Велики Преслав - старата столица, без която икономиката и културата на страната нямаше да са същите
По времето на цар Симеон Велики българската страна доближава своя максимален военно-политически подем. Българският държател реализира редица победи над Византийската империя, които ускоряват упоритостта му да заеме на византийския трон. Цар Симеон обаче остава в паметта на българите освен като ловък военачалник и посланик, само че и като подстрекател на забележителни стопански културни постижения, напомня уеб сайтът Bulgarian History.
Видно място измежду тях заема столицата на българската страна - Велики Преслав. Това е град, който в проектите на българския държател дава най-ярък израз на неговите политически и културни упоритости.
Велики Преслав, Шумен и Каспичан ще притеглят капитал с общи старания за нови вложения
Трите града готвят нова тактика за поощряване на туризма
Приема се, че до решението да се реалокира столицата се стига на църковно-народен събор през 893 година точно в Преслав. Стремежът бил с издигането на новия престолен град да се оформи християнско културно средище и да се скъса дефинитивно с езичеството. Новата столица била построена по образеца на остарялата престолнина с вътрешен и външен град.
В Преслав обаче доста повече доминирала визия, която разкрива уседналостта и градоустройството като открояващи се детайли за разлика от Плиска, която в никакъв случай не престанала да прилича огромен стан. Забележителни разлики има в размерите - външният град на Плиска бил 28 кв. км., а на Преслав - 5 кв. км.
Новата столица към този момент нямала за цел да приюти цялата ханска орда, а да бъде място, в което да се разположи елитът на българското общество - царят и пнеговите доближени. Докато външният град на Плиска бил укрепен с трап, вал и дървени укрепления, то и двата града на Преслав били оградени с яки каменни стени.
В своята нова столица цар Симеон траял делото на Св. княз Борис I за създаване и одобряване на християнската просвета по българските земи. Редом с това българският държател въплътил и свои лични желания - да построи столица, която по искра и величие да съперничи на Константинопол.
Обществено-икономически и културен живот
Важна характерност за напредъка на обществено-икономическия и културен живот е дворцовото строителство. Прави усещане, че въпреки общият размер на Преслав да е по-малък от този на Плиска, дворецът в Симеоновата столица е по-голям и съставлява комплекс от здания, дворове и площади. Състои се от тронна зала, царски палати и пространства със икономически и сервизни функционалности.
Тронната зала е имала базиликален издължен проект и по строителна традиция се свързва с тронната зала в Плиска. Редица реформаторски черти без аналог има обаче при царските палати, които са свързани с тронната зала чрез квадратен двор с портици.
На юг от тези здания се е намирала представителна дворцова базилика, която пък евентуално е била резиденция на българския църковен глава. Целият комплекс е бил обвързван посредством необятен каменен път с основната северна врата на вътрешния град. Така цялото вътрешно барикада било доминирано и неразривно обвързвано с дворцовия комплекс. Черта, която е заимствана от Константинопол.
Изследователите откриват в дворцовото строителство в Преслав въздействия, както от Византийската империя, по този начин и от Запада и по-конкретно - резиденцията на Карл Велики в Екс ла Шапел (днешен Аахен). Въз основа на описанията на Константин Багренородни (X век) и съпоставения сред дворците в Константинопол и Преслав, някои откриватели заключават, че цар Симеон се е постарал да сътвори условия за осъществяване на християнски празнични процесии по време на огромни празници, по сходство на тези, присъщи за византийската столица.
Във Велики Преслав изключително развиване бележи храмовото и манастирското строителство. Наред с типичната продълговата базиликална храмова структура се постанова и новото за българските земи кръстокуполно храмово строителство. Българските майстори възприели този вид архитектура от Византия, само че добавили и реформаторски черти, които не се срещат по други места. Така да вземем за пример от двете страни на основната абсида добавили още две по-малки абсиди.
Венецът на храмовото строителство в Преслав била фамозната Кръгла черква. Особеностите на нейната архитектура я свързват с обичаи от античен Рим и ранна Византия.
Развитото занаятчийско произвеждане е другият фактор, който бележи високото достолепие на Велики Преслав. Скулптурната архитектурна декорация и скулптурата впечатляват с огромно многообразие от орнаменти. Съчетани са локални обичаи с византийско въздействие.
Най-старото писание на кирилица, което пази Ватикана
Ръкописът е от далечния 10 век
Видно място измежду тях заема столицата на българската страна - Велики Преслав. Това е град, който в проектите на българския държател дава най-ярък израз на неговите политически и културни упоритости.
Велики Преслав, Шумен и Каспичан ще притеглят капитал с общи старания за нови вложения
Трите града готвят нова тактика за поощряване на туризма
Приема се, че до решението да се реалокира столицата се стига на църковно-народен събор през 893 година точно в Преслав. Стремежът бил с издигането на новия престолен град да се оформи християнско културно средище и да се скъса дефинитивно с езичеството. Новата столица била построена по образеца на остарялата престолнина с вътрешен и външен град.
В Преслав обаче доста повече доминирала визия, която разкрива уседналостта и градоустройството като открояващи се детайли за разлика от Плиска, която в никакъв случай не престанала да прилича огромен стан. Забележителни разлики има в размерите - външният град на Плиска бил 28 кв. км., а на Преслав - 5 кв. км.
Новата столица към този момент нямала за цел да приюти цялата ханска орда, а да бъде място, в което да се разположи елитът на българското общество - царят и пнеговите доближени. Докато външният град на Плиска бил укрепен с трап, вал и дървени укрепления, то и двата града на Преслав били оградени с яки каменни стени.
В своята нова столица цар Симеон траял делото на Св. княз Борис I за създаване и одобряване на християнската просвета по българските земи. Редом с това българският държател въплътил и свои лични желания - да построи столица, която по искра и величие да съперничи на Константинопол.
Обществено-икономически и културен живот
Важна характерност за напредъка на обществено-икономическия и културен живот е дворцовото строителство. Прави усещане, че въпреки общият размер на Преслав да е по-малък от този на Плиска, дворецът в Симеоновата столица е по-голям и съставлява комплекс от здания, дворове и площади. Състои се от тронна зала, царски палати и пространства със икономически и сервизни функционалности.
Тронната зала е имала базиликален издължен проект и по строителна традиция се свързва с тронната зала в Плиска. Редица реформаторски черти без аналог има обаче при царските палати, които са свързани с тронната зала чрез квадратен двор с портици.
На юг от тези здания се е намирала представителна дворцова базилика, която пък евентуално е била резиденция на българския църковен глава. Целият комплекс е бил обвързван посредством необятен каменен път с основната северна врата на вътрешния град. Така цялото вътрешно барикада било доминирано и неразривно обвързвано с дворцовия комплекс. Черта, която е заимствана от Константинопол.
Изследователите откриват в дворцовото строителство в Преслав въздействия, както от Византийската империя, по този начин и от Запада и по-конкретно - резиденцията на Карл Велики в Екс ла Шапел (днешен Аахен). Въз основа на описанията на Константин Багренородни (X век) и съпоставения сред дворците в Константинопол и Преслав, някои откриватели заключават, че цар Симеон се е постарал да сътвори условия за осъществяване на християнски празнични процесии по време на огромни празници, по сходство на тези, присъщи за византийската столица.
Във Велики Преслав изключително развиване бележи храмовото и манастирското строителство. Наред с типичната продълговата базиликална храмова структура се постанова и новото за българските земи кръстокуполно храмово строителство. Българските майстори възприели този вид архитектура от Византия, само че добавили и реформаторски черти, които не се срещат по други места. Така да вземем за пример от двете страни на основната абсида добавили още две по-малки абсиди.
Венецът на храмовото строителство в Преслав била фамозната Кръгла черква. Особеностите на нейната архитектура я свързват с обичаи от античен Рим и ранна Византия.
Развитото занаятчийско произвеждане е другият фактор, който бележи високото достолепие на Велики Преслав. Скулптурната архитектурна декорация и скулптурата впечатляват с огромно многообразие от орнаменти. Съчетани са локални обичаи с византийско въздействие.
Най-старото писание на кирилица, което пази Ватикана
Ръкописът е от далечния 10 век
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ