката за отминаващата година българите са единомислещи, че самостоятелните достижения и фамилните връзки са най-честите мотиви за оптимизъм, то в оценката си за събитията с най-голямо въздействие върху идната година, те са надалеч по-разколебани. Като цяло вътрешно-политическите измерения се претърпяват като доста по-пряко и мощно засягащи елементарния българин, в сравнение с огромните интернационалните събития, без обаче да образуват един явен фокус. 37% показват митингите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за идната година, а 32% отдават приоритет на локалните избори. 23% означават нарастването на бюджетните заплати, 12% - акциите на прокуратурата против предприемачи и политици, 11.8% - споровете в Обединените патриоти. Едва всеки четвърти откроява на напред във времето Брекзит, 16% - Европейските избори, 15.6% - отдръпването на А.Меркел от политиката, 14% - задържането на украински кораби от Русия в Керченския проток, 9% - комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай.
Така, макар недоверието към институциите, политиците и политиката, за болшинството от българите вътрешно-политическите събития се оказват натоварени с максимален заряд и очакване за промени. Точно този развой обаче крие и най-големите незнайни за 2019-та. Историческият опит сочи, че като предписание обществените митинги избухват там, където след стопански удобен интервал хората стартират да губят приходи, статус, вероятност. Именно тъй като нито една огромна обществена група не се усещаше директно застрашена от цялостното развиване на страната, дисперсните митинги от края на 2018-а не съумяха да се разраснат и масовизират. Ако обаче съществуващите сега свръхочаквания не бъдат оправдани, това може внезапно да увеличи чувството за амортизиране на властта и да се трансформира в богат източник на сила за реабилитация на действителни цивилен митинги и евентуално нови политически избори. /БГНЕС
Всички тези процеси занапред предстоят, само че методът, по който ще протекат значително ще зависи от към този момент съзряващи и оформящи се в недрата на обществото настроения. Сблъсъкът сред упования и действителност, както и по-дълбоките трансформации в българското общество, ще дефинират динамичността на обществените настройки в близко бъдеще, а оттова – и политическата картина в страната.
Регулярното изследване, което Алфа Рисърч организира в края на всяка година, откроява три забавни трендове, чието развиване може да повлияе значително на този политически процес.
Индивидуален оптимизъм и обществена тревога
В края на 2018г. персоналната равносметка за отминаващата година, както и упованията за идната се резервират на рекордно високи равнища. Спрямо декември 2017, с съвсем 10 на 100 нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на 100. За последните 20 години само в далечната 1998-а е имало сходно чувство за задоволеност. Отрицателните оценки нарастват с 2% по отношение на предходната година, само че остават вторите най-ниски за целия този интервал. Най-голям дял от хората (46%) още веднъж заемат неутрална позиция – „ годината беше същата като предходната “, само че за първи път позитивните оценки надвишават съвсем два пъти отрицателните (35:19). Това е най-благоприятното съответствие за интервала 1998- 2018.
Очакванията за идващата година са по предписание постоянно по-оптимистични, в сравнение с оценките за към този момент отминалата. Независимо от това, през по-голямата част от този 20-годишен интервал оптимизмът е бил прекомерно нежен. Това, което прави усещане, е продължаващият към този момент пета година растеж в позитивния взор към близкото бъдеще. 57% от пълнолетните българи чакат 2019-а да бъде по-добра от 2018-а против едвам 12%, които плануват по-лоша година. От друга страна, впечатлява необятно разтворената ножица сред оптимисти и песимисти (5:1), което даже и да се окаже краткотраен, е необикновен за България феномен.
Парадоксално, този блестящо изразен самостоятелен оптимизъм контрастира мощно със запазващата се обществена тревога за икономическото развиване на страната. В съответствие 37:14 на 100 българите считат, че икономическото положение на страната не се усъвършенства, а се утежнява. Разбира се, би трябвало да се означи, че и тук отрицателните оценки бележат спад (с 12 на 100 по отношение на предходната година), само че позитивните не вървят нагоре.
Подобна е картината и при упованията за бъдещото положение на стопанската система. Оптимизмът доминира над скептицизма, (40%:22%), само че е надалеч от свръхсилните персонални упования, които не престават да порастват, до момента в който тези за обществената среда стартират да се утежняват.
Силата на фамилията и безсилието на политиците
Противоречието сред самостоятелните равносметки и отрицателните настройки към управническите политики може да се дължи частично на съответния обществен подтекст и обстановка, само че анализът демонстрира, че зад него стоят и много по-съществени трансформации в българското общество през последните години. В обстановка на растящо съмнение към институциите, политиката, партиите и политическия хайлайф и при отсъствието на ентусиазиращ обществен план, все по-голяма част от сънародниците ни построяват своя свят към най-близкия си обществен кръг – преди всичко фамилията, само че и приятелите, сътрудниците, работата, съидейниците по ползи. Така, прочувствените връзки, фамилията, приятелите стартират във все по-голяма степен да дефинират равносметката за самостоятелния витален път, а отношението към властта и политиката – за обществените хоризонти.
В отговор на въпроса „ каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате задоволен? “, българите дефинират по следния метод най-важния си обществен капитал:
фамилията, околните, приятелите – 81% усещат тяхната подкрепа;
насъбраният обществен опит и престиж – 59% се усещат потребни, тъй като хората ги търсят за съвет;
персоналните достижения – 58% са задоволени от неща, които са постигнали през миналата година.
Освен това, всеки втори твърди, че му е забавно това, което работи или учи; всеки трети – че е получил самопризнание за професионална или извънпрофесионална дейност; всеки четвърти – че има занимание, взе участие в клуб по ползи и прочие
Като допълним и това, че макар икономическите компликации, които съпътстват огромна част от българските фамилии, двама от всеки трима декларират, че се стремят към по-малко задължения, с цел да отделят повече време за себе си и за фамилиите си, можем да кажем, че през последните години светът на българина от ден на ден се концентрира в един „ съкровен кръг “. Точно това „ затваряне “ изяснява както триумфът, по този начин и неуспехът политически да се експлоатира привързаността към обичайни идентичности и полезности. Страховете да не бъде опустошен по някакъв метод светът на фамилията и децата разбуди опасенията от „ Истанбулската спогодба “ (така, както тя беше поднесена на българското общество). Същевременно, точно отводът на хората да се ангажират с „ огромните разкази и тълкования “ обуслови неуспехът на партиите, които се пробваха да трансфорат тематиката в идея и на тази база да разширят публичната си поддръжка.
Деполитизация и реполитизация
Ако в равносметката за отминаващата година българите са единомислещи, че самостоятелните достижения и фамилните връзки са най-честите мотиви за оптимизъм, то в оценката си за събитията с най-голямо въздействие върху идната година, те са надалеч по-разколебани. Като цяло вътрешно-политическите измерения се претърпяват като доста по-пряко и мощно засягащи елементарния българин, в сравнение с огромните интернационалните събития, без обаче да образуват един явен фокус. 37% показват митингите в страната от последните месеци като събитията с най-голямо значение за идната година, а 32% отдават приоритет на локалните избори. 23% означават нарастването на бюджетните заплати, 12% - акциите на прокуратурата против предприемачи и политици, 11.8% - споровете в Обединените патриоти. Едва всеки четвърти откроява на напред във времето Брекзит, 16% - Европейските избори, 15.6% - отдръпването на А.Меркел от политиката, 14% - задържането на украински кораби от Русия в Керченския проток, 9% - комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай.
Така, макар недоверието към институциите, политиците и политиката, за болшинството от българите вътрешно-политическите събития се оказват натоварени с максимален заряд и очакване за промени. Точно този развой обаче крие и най-големите незнайни за 2019-та. Историческият опит сочи, че като предписание обществените митинги избухват там, където след стопански удобен интервал хората стартират да губят приходи, статус, вероятност. Именно тъй като нито една огромна обществена група не се усещаше директно застрашена от цялостното развиване на страната, дисперсните митинги от края на 2018-а не съумяха да се разраснат и масовизират. Ако обаче съществуващите сега свръхочаквания не бъдат оправдани, това може внезапно да увеличи чувството за амортизиране на властта и да се трансформира в богат източник на сила за реабилитация на действителни цивилен митинги и евентуално нови политически избори. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ